1,23км - надясно се отклонява друг черен път и се раздвоява. Тръгнете по лявото му разклонение. Той е затревен и е много хубав. После завива надясно и тръгва в посока Голи връх и заслона, който се вижда оттук.

2,30км - пътят прави почти обратен завой надясно, а направо продължава пътека, маркирана със стълбчета. Карайте по пътеката. Тя води до заслона. Нанагорна е, но наклонът е поносим.

2,90км - надясно се отклонява друга пътечка. Ако я видите, пропуснете я.

При 3,45км стигате заслона. Пътеката се изкачва още малко и след това става нанадолна и супер-технична. На всичкото отгоре на няколко места се разделя на няколко ръкава, които отново се съединяват по-късно. Карайте по този ръкав, който ви се струва най-хубав. Според мен това е десния, а после пък левия става по-добър. Откъдето и да минете, не е лесно. После пътеката влиза и в гора и има участъци, на които трябва да се слезе от байка. На едно място има и чешма.

5,50км - Стигате хижа Бор. При нея има нещо като паркинг. От него наляво тръгва пътечка, която обаче трудно сатава за каране. Надясно има асфалтов път. Пак надясно, между асфалтовия път и паркинга има друга пътека. Тръгнете по нея.

5,58км - пътеката пресича пътя и продължава надолу.

5,72км - стигате до хижа Тинтява. Минете покрай нея. Надясно и нагоре има широка пътека. Направо продължава друга пътека. Наляво има асфалтов път. Тръгнете по него и след 10м се отклонете надясно по една пътека. Следват стълби, след което пътеката пресича пътя и продължава надолу.

6,08км - има доста стълби, но можете да минете покрай тях. Стигате до хижа Родина. Надясно има асфалтов път и пътека, които не ви вършат работа. Минете малко направо покрай хижата и пресечете отново асфалтовия път. Оттук пътеката продължава надолу към хижа Момина скала. Редуват се технични и бързи участъци.

6,72км - пътеката излиза на една по-широка алея. Тръгнете наляво и надолу. Хижата е съвсем близо.

6,82км - точно преди хижата сте. Надясно има пътека, пропуснете я. Минете по моста и стигате пред самата хижа Момина скала. Има чешма. Оттук пътеката е като черен път - тя завива надясно и има сложно кръстовище при 6,91км.

6,91км - кръстовище. Хижата се пада зад вас. Надясно има тясна и стръмна пътечка. Наляво има два черни пътя - към една поляна и към една голяма постройка (ресторант - сладкарница). Направо продължава широка равна алея. Тръгнете направо - по широката алея. Има и табелки - вие сте към Княжево и Бялата вода. След малко тя става нанадолна и доста бърза. Все пак на места трябва да сте внимателни.

7,85км - тук има чешма и доста пътеки. Наляво и надясно са широки пътеки - пропуснете ги. Направо, но пак леко вляво и вдясно, има тесни пътечки. Тръгнете по тази, която е леко вляво. В началото тя е нанагорна, но след малко тръгва надолу и става невероятна. Широка е не повече от 20см, оградена от трева с височина до 1 метър, прави остри завойчета, които изобщо не се виждат от тревата. На места има и някой коварен камък, който виждате в последния момент. Карането по такава пътека трудно може да се опише - трябва да се опита.

8,81км - пътеката пресича асфалтовия път за Копитото и продължава надолу, но се раздвоява. Тръгнете по лявото разклонение, въпреки че дясното изглежда по-добро. (Ако объркате пътеката и тръгнете по дясното разклонение, гответе се за каране по скали, невероятно остри серпентини и какво ли още не.) Наляво пътечката е тясна, но малко по-неравна от предишната.

9,09км - пътечката продължава надясно. Направо в посока на една беседка има едва забележима пътека, но тя не ви трябва. Пътеката става стръмна, но само за малко. После отново е тясна, след това прави един остър завой на 180 градуса и оттук нататък се разширява и става много бърза. Скоростите са от 50км/ч нагоре, но внимавайте на завоите - някои не са безобидни. Тук таме наляво и надясно има пътеки, но не си струва да спирате заради тях. Карайте все по бързата пътека.

10,75км - кръстопът. Карайте надясно и надолу - към Княжево и Бялата вода. Тук се изисква повишено внимание, защото има много пешеходци, а алеята е с песъчлива настилка и доста се пързаля, особено при по-острите завои. Има и много бързи участъци, стига да няма хора.

11,71км - алеята се съединява с друга алея, която идва отляво. Стигате до местността Бялата вода. Тук има чешма и пейки. Карайте по алеята надолу. Тук тя е много широка, но при един завой е много изровена от дъждовете.

12,13км - стигате асфалтовия път от Бояна към Златните мостове. Пресечете го и продължете по асфалтиран път надолу. Не бързайте много, за да не пропуснете пътеката вляво.

12,49км - при един строеж наляво се отбива каменна алея - тя е за Княжево. Тръгнете по нея. Скоро пресичате черен път. След това пътеките не подлежат на описание, защото вариантите са много. По-лошият вариант е да продължите по главната алея - тя става песъчливо - чакълеста, силно поднасяща и пълна с хора. Ако искате да изпитате върховно удоволствие, вляво от алеята се отбива една пътека, която се размножава на множество пътечки между дърветата - по тях е лудница. Има пързалящи шишарки, корени, остри завои, дървета и какви ли още не изпитания, които вдигат адреналина максимално. Всички тези пътечки вървят покрай ски-пътя и водят до Княжево. За да ги улучите, карайте бавно по алеята и ги търсете вляво от вас още докато тя е каменна. Ако алеята стане чакълеста, вече е късно, макар че пак има пътеки вляво, които не са лоши.  В зависимост от това откъде точно ще минете, крайната дължина на маршрута ще е между 13,70км и 14,40км.

5,72км - стигате хижа Тинтява. Оттук вместо по пътеката със стълбите трябва да продължите по пътеката направо. Тя е нанадолна.

6,10км - Пътеката пресича асфалтов път и след това се раздвоява. Дръгнете по дясното разклонение - през една поляна в посока на една беседка.

6,29км - отново пресичате асфалтовия път. Следвайте пътеката надолу.

6,48км - стигате хижа Средец. Освен хижата има и още една сграда - не знам каква е. Вдясно от вас има чешма, при която излиза друга пътека. Наляво има два асфалтирани пътя. Покрай хижата тръгва нещо като черен път/алея. Вдясно от него има пътека надолу- тя е към Бай Кръстьо и хижа Камен дел - има и табелки. Тръгнете по нея. Пътеката се раздвоява и отново се събира- по-лесна е дясната част.

6,69км - наляво се отклонява тясна пътечка - пропуснете я. Всъщност може и да не я видите изобщо. Вашата пътека също не е много широка, сравнително равна и с огромни камъни, стърчащи навсякъде. Това е най-досадния участък от целия маршрут.

7,70км - стигате до по-хубава пътека. Тръгнете по нея наляво към хижа Камен дел. Тук има и изкачвания, но не са големи.

8,45км - стигате до хижа Камен дел. Преди хижата отляво и отгоре идва пътека, но едва ли ще ви хрумне да се катерите по нея. При хижата има и чешма. Покрай чешмата направо продължава пътека - карайте по нея.

8,63км - пътеката се раздвоява - вие сте надясно към Боянското езеро. Има и табелки. (Не се изкушавайте да продължите направо към Боянския водопад, защото са ми казвали, че там пътеката е трудна за ходене, камо ли за каране на колела.) Пътеката е тясна и не позволява големи скорости. Освен това има и няколко много технични участъка. Като цяло не е никак лесна.

9,54км - наляво има пътека - пропуснете я.

10,39км - Излизате на друга пътека. Наляво е към Боянския водопад, а надясно и надолу към езерото - натам сте и вие.

10,52км - Пътеката се раздвоява - тръгнете надясно. След няколко метра пак се раздвоява - този път сте наляво през едни отрязани и изсъхнали клонки. Оттук пътеката става значително по-лесна в сравнение с досега. Скоро започва да се вие на серпентини през гората.

10,96км - Пътеката се съединява с друга пътека при една изоставена постройка (някога е било хижа). Продължете надясно и надолу към езерото, което е съвсем близо.

11,00-11,15км - Стигате Боянското езеро. То е оградено с телена ограда. От двете страни на оградата върви по една пътека, която обикаля езерото. От нея надолу се отклоняват няколко пътеки. Тръгнете покрай езерото от вътрешната страна на оградата в посока отдясно наляво и при 11,15км стигате място, където направо и нагоре има пътека, а наляво и надолу друга. Тръгнете по тази наляво и надолу. Тя е към Бояна. Пътеката е хубава, но има и технични участъци, както и коварни завои. При 11,28км се раздвоява и после пак се събира. Лявата част е по-лесна, макар че също е технична.

11,68км - пътеката се пресича с друга пътека. Продължете направо, има още технични участъци, както и някои по-бързи.

12,74км - стигате до кръстовище на много пътеки. Вдясно от вас надолу върви каменна алея - до нея има пряка пътека надясно. Карайте до алеята, после по нея надясно и след малко сте в Бояна. Оттам все надолу и сте в София.

Този маршрут е препоръчителен само за през седмицата, защото минава по главната алея от Златните мостове за Княжево, а по нея в събота и неделя има много туристи и не е приятно да се кара. Като цяло тази алея е скоростна, но все пак човек трябва да се самоограничава, тъй като настилката е песъчливо-чакълеста и в завоите има опасност от занасяне.

До 6,91км маршрутът съвпада с маршрут №1. За това разстояние ползвайте написаното за първия маршрут.

6,91км - кръстовището след хижа Момина скала. Този път, за разлика от маршрут №1 трябва да продължите не направо, а наляво през поляната нагоре. Тази поляна активно се използва от хората за почивка, има и маси и столчета.

7,07км - поляната свършва и пътеката излиза на една широка каменна алея. По нея наляво и веднага излизате на павиран път. Тръгнете по него надолу и надясно, но след 10 метра се отклонете наляво по една алея. Тя общо взето върви успоредно на пътя и е доста скоростна, ту е почвена, ту е чакълеста. На едно място алеята пресича малко павирано пътче и продължава надолу.

8,37км - алеята излиза при павирания път за Златните мостове. Отляво и отгоре идва още една алея. Двете алеи се сливат в една и продължават надолу и наляво от пътя, през една поляна, която също се използва за почивка от туристите.

8,62км - отново излизате на павирания път. Направо той води към Златните мостове (всъщност първите заведения вече се виждат наблизо). Наляво и надолу в гората се отклонява хубава алея. Тя е за Княжево и Бялата вода - тръгнете по нея. Алеята е широка и трудно ще я сбъркате. Пропускайте пътеките, които са наляво или надясно, особено тези, които са нагоре. Вие сте само надолу. Е, на места има и леки изкачвания.

9,49км - Отдясно идва пътека - пропуснете я. Отляво също идва пътека и продължава пак наляво, като е почти успоредна на алеята. Вие си карайте по алеята, която след малко завива надясно.

10,08км - алеята пресича асфалтовия път за София и продължава надолу. Точно преди пътя алеята е с много дълбок чакъл, който е много опасен.

10,60км - алеята пресича асфалтово пътче и продължава надолу.

11,36км Алеята отново пресича асфалтовия път за София и пак продължава надолу. Надясно от пътя има друга алея - тя е нагоре и не ви трябва. Преди да стигнете пътя отляво също идва пътека - пропуснете я.

12,19км - кръстовище, което ви е познато от маршрут №1. Отдясно идва пътеката, по която върви първия маршрут. Наляво има друга пътека. Продължете надолу и направо по алеята.

13,15км - стигате местността Бялата вода и алеята се слива с една друга алея, която идва отляво. Двете алеи продължават надолу и стигат до асфалтовия път.

13,57км - стигате асфалтовия път за София. Пресечете го и надолу продължава асфалиран път. Не карайте бързо, за да не пропуснете алеята, по която трябва да се отклоните.

13,93км - има един строеж и след него наляво се отклонява каменна алея към Княжево. Тръгнете по нея. Дотук вече би трябвало да ви е познато от маршрут №1, надолу също. След малко пресичате черен път и след него се оглеждайте за пътечки наляво в гората - те са много екстремни, защото са между дърветата, правят завои, тесни са, и предлагат големи дози адреналин. Всички те водят в Княжево - ще стигнете там между 15,10км и 15,80км.

Този маршрут е допълнителен и извежда малко по-далеч от останалите. За разлика от тях той не е описан толкова подробно. Всъщност до 8,62км той съвпада с маршрут №3.

При 8,62км вместо да продължите по алеята към Княжево, тръгнете по павирания път направо, към Златните мостове. Минавате покрай няколко заведения, хижи и хотел и при 9,02км стигате центъра на местността Златните мостове. Тук търсете пътека вдясно и надолу, точно срещу едно от заведенията. Тръгнете по нея и след малко стигате до асфалтовия път, който надясно е за София, а наляво за последната спирка на рейсовете. Тръгнете надясно по пътя и след десетина метра наляво и надолу има алея - тя води до Владая. Тръгнете по нея. Алеята върви все надолу, на повечето места е чакълеста и като цяло е скоростна. Това обаче също е любим маршрут на туристите в събота и неделя, затова по-добре го пробвайте през делничен ден. Следвайте алеята, пропускайте отбивките наляво и надясно, особено тези, които са нагоре, и рано или късно ще стигнете във Владая. Лошото е, че оттам трябва да карате до София по международния път, който е натоварен и въздуха е мръсен, но това е положението.

Накрая ще напомня, че фрийрайдът си е вид спускане и не е никак безопасен, затова винаги носете защитна екипировка - най-малко каска, препоръчително е наколенки и налакътници, а ако имате още по-пълна екипировка, толкова по-добре за вас.

След като покарате в района на Златните мостове и надолу от него, ще се убедите сами, че има още много варианти за спускане. Можете да ги комбинирате с описаните тук маршрути, или да пробвате изцяло нови карания - всичко си зависи от вас.

Очаквайте в бъдеще още една статия с маршрути за фрийрайд с изходна точка Алеко, но този път в посока Бистрица, Симеоново и Железница.