Когато в съботната утрин се дотътрих мързеливо пред входа на НДК, някъде към 10:00ч, когато трябваше да започнат тренировките, мястото изглеждаше прекалено тихо. Обичайните минувачи, майки с колички, няколко скейтъри... единственото, което напомняше за траял, бе едно странно колело, подпряно на стол в близкото кафене. Нито помен от палети и подскачащи върху тях хора! Обиколката на НДК разкри, че наоколо е още по-спокойно. Аз ли бях объркал нещо...? Едва когато попитах няколкото момчета с BMX, започнали своите сутрешни спортни занимания, стана ясно, че траялът ще е в долната част на градинката, при високия рушащ се паметник „1300 години България”. Е, там вече имаше оживление!

Попаднах на мястото точно когато някои състезатели вече тренираха, други почиваха, а пък организаторите местеха палети и други елементи от трасетата насам-натам. Следващите 1-2 часа преминаха по гореописания начин – постепенно на широкия плочник пред паметника бе струпана и оформена цяла камара от палети, макари и варели, бе монтирана озвучителната система, участниците се записаха и получиха номерата си, а пък зяпачите се наредиха край лентите.

И докато съм на тема организация, мога да обобщя, че като цяло според мен тя бе на добро ниво с някои дребни забележки и една „по-едра” – получи се леко избързване спрямо обявените часове в програмата. Споменавам го като градивна критика най-вече заради това, че имаше хора, които дойдоха едва в 16:00ч, за да гледат състезателите от група А, а по това време те вече бяха по трасето, преполовили участието си.

Като споменах група А, досещате се, че имаше и група Б. Регламентът бе следният: първо всички състезатели преминаха две трасета (всъщност едно, но в двете посоки) в рамките на квалификационно каране. Осемте участници с най-добър резултат образуваха група А, останалите попаднаха в група Б. Двете групи се състезаваха по различни трасета – и в двата случая имаше по четири кръга, т.е. по две трасета, минавани и в двете посоки.

За самите препятствия на мен ми е трудно да кажа дали бяха трудни или не. Мога да съдя само по косвени признаци, т.е. представянето и карането на определени състезатели, които съм наблюдавал и друг път – в това отношение някои от етапите, особено при група А, заслужават похвални думи и, предполагам, повдигнаха летвата за пореден път. Разбира се, поздравления заслужават и участниците за майсторското си каране. Имаше и някои проблеми с отделни елементи от трасетата, които не винаги бяха закрепени максимално стабилно и се налагаше да бъдат дооправяни и доосигурявани в движение, но подобни неща са нормални, особено когато се налага част от препятствията да бъдат премествани от едно трасе в друго за всеки следващ етап.

Що се отнася до самото каране, ще призова на помощ снимките, защото с думи е по-трудно да се опише. А най-хубаво и ясно беше на живо, така че хората около лентите едва ли са почувствали скука. Както и друг път съм казвал, траялът е една от най-зрелищните дисциплини: и този път видяхме не само майсторлък, но и много „падания”, грешки, разочарования... За щастие тия момчета са като котките – почти винаги успяват да се приземят успешно на краката си, колкото и безнадеждно да е изглеждало катурването им!

Класирането до трето място в двете групи е известно отдавна. За съжаление още не разполагам с пълното класиране, така че ще го добавя в следващите дни.