Tour de Mazalats

Това е едно каране, което се прави точно когато се е стопил снегът по високите места и въпреки това го има и стават прекрасни снимки. Някъде около средата на май (много зависи колко сняг има горе).

Карането го правим еднодневно. Разстоянието е 85 км. Най-ниската точка е на 430 м н.в., а най-високата е на вр. Росоватец (над Пеещите скали) 2000 м н.в. Не е леко – ако някой си мисли, че това е каране за „разходка“, не е.

Тръгването е от х. „Партизанска песен“ рано сутринта, примерно към 7 часа. До хижата има асфалтов път. Намира се западно от м. Узана. Там се оставят МПС-тата, мятаме се на нашите кончета и поемаме в посока юг към с. Ясеново. Римски път 12.5 км (до бариерата долу). Широк, не особено техничен, но пък е доста скоростен (може да срещнете някое камионче или УАЗ-ка, внимавайте!). На няколко места има разклонения, не може да се обърка, там посоката е само надолу. На около 200 м след бариерата има разлкон надясно, който минава над реката Лешница и посоката става право на запад. Там пътищата и разклоненията стават много и няма как да се обясни. Основно целта е село Тъжа. Разстоянието е 32 км. Денивелация почти няма, малко нагоре, малко надолу.

Там спираме, похапваме, някоя снимка с местните и се поема нагоре.

От центъра на селото се тръгва наляво и нагоре към дефилето, което се разкрива. Минава се покрай бяла квадратна чешма с четири чучура отляво на пътя, който малко по-нагоре става черен (римски). Голямата денивелация е първите десетина километра (до бариерата). Пътят върви доста плавно, с три много дълги серпентини. Има и пътека, която е съвсем пряка, но не може да се кара никъде. Минава се под х. „Русалка“ и табелата “Централен Балкан”. 50 метра по-нагоре, след левия завой има чешма отдясно. При бариерата може да се отдадете на заслужена почивка, има и още изкачване. Някоя снимка и продължаваме нагоре.

Този участък (до Кадемлийското пръскало) е лек – около 6 км, но няма почти никаква денивелация. На 300 – 400 м от бариерата е Бабското пръскало. Много е красиво, но за да се види, трябва да се качите по пътеката в скалите на стотина метра по склона. Малко след това има чешма отдясно, която е последната, в която може да сте сигурни за чистотата на водата.

Кадемлийското пръскало е на 1340 м н.в. Има 82 м пад на водата.

По пътя, който не може да се обърка, следва участък с доста камъни и неголяма денивелация (100 – 150 м). До местността Смесите (1430 м н.в.) са 2-3 км . Това е местност, където се събират три реки. Пътят се разделя. Наляво е посоката към хижа „Тъжа“, а надясно (направо) е нашата посока. Започва асфалтов път, който са го правили военните преди години. С времето пътят е вече доста разрушен и на места не е приятен за изкачване. Преди първия десен и обратен завой е последната чешма през следващите осем километра. След този завой започва сериозно изкачване до 1979 м н.в. Пътят набира сериозно височина, при първото дере може да се хване маркировката Ком – Емине (наляво през „Гърмяната гора“) – пътеката е стръмна, само тикане, но е доста по-кратка. Пътят набира плавно височина, обаче на места е доста изровен и камъните са досадни. След излизането от горския пояс се разкрива гледка след гледка, от красива по-красива. Разклонения няма, кара се само по пътя, който криволичи, но посоката е на изток. Като се набере височина, започват и местата с малко сняг и мнооого лилави минзухари. Красота! Мястото, където трябва да се отделим, е там, където вдясно от пътя започва дере, а отляво е река Габровница – Седлото. Оттам се разкрива прекрасна гледка към Мазалат „и те“. Трудно може да се обърка, но посоката е изток (към Пеещите скали) – малко нагоре (стотина метра) и след заравняването започва пътека, която подсича връх Росоватец (1979 м н.в.). На места има доста участъци, които могат да изнервят хората, които не харесват тесните пътеки. Покрай Пеещите скали (километър надолу или 150 метра денивелация) са участъците, които са с носене малко нагоре и повече надолу (който може, да кара). Прекрасно място за снимки.

Карайте само по пътеката, тя няма да ви обърка. Посоката постепенно поема посока североизток, но над „Вълчата Глава“ (след гадните хвойни) пак е изток. Малко спускане и сме при хижа „Мазалат“ (1525м н.в.). По някоя снимка и…

Два километра по-надолу, преди да започне горския пояс, има арка – хванете маркировката Ком – Емине, която влиза надясно в гората, леко нагоре, и държи посока североизток и после изток без никаква денивелация до края на гората (продължаването по пътя ще ви заведе в Лъгът – с. Стоките). Излиза се на поляна, на която от юг се пада Бухала, а пътеката ни повежда на север към Корита. Върхът се подсича от запад (при хубаво време се вижда Ботев) и се стига до чешма, на която е изписано „КОРИТА 1492“. През последните 4 км вероятността да се загубите е голяма. Пътят, който започва, е в посока наляво от чешмата. Дървосекачите правят нови и нови пътчета, „внимавайте“, придържайте се към маркировката Ком – Емине. Като стигнете мястото с много локви, ако не намерите маркировката, може да продължите в посока север до асфалта и оттам на изток да се приберете до хижа „Партизанска песен“.


Галерия


Бабското пръскало


Долу е Сухата река, над нея се вижда вр. Мазалат


Кадемлийското пръскало


Изглед от вр. Росоватец. Бялото петно вляво е град Габрово.


Върховете пиргос и Малък Кадемлия


Минзухари


Над Гърмяната гора


Поглед от Кадемлийското пръскало


Изглед от първия завой след село Тъжа


Върховете Пиргос и Малък Кадемлия


По пътя със серпентините


Пътя към м. Седлото


Розовата долина


Пеещите скали


м. Смесите


м. Смесите


Спускане от Пеещите скали


Спускане от вр. Росоватец


Връх Голям Кадемлия


Връх Вълчата глава, вдясно се вижда хижа „Мазалат“


По черния път след спускането

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>