|
Не
върви да "очерням" целия маршрут заради тях, та някой
да си каже "А-а, тука ще е трудно, я да ходя другаде!".
Няма такова нещо - маршрутът не е толкова труден, а е много приятен.
Втора
особеност - маршрутът е дълъг едва 11км, но карането ви едва ли
ще е под 30км. Това е така, защото и началната и крайната точки
на маршрута не са никак близо до София. И докато до Железница се
стига съвсем лесно с автобуси №98 от Хладилника или №69 и №70 от
Дървеница, то от Дяволския мост, който е на няколко километра от
Кокаляне, до София ще трябва да карате, а това са си поне 20км.
Е, вярно, че са надолу или равно, но все пак си е каране. Затова
си отделете достатъчно време. Маршрутът заедно с отиването и връщането
от София до крайните точки отнема около 4 часа. Няма да сбъркате
ако си вземете нещо за ядене. Вода в големи количества няма да ви
е нужна - дори и половин литър ще ви стигне, тъй като при манастира
има чешма.
В маршрута
преобладават спусканията, тъй като Железница е с по-голяма надморска
височина от Дяволския мост. Не липсват обаче и стръмни изкачвания,
даже напротив! И все пак именно спусканията правят този маршрут
толкова страхотен. Първото от тях е сравнително късо, по една пътека,
която ту е широка 20-30см, ту е като улей, прави завои и т.н. Второто
спускане е много по-дълго и първоначално е по един бърз черен път
през обширни поляни, като има поне три скока, някои от които не
са никак малки. По този път се кара с над 40км/ч. Следва момент
на ориентиране, в който трябва да откриете пътеката към манастира
между едни дворове (по-подробно е описано в таблицата). Тази пътека
също е широка средно 30-40см, осеяна с камъни и корени и вървяща
на серпентини по един стръмен склон, така че от едната си страна
винаги имате много стръмен скат, който чака да ви погълне, ако направите
грешка. След манастира пътеката продължава надолу в същия дух, само
че е по-широка, но и с много повече камъни. В последните си няколкостотин
метра тя става чакълеста, а склонът от едната страна още по-стръмен.
Както сами разбирате, описаните пътеки, без да са много трудни,
са доста опасни. Затова силно ви препоръчвам да носите някаква минимална
защитна екипировка, която да си сложите при спусканията. Аз лично
слагам в раницата наколенките си, просто за всеки случай. Между
другото въпросните пътеки са еднакво коварни и в мокро и в сухо
състояние. Когато са мокри, камъните, с които са осеяни, са много
хлъзгави. Когато са сухи пък, пръстта става пързаляща и може да
ви изненада при резки маневри.
От
Дяволския мост можете да се върнете до София по Самоковско шосе,
но това не е единствения път. Друг вариант е да слезете под моста
на шосето и да преминете през реката, ако не е много пълноводна.
Така ще можете да стигнете до ез.Панчарево по черен път. Скоро обаче
(текстът е писан на 16 септември 2002г.) този втори вариант
няма да е възможен заради поредната българска простотия. По средата
между Дяволския мост и Кокаляне в момента се строи някакъв частен
комплекс, ще е нещо развлекателно, но не знам какво точно. Пътят
минава през него - всъщност от него нататък е пътека и по нея много
хора ходят от Кокаляне до крепостта Урвич, до Дяволския мост и Кокалянския
манастир и не знам до къде още. Мисълта ми е, че това си е туристически
маршрут. Обаче пътеката вече е затворена! Все още може да се минава
през реката (но без мост, а преди беше по мост), само че като оградят
обекта и оттам вече няма да може. Така че чисто и просто една пътека,
която съществува от десетки години, ще бъде затворена, за да може
по-застоялата част от народа да ходи до там с колите си и да почива,
но не активно, а застояло. Е това нещо, драги читатели, в нормална
държава не е възможно! В Европа или САЩ този частник нямаше да получи
разрешение да си направи обекта, ако преди това не направи пътека
около него, със съответните мостчета в случая и с всичко останало.
Само че в България пътеката просто се прекъсва и на никой тъпанар
не му пука - който иска да ходи, ей го Самоковското шосе, пълно
с прелитащи автомобили - да ходи там! Извинявайте за лирическото
отклонение, но не можах да се сдържа, защото тази простотия оставя
само един вариант за връщане - по шосето, а той не е най-приятния.
Така
или иначе, маршрутът е чудесен и се надявам да го опитат повече
хора. По него и без туй ходят съвсем малко туристи, дори и в почивните
дни, така че няма да се налага често да намалявате. Освен всичко
друго, по маршрута има и няколко забележителности. Най-голямата,
разбира се, е Кокалянският манастир, но освен него ще минете и покрай
едно дърво на повече от 1000 години, наречено Кръстатият дъб, а
също и покрай едни минерални извори близо до Железница, които имат
и лечебни свойства. Затова хващайте колелата и на добър път!
Таблица
на маршрута
За
легенда и упътвания за ползване на таблицата вижте тук.
|
