От години липсват новини за скоростни спускания по сняг с велосипеди, най-бързите превозни средства без двигател в света. През 90-те години на 20в. има няколко класически, незабравими дуела между двама французи - Ерик Барон и Кристиян Тайефа, които поставят серия от световни рекорди за скорост, ускорявайки надолу по специални трасета във Френските Алпи, облечени в прилепнали гумирани костюми и аеродинамични каски и с множество спойлери, прикрепени към тялото им. Те карат с футуристични скоростни двуколесни превозни средства, които само бегло наподобяват велосипеди. Единственият друг състезател, който изобщо успява да се доближи до постиженията на френското дуо, е един млад мъж от Кицбюел, Маркус Щьокл. Тъй като по това време той не може да си позволи скъп прототип за скоростни спускания, австриецът кара в клас серийни велосипеди и успява да постави световен рекорд в тази категория, достигайки 187км/ч в Ле Арк през 1999г. Постижението на Ерик Барон в класа на прототипите е 222км/ч и досега не е подобряван.

В последствие интересът към подобни състезания във Франция спада. Маркус Щьокл обяснява ситуацията по следния начин: "Няма състезания, няма шампионати, няма отделни спускания". Оттогава гигантът с прякор "Херкулес" (австриецът тежи 100кг и се извисява с ръст 190см) започва да участва в нормални състезания по спускане, основава своя компания и организира собствен отбор за участие в СК, носещ името “MS Intense Racing“. По време на работно посещение в Португалия Щьокл разбира, че старата скоростна писта в Ла Парва, Чили е обновена. Без колебание той бързо се отправя към Южна Америка, взимайки със себе си старите аеродинамична каска и костюм и новият си велосипед Intense M6, напълно окомплектован с компоненти Shimano.

Седем дни по-късно, на 14 септември, петък, Щьокл застава на най-високата възможна точка за стартиране точно под скалите, гледайки към склона под него с дължина 2000м и наклон 45 градуса. Условията за поставяне на рекорд съвсем не са идеални. Пролетните температури в Южна Америка са разтопили голяма част от снега по склона, оставяйки само тясна обработена ивица между скалите, което пречи точката за стартиране да бъде вдигана постепенно по време на пробните спускания. Последното от тях започва от позиция, която е стотици метри по-ниско и е достигната скорост 178км/ч.

Тъй като защитната плака на шлема му упорито се изпотява по време на всички пробни спускания, Щьокл е принуден да задържи дъха си по време на 40 секундното спускане за рекорда. "Знаех, че това е единственият ми шанс", казва той.

Самото спускане преминава напълно благополучно. Няма абсолютно никакви проблеми и въпреки достигнатата скорост от 210,4км/ч, карането по снежния склон не изглежда особено драматично и вълнуващо.

Опитал успеха, Маркус Щьокл възнамерява да направи опит за подобряване на рекордите, поставени от Ерик Барон. Фернандо Хабаш, управляващ ски-курорта Ла Парва, обеща, че ще бъде подготвено трасе, подходящо за поставяне на нови рекорди.

Източник: Shimano Europe
www.shimano.com