|
обхвата
си, по пътеките няма жив човек и едва ли минава такъв повече от
два пъти седмично. Не дай Боже да стане нещо лошо, ако няма някой
с вас да ви помогне, там ще си останете. Затова - най-малко по двама!
Всъщност
маршрутът щеше да е перфектен за крос-кънтри, само с едно-две бутания,
ако основната пътека не беше силно занемарена. Но какво можеше да
бъде и какво е, ще разберете от краткия ми разказ за карането по
него.
Бяхме
аз и още двама души. Първото изпитание е да се излезе от Говедарци
на прав път. А "правият път" е към местността "Овнарско".
И в началото, след излизането от селото, наистина е сравнително
прав, почти равен и върви през картофеното поле край селото. Скоро
влиза в приказна борова гора и започва да става малко по малко по-стръмен.
Вие обаче трудно ще усетите наклона, защото обилната зеленина наоколо,
боровият мирис и невероятният въздух действат напълно ободряващо.
Така по хубав виещ се асфалтов път преодоляхме като на шега първите
400м. денивелация и стигнахме до въпросната местност "Овнарско".
Името й може да звучи малко "овче", но мястото е достойно
за царе и неслучайно там цар Борис ІІІ е имал ловна хижа. Около
нея има и други постройки, но всичко е в ужасно окаян вид. Като
изключим сградите, всичко друго е прекрасно и особено поляната с
маси и пейки, на които направихме активна почивка със сандвичи и
ледена планинска вода. На едно място открихме и една препарирана
меча глава - стар ловен трофей, измъкнат от някоя от постройките.
Така че, отваряйте си очите и за мечоци, може да имате късмета да
срещнете някой. Ние тогава не се притеснявахме за това, тъй като
още смятахме, че ни предстои каране в широко посещаван район с ясни
пътеки, но...сега, като знам колко нисък е човекотрафикът, си мисля,
че мястото сигурно е удобно за диви зверове. Както и да е, от Овнарско
продължихме към х.Мечит (може да я срещнете и под името "Медарника")
по маркирана с червено пътека. Първите 50м. си плачеха за бутане.
После за момент (100-на метра) стана с приличен наклон за катерене,
след което отново дръпна стръмно нагоре и ние пак слязохме от байковете.
Таман леко се уморихме, когато съзряхме храстче с френско грозде
(дребен горски плод, с червени кисели гроздчета, които са страшно
освежаващи). Опасохме го за нула време, после още един и още един...Изобщо,
ако отидете към средата на август, освен френско грозде ще намерите
и ароматни малини, боровинки, има и гъби и ..... ама айде да си
говорим за каране, а не за ядене! По едно време стръмният баир свърши
и започна хубава пътека, като цяло равна, с малки изкачвания и спускания,
точно както предвещаваше картата. По едно време хоп! - паднало дърво.
Случва се. После дочухме рекичка и се приготвихме за спускане. При
поточето ни очакваше същинска джунгла от тръни, коприви и др. подобни.
Минахме криво-ляво. Но джунглата взе да става все по-често явление
- минахме през още 1-2 рекички с обилна растителност наоколо, но
и в останалите участъци пътеката беше окупирана от представители
на горската флора. Най-вече от някакви дребни иглолистни храсталаци
(някакъв вид клекове, може би), през които минаването беше истински
кошмар - ние се заплитахме, какво остава за колелата! Това беше
най-трудната част от пътеката. А ако имаше кой да я поддържа и да
държи растителността настрана, пътеката щеше да е перфектна, защото
наклонът й е променлив и в никой случай тежък. По едно време, след
едно Т-образно кръстовище, пътеката тръгна надолу. Ке-е-ф!!! Неописуемо
приятно е спускането след толкова влачене през храсталаци и трънаци.
Само да не бяха едно паднало дърво (или май бяхя две?)! Така или
иначе радостта не продължи дълго, защото пътеката се раздели на
две и според маркировката тази за х.Мечит беше надясно. И, противно
на картата, тя не беше никак хоризонтална, ами напълно достойна
за бутане. Плюс носене, защото и тук не липсваха паднали напряко
дървета, през които някак трябваше да се мине. Силите ни вече бяха
сериозно намалели, и то не само в краката. В подобно състояние на
духа и телесата стигнахме до х.Мечит. Последва солидна почивка и
обмен на говор между нас и една група варненски туристи. Хапнахме,
пийнайхме, побъбрихме, па тръгнахме надолу. До Говедарци е черен
път, и то какъв! Рядко падахме под 40 км/ч. По него редовно бяха
минавали камиони с дърва и двата коловоза бяха добре утъпкани, така
че с ХС колела и без никаква екипировка (освен каски, разбира се)
достигнахме максимална скорост 50 км/ч. Но определено може и повече.
За този път е характерно и друго - на много места той се раздвоява,
разтроява и после пак се събира в едно - аз съм описал само варианта
на преминаване, който ние избрахме, но спокойно можете да минете
по някой от другите - посоката е само една, така че няма да се объркате.
Освен това не съм отбелязвал тези отклонения от пътя, които са нагоре,
защото, карайки надолу с 40км/ч, повечето от тях едва ги "мернах".
Те и без туй едва ли са ви необходими, нали?
Както
сами разбирате, заглавието на маршрута е доста точно. Карането се
люшка от крайност на крайност - от леко изкачване, през нещо, което
е трудно да се нарече каране, до безумно спускане - това си е чиста
проба екстремизъм!
Изходната
точка на маршрута е площада на с.Говедарци. До него се стига по
следния начин (освен с питане, което си е най-сигурното) - влизайки
по шосето в селото на първия по-голям разклон тръгнете наляво и
нагоре (другият път е направо и равно) и карайте все нагоре докато
излезете на площада, който няма как да не познаете - има административни
сгради и нещо като паркинг пред тях (но не е паркинг, защото не
е правено за коли, а за хора). При площада минава и река и има мост
- точно на този мост нулирайте километражите си.
Съветвам
ви да си вземете: инструменти, защитна екипировка за спускането,
храна, вода, в зависимост от времето и дрехи - изобщо всичко, което
може да ви помогне в планината. И най-вече се заредете с желание
за приключения, защото на моменти усилията, които са необходими,
ще ви се сторят отчайващо тежки. И двамата други колоездачи, с които
бях, ме съветваха да не описвам този маршрут, защото той не става
за каране (в нормалния смисъл на думата, макар че в крайна сметка
всички бяхме доволни от преживяното). Прави са, но все пак, може
пък да се намери някой, на когото бележките ми да са от полза -
така и така съм ги писал, може да улесня малко някой друг "ненормалник"
като мен....
Таблица
на маршрута
Легенда
и упътване за използване на машрута
П.С.
Напоследък от два източника научих, че една неправителствена организация
- Сдружение за екотуризъм "Рила" - има проект, предвиждащ
изграждането в района на Говедарци на 150км. пътеки за планинско
колоездене. Този проект спечели субсидия от Министерство на околната
среда и водите, но тя далеч не покрива предвидените разходи по него,
така че събирането на средства продължава. За съжаление от сдружението
не отговориха на запитването ми относно проекта, така че ми е трудно
за момента да дам повече подробности. Предполагам, че голяма част
от пътеките няма да са изцяло нови, а просто ще бъдат "съживени"
старите, като тези, по които минава и описания тук маршрут. Ако
това стане, нищо чудно средната част от маршрута да добие съвсем
нормален вид и тогава карането по него ще е нещо велико! Да не забравяме,
че при евентуално сбъдване на проекта мрежата от пътеки ще предлага
още много изкушения за любителите на маунтин байк. Затова ще продължавам
да търся информация по въпроса и да "стискам палци" начинанието
да бъде успешно.
|
