В света на планинското колоездене не е рядко срещано явление една марка да добие популярност най-вече заради състезателите, каращи за нея. Това важи в голяма степен и за Commencal – европейски производител, базиран в една от държавите-джуджета на Стария континент - Андора, към чиито велосипеди в последно време се заражда своеобразен култ, в който са намесени имената на светвноизвестни атлети като Ан-Каролин Шасон и Седрик Грасия. Разбира се, това не означава, че славата на Comencal се дължи само на състезателни успехи. Всъщност собственикът на компанията, Макс Комансал, има опит с класните велосипеди още от времето, когато бе част от екипа на Sunn. Тогава френският производител бе на върха, имаше един от най-успешните отбори (както в спускането, така и в ХС надпреварите), а същите тези Грасия и Шасон караха за Sunn, наред с Никола Вуйо и други забележителни състезатели. Неслучайно наследството на френската марка се усеща и в байковете на Commencal. Така например системата на окачване е едноставна, с люлеещо се рамо, но между него и задния амортисьор има и ставни връзки, които да модифицират в желаната насока поведението на окачването. Разбира се, производителят говори все хубави неща за работата на рамките си – няма как да ги потвърдя или отхвърля, но не вярвам да са по-лоши от повечето си конкуренти в този клас. Ето кои са основните модели за 2007г.
 
Разбира се, няма как да не започна със Supreme DH (долу ляво) – моделът за спускане, използван от Седрик Грасия през изминалия сезон, който буди и най-голям интерес към марката. Основните промени за 2007г. включват модифицирана горна тръба с цел намаляване на теглото, по-компактна геометрия, регулируемо междуосие (чрез задната ос, която вече е 150х12мм) и РМ уши за дискова спирачка. Ходът отзад е 200мм, задният амортисьор е Marzocchi Roco, а теглото 4,9кг. Освен като рамка Supreme DH се предлага и с две различни окомплектовки, едната от които е с означението Team, т.е. доближава се до състезателния байк.

По-малкият брат за спускане се казва Supreme Mini DH (горе дясно). „Mini” заради по-малкото ход и по-ниското тегло (4,33кг за рамката, 16,2кг за цял велосипед), постигнато и благодарение на задни амортисьори с въздушна пружина като Fox DHX Air, използван при модификацията Team. Като цяло Mini DH има всички черти на „батко” си, но е по-повратлив и лек за управление, като се чувства най-добре върху по-леки и игриви терени, където „мачкането” на препятствията не е приоритет.

По-нататък в класацията за ход на окачването и тегло на байка следва моделната линия Meta 5.5 (долу ляво), включваща ендуро велосипеди с ход на задницата 140мм и приятно съотношение тегло/здравина/ход (12,5кг за варианта Team, 3.3кг за рамката). Тук ставните връзки между задницата и амортисьора са в по-различна конфигурация, но като цяло принципът на окачването е същият. Както казват и създателите на байка, макар че моделите Meta 5.5 могат да катерят добре, тяхната най-силна черта си остава спускането – в това отношение ездачът им може да разчита на пъргавина и плавна работа на окачването.

Подобни са характеристиките и на моделите от групата Meta 4 (дясно), само че по-малкият ход (100мм), по-острите ъгли на геометрията и по-леките компоненти накланят везните повече към ХС карането. Дори и в неговите рамки обаче, тези байкове си остават надеждни и комфортни при нанадолните участъци, поне според твърденията на Commencal.
Коментари по темата
Още новини