Следваха стартовете в дисциплината 4-крос, където победителите в последния кръг бяха изключително радостни, защото това бе и първото им стъпване на най-високото стъпало за награждаване. При жените успехът на Фион Грифинс (Великобритания) бе възможен и заради контузията на доминиращата през целия сезон Джил Кинтнер (САЩ), която обаче имаше достатъчна преднина в общото класиране, за да спечели СК с 1060т., дори и без да кара на финала. Следват я Катрина Милър (Австралия) с 630т. и Тара Ланис (САЩ) с 600т.

При мъжете пък двама от фаворитите пропуснаха квалификациите, тъй като бяха ангажирани с друго състезание (по ВМХ) и това им осигури лоши стартови позиции и незадоволително класиране. За сметка на това обаче Камил Татаркович (Чехия, Kona Les Gets) получи шанса да спечели първото място и го използва по най-добрия начин. В общото класиране за СК най-много точки събра Михал Прокоп (Чехия) – 1240т., следван от Джаред Грейвс (Австралия) – 680т. и Камил Татаркович – 620т.

---

В спускането шампионската двойка Самюел Хил и Сабрина Джониър отново бяха във върхова форма и спечелиха първите места по едно от най-трудните трасета в сериите. Симо от Ram Bikes го определи като „много интензивно”, без почти никаква възможност за почивка, изискващо пълна концентрация и отлична физическа подготовка. И, разбира се, изобилстващо от препятствия и елементи, каквито у нас все още няма никъде. Ето и мнението по темата и на Калин Рахнев (Sprint Bike Team): „Направи ми впечатление постоянно променящото се трасе: в началото повърхността беше сравнително гладка, но още след първия ден тренировки се появиха множество дупки и нови корени и камъни. До деня на състезанието, почти цялото трасе беше като след бомбардировка - дупките на места бяха с дълбочина над 30-40см, някои от виражите се бяха разпаднали, а останалите бяха пълни с ... дупки. Скоковете бяха приятни, но попивките не чак толкова, отново дупки. В гората корените се бяха излъскали, а появата на нови правеше карането толкова по-интересно. Като цяло по трасето нямаше нищо трудно, но да се кара на скорост беше истинско предизвикателсво. Изискваше се сериозна физическа подготовка и невероятна прецизност.”

Ето какво сподели той и за състезанието като цяло: „Атмосферата на цялото събитие също е за отбелязване. Присъствието на множество фирми и отбори, наличието на ред и съобразяването с него (от страна и на организатори, и на състезатели), достъпността на актуална и адекватна информация и изпипаните “дребни детайли”. Дано хората в България по-скоро да узреят за това, за да е възможно и тук да се провеждат прояви на по-високо ниво, а планинското колоездене да се развива в “добра” посока.”

Французойката Джониър постигна победа с крехка преднина от 41 стотни пред сънародничката си Емелин Раго, която завърши втора. Третото място бе за Трейси Моузли (Великобритания, Kona Les Gets), което бе достатъчно за нея да спечели СК с 1263т. Джониър е втора в общото класиране с 1205т., а Рачел Атертън (Великобритания)е трета с 1020т.

Австралиецът Самюел Хил бе безкомпромисен и остави съперниците си повече от пет секунди назад. Той не скри, че тежкото трасе е едно от любимите му в кръговете от СК. Второто място бе заето също от австралиец – Нейтън Рени, а трети завърши Грег Минар (ЮАР, Team G-Cross Honda). Победата на Хил му отреди второто място в общото класиране (936т.), изпреварвайки Минар, който остана трети (890т.) Както отбеляза Симо, водачът Стив Пийт „караше видимо „консервативно”, за да си подсигури титлата в генералното класиране” и завърши 13-ти – достатъчно, за да спечели СК с 974т.

Както можете да се досетите, карането на големите имена в спускането е било забележително. Симо разказа, че в повечето случаи представата ни за тях е, че просто се движат доста по-бързо и технично. Освен това обаче също и „спират три пъти по-бързо”! Изобщо, карането им е много по-интензивно и натоварващо – и за тях, и за байковете им.

Що се отнася до представянето на българите, то може да бъде обобщено само по един начин: пълна липса на късмет. Или пък обратното – твърде лош късмет за почти всички наши участници. Първият ден започна с падане на Дидар Амин, което доведе до счупване на две костици от дланта на ръката му. Последва и първата нощ, в която се случи нещо още по-лошо – велосипедите на Дидар, Симо и Иван бяха откраднати! Да, трудно е да се повярва, но за съжаление тази случка намали броят на участниците с български паспорт до двама – Калин и Сашо от Sprint Bike Team. Лошият късмет продължи и в деня на състезанието, когато на Калин му се наложи да напусне трасето със спукана гума, при това не от какво да е, а от пирон! Единствено Александър Петров завърши състезанието, макар че и на него не му се разминаха напълно неприятностите – почти в края на карането си Сашо падна и изгуби доста време, което го запрати в края на класирането. Поне това можем да впишем в графата „трупане на опит”. Лошото е, че останалите българи нямаха този шанс.

Независимо от това обаче, вярвам, че всеки от тях е успял да извлече своята полза от участието в това състезание с най-висок ранг. Да им пожелаем още много такива стартове!