Трасето беше дълго 2.5км с денивелация 450м (старт 2100м, финал 1650м), като в по-голямата си част се състоеше от скоростни участъци. На две места имаше скални пасажи, които бяха голяма атракция за зрителите и журналистите (снимката със скока е оттам), а на други места бяха направени изкуствени скокове като например този преди финала, при който, въпреки че имаше 5м. равна част и попивка след това, някои от състезателите се приземяваха на метри след попивката.

Точно в деня на финала излезе много силен насрещен вятър, който буквално изтощи някои от състезателите. Сабрина Джониър например се свлече след финала с думите "too much wind" ("твърде много вятър") и нещо от сорта на "тоя вятър ми разгони фамилията!".

При жените Ан-Каро направи много добро каране като изпревари остналите с около 5 сек., но остана на няколко стотни след победителката Трейси Моузли. Интересно бе и участието на японкта Мио Суемаса, която доста време беше с първо време на "горещия стол".

Трейси Моузли

При мъжете също имаше интересни моменти. Седрик Грасия изпревари "Бързия Мик" само с няколко стотни, а победителят, Стив Пийт, успя да направи най-добро време с около 4-5 сек. преднина. Грасия се оплакваше, че в началото на трасето го валял дъжд, а той беше с Maxxis High Roller Semi-Slick (бел.ред. - този модел е без централен грайфер) - затова в началото е карал по-внимателно и чак след това е дал пълна газ. Стив Пийт обаче също беше с полугладки гуми. Лош късмет извади Фабиен Барел, който беше пръв на квалификациите, но спука гума на финалното спускане и остана чак на 76 място.