Огняново – Ковачевица

Още при първото си посещение в Огняново исках да направя този маршрут, тъй като и на карта, и в действителност той е един от най-хубавите в този район. Знаех го още тогава, защото голяма част от отсечката в долината на р. Канина ми бе позната, макар и като изкачване, от една Перпендикулярна вселена. Крайно време беше да пробвам тази пътека и в „правилната“ посока и това се случи в началото на 2016 г.

Много мога да кажа за този маршрут, но ще започна с това, че той има и ясно изразен културно-туристически характер. Ако сте отседнали в района на Огняново или Гоце Делчев, просто е грехота да не отскочите до живописните села Лещен и Ковачевица, от които второто е обявено за архитектурен резерват, а първото по естествен път се е превърнало в такъв. За мен лично и двете села имат уникален дух и облик, винаги ми е приятно да поспра в тях (дори да е само за пет минути) и да погледам белите стени, дуварите и покривите с каменни плочи (тикли). Ако не сте ги посещавали досега, препоръчвам ви да отделите повече време за разходка по калдаръмените улици между къщите. Трудно ми е да си представя по-хубав начин от настоящия маршрут едновременно да се раздвижите, да разгледате двете села и да си осигурите малка доза приключения.

Изкачването, бидейки посветено на тези туристически забележителности, е по асфалт и е съвсем леко и приятно. Условно мога да го разделя на три части – първо е отчетлив баир до Лещен, след това е по-равен път, с променлив наклон до с. Горно Дряново, където има дори и спускане, за да стигнем отново до кратко, но съдържателно изкачване до Ковачевица. В събота и неделя по шосето има доста автомобили, но през делнични дни е съвсем тихо и спокойно, така че ако има начин да карате по тези места извън уикендите, удоволствието ще е по-голямо.

От Ковачевица се връщаме обратно 2 км по асфалта и точно преди да започне изкачването към с. Горно Дряново, поемаме по черен път в долината на р. Канина.

Очевидно този черен път някоя е бил основната връзка между Огняново и Ковачевица. По цялото протежение на реката той е изграден здраво и качествено, но времето и занемарата са постигнали най-хубавия ефект, превръщайки пътя на много места в пътека. Има участъци, където природата даже се е „престарала“, т.е. където пътеката е обрасла малко повече, но при следващо каране нататък ще сложа лозарската ножица в раницата. Има и 2-3 потока, при чиито дерета са се получили малки свлачища и това налага кратко носене тук и там. Повечето храсталясали и свлечени участъци са в горната част на пътеката – за някои тези места може да са досадни, но за повечето ни читатели мисля ,че по-скоро ще добавят щипка приключение към иначе лесното и безпроблемно каране. От един момент нататък пътеката върви предимно на открито, без гъсти храсталаци и срутени дерета, а на много места все още си е направо черен път.

Внимание заслужава и един дървен мост при едно от по-големите дерета, които пресичаме – засега съоръжението все още е годно да минаване, но не мога да гарантирам колко още зими ще изкара, преди да изгние и да стане опасно. Ако прецените, че е рисковано да минете по него (пеша), може да се заобиколи и през самия поток, но е по-трудно.

За да обобщя: спускането само по себе си е много лесно и приятно (но в никакъв случай не е безинтересно!), много красиво (долината на р. Канина е със стръмни скалисти склонове, а отсреща се извисява още по-величествено Пирин), по силите е дори на начинаещи колоездачи, но с важното уточнение, че има места, където те ще трябва малко да бутаме, да носим и да се провираме, включително и участъци, където пътеката е тясна и със стръмен/отвесен склон от едната страна. Тези секции са малко и представляват незначителен процент от общата дължина на пътеката, затова не са определящи за цялостния облик на маршрута, но ако мразите храсталаци и носене, дори и само на моменти, тогава този маршрут не е точно за вас.

Реклама

Впрочем спускането може да се използва дори и като изкачване, толкова лек и постоянен е наклонът. Ако предпочитате всячески пресечения терен (дори и нагоре) и не се интересувате толкова от интересните села (по-специално Лещен), можете изцяло по долината на р. Канина да отидете от Огняново до Ковачевица и обратно. За мен обаче вариантът с изкачване по асфалта е по-разнообразен, интересен и приятен.

Както и при другите маршрути от този район, началото е при портала на хотел „Делта“. Ако не сте отседнали там, съвсем наблизо се намира общественото миро с топла минерална вода, до което има и достатъчно места за паркиране. Трети вариант е да започнете маршрута от т.02, т.е. от края на Огняново, преди табелата за с. Марчево. При този вариант обаче трябва да разчитате само на GPS следата, защото описанието по километри вече няма да ви върши работа.

Снимки от карането ми по маршрута (за жалост без компания) можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/ognqnovo-kovachevitsa


Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Огняново, портала на хотел „Делта“
Дължина: 27.4 км
Изкачване: 610 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, Т3, Х)
Физическо натоварване: средно, КФН=5
Продължителност: 2-6 часа в зависимост от темпото и почивките.
Вода:  1-2 л, по пътя има 2-3 чешми
Храна: за половин ден, но при по-бързо темпо не е необходима
Терен:
– асфалт – 19.3 км
– черни пътища – 4.4 км
– пътеки – 3.7 км

GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): route-2016_ognqnovo-kovachevitsa.zip
GPS файл с нарязани до 500 т. следи за стари приемници Garmin

Описание на маршрута в PDF: route-2016_ognqnovo-kovachevitsa.pdf

Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Описание:

01 (0.0 км) – От портала на хотел „Делта“ поемаме по асфалтовия път към с. Огняново, предимно спускане.

02 (1.4 км) – Излизаме в края на с. Огняново при табелата за с. Марчево. Включваме се в главния път и продължаваме наляво през с. Марчево. Следваме само главната улица.

03 (2.6 км) – В края на с. Марчево, преди табелата на с. Гърмен, наляво и нагоре тръгва стръмно пътят към с. Лещен и с. Ковачевица. Има достатъчно пътни табели, за да не се объркаме.

04 (3.3 км) – Отляво идва друг път (от циганската махала) и се слива с нашия. Продължаваме напред и нагоре покрай чисто нова ферма. До с. Лещен следваме само асфалтовия път.

05 (9.1 км) – Центъра на с. Лещен. Можем да направим почивка и да разгледаме селото. След това продължаваме напред по главната улица и излизаме от него.

06 (11.5 км) – Центъра на с. Горно Дряново. И през него преминаваме транзит, следвайки главната улица, която е доста тясна и хаотична. Напускаме селото и продължаваме в посока с. Ковачевица, все по асфалтовия път, който първо се спуска към едно дере, а след това отново се изкачва към архитектурния резерват.

07 (16.8 км) – Достигаме с. Ковачевица, по-специално площада с читалището. Тук е мястото да обърнем велосипедите и да потеглим обратно, но преди това си струва да разгледаме този архитектурен резерват, а по-нататък по главната улица има и кръчма. Ако не искате да объркате разстоянията по описанието, свалете или спрете велокомпютъра по време на разходката.

08 (19.3 км) – Връщайки се наобратно, веднага след дерето, към което сега се спускаме откъм Ковачевица, вдясно от пътя има кръчма/механа. Точно преди нея вдясно тръгва черен път, който минава под постройката – поемаме по него.
Този път на някои места се е превърнал в пътека, на други е черен път, какъвто е бил и навремето – изглежда преди десетилетия това е била основната и пряка връзка между Огняново и Ковачевица. В момента на някои места пътеката е доста стеснена и обрасла, а има и 2-3 малки свлачища при пресичането на разни потоци и дерета, които налагат носене и провиране тук-там.

09 (19.7 км) – Вдясно надолу и вляво нагоре се отклоняват други черни пътища. Ние продължаваме по основния, подсичащ склона път напред и наляво. След малко достигаме една колиба.

10 (20.0 км) –  След колибата пътят се превръща в пътека и влиза в едни храсталаци. Даже има и разклон с пътека наляво и нагоре, но тя е още по-обрасла и не ни трябва.

11 (20.4 км) – Наляво и нагоре има друг черен път, пропускаме го.

12 (20.6 км) – Минаваме през някаква малка кариера. Пътят се разделя на три, следваме средния, най-равния.

13 (20.7 км) – След кариерата вляво се отклонява още нещо като занемарен черен път/пътека – пропускаме го и следваме основната пътека направо.

14 (20.8 км) – Тук пък има черен път надясно и надолу към някакви градини и ливади – пропускаме и него, караме напред.

15 (21.1 км) – Отново има отклонение вляво, което пропускаме. Нататък вече не би трябвало да имаме проблеми с навигацията – следваме само основната пътека/път, пропускаме евентуални отклонения, ако изобщо ги забележим. На няколко места пресичаме малки дерета и потоци – често там ще се налага да носим по няколко метра заради малки свлачища. Колкото повече слиза надолу пътеката, толкова повече се превръща в черен път, какъвто е била преди много години. На едно място се минава по дървен мост над един по-голям поток – засега мостът е стабилен и здрав, но след няколко години вече може да е изгнил, така че внимавайте. Ако ви е страх да минете по него, ще трябва да прегазите през потока – когато не е пълноводен, това не представлява никакъв проблем.

16 (24.0 км) – Вече се движим по черен път, а на това място има разклонения вдясно и надолу (към р. Канина) и вляво и нагоре (към с. Лещен). Ние продължаваме напред по средния път, който е с най-малък наклон, в посока Огняново (юг).

17 (25.2 км) – Вляво има черен път нагоре в посока Лещен. Ние продължаваме направо покрай реката и след още 2 км достигаме портала на хотел „Делта“, където започнахме карането.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>