Начало Пътеки Маршрути Екстремизъм над Говедарци
Екстремизъм над Говедарци
Написано от Любомир Ботушаров    Сряда, 09 Април 2003 11:11    Печат

Този маршрут не е за всеки! Просто защото трудно може да се нарече маршрут за колоездене - една солидна част от него е бутане, носене, провиране през какво ли не. Започвам с това и ще го повторя сигурно още няколко пъти, за да не се оплаче после някой, че не е разбрал - ако очаквате нормално каране, забравете! Но можете да намерите страхотно приключение, голямо натоварване на тялото и волята, досег с най-диви природни кътчета - именно това е причината да го публикувам, защото може да се намерят и мазохисти като мен, които да са готови да бутат и носят, да се преуморят, но да изживеят поредното екстремно преживяване.

Изходна точка: площада на с.Говедарци

Дължина: 20,24км

Денивелация: 750м

В този ред на предупреждения за нестандартността на маршрута ще дам и един съвет - изобщо не тръгвайте по него сами! Мобилните телефони губят обхвата си, по пътеките няма жив човек и едва ли минава такъв повече от два пъти седмично. Не дай Боже да стане нещо лошо, ако няма някой с вас да ви помогне, там ще си останете. Затова - най-малко по двама!

Всъщност маршрутът щеше да е перфектен за крос-кънтри, само с едно-две бутания, ако основната пътека не беше силно занемарена. Но какво можеше да бъде и какво е, ще разберете от краткия ми разказ за карането по него.

Бяхме аз и още двама души. Първото изпитание е да се излезе от Говедарци на прав път. А "правият път" е към местността "Овнарско". И в началото, след излизането от селото, наистина е сравнително прав, почти равен и върви през картофеното поле край селото. Скоро влиза в приказна борова гора и започва да става малко по малко по-стръмен. Вие обаче трудно ще усетите наклона, защото обилната зеленина наоколо, боровият мирис и невероятният въздух действат напълно ободряващо. Така по хубав виещ се асфалтов път преодоляхме като на шега първите 400м денивелация и стигнахме до въпросната местност "Овнарско". Името й може да звучи малко "овче", но мястото е достойно за царе и неслучайно там цар Борис ІІІ е имал ловна хижа. Около нея има и други постройки, но всичко е в ужасно окаян вид. Като изключим сградите, всичко друго е прекрасно и особено поляната с маси и пейки, на които направихме активна почивка със сандвичи и ледена планинска вода. На едно място открихме и една препарирана меча глава - стар ловен трофей, измъкнат от някоя от постройките. Така че, отваряйте си очите и за мечоци, може да имате късмета да срещнете някой. Ние тогава не се притеснявахме за това, тъй като още смятахме, че ни предстои каране в широко посещаван район с ясни пътеки, но...сега, като знам колко нисък е човекотрафикът, си мисля, че мястото сигурно е удобно за диви зверове. Както и да е, от Овнарско продължихме към х.Мечит (може да я срещнете и под името "Медарника") по маркирана с червено пътека. Първите 50м си плачеха за бутане. После за момент (стотина метра) стана с приличен наклон за катерене, след което отново дръпна стръмно нагоре и ние пак слязохме от байковете. Таман леко се уморихме, когато съзряхме храстче с френско грозде (дребен горски плод, с червени кисели гроздчета, които са страшно освежаващи). Опасохме го за нула време, после още един и още един... Изобщо, ако отидете към средата на август, освен френско грозде ще намерите и ароматни малини, боровинки, има и гъби... ама айде да си говорим за каране, а не за ядене! По едно време стръмният баир свърши и започна хубава пътека, като цяло равна, с малки изкачвания и спускания, точно както предвещаваше картата. По едно време хоп! - паднало дърво. Случва се. После дочухме рекичка и се приготвихме за спускане. При поточето ни очакваше същинска джунгла от тръни, коприви и други подобни. Минахме криво-ляво. Но джунглата взе да става все по-често явление - минахме през още 1-2 рекички с обилна растителност наоколо, но и в останалите участъци пътеката беше окупирана от представители на горската флора. Най-вече от някакви дребни иглолистни храсталаци (някакъв вид клекове може би), през които минаването беше истински кошмар - ние се заплитахме, какво остава за колелата! Това беше най-трудната част от пътеката. А ако имаше кой да я поддържа и да държи растителността настрана, пътеката щеше да е перфектна, защото наклонът й е променлив и в никой случай тежък. По едно време, след едно Т-образно кръстовище, пътеката тръгна надолу. Ке-е-ф!!! Неописуемо приятно е спускането след толкова влачене през храсталаци и трънаци. Само да не бяха едно паднало дърво (или май бяхя две?). Така или иначе радостта не продължи дълго, защото пътеката се раздели на две и според маркировката тази за х.Мечит беше надясно. И противно на картата, тя не беше никак хоризонтална, ами напълно достойна за бутане. Плюс носене, защото и тук не липсваха паднали напряко дървета, през които някак трябваше да се мине. Силите ни вече бяха сериозно намалели и то не само в краката. В подобно състояние на духа и телесата стигнахме до х.Мечит. Последва солидна почивка и обмен на думи между нас и една група варненски туристи. Хапнахме, пийнайхме, побъбрихме, па тръгнахме надолу. До Говедарци е черен път, и то какъв! Рядко падахме под 40 км/ч. По него редовно бяха минавали камиони с дърва и двата коловоза бяха добре утъпкани, така че с ХС колела и без никаква екипировка (освен каски, разбира се) достигнахме максимална скорост 50 км/ч. Но определено може и повече. За този път е характерно и друго - на много места той се раздвоява, разтроява и после пак се събира в едно - аз съм описал само варианта на преминаване, който ние избрахме, но спокойно можете да минете по някой от другите - посоката е само една, така че няма да се объркате. Освен това не съм отбелязвал тези отклонения от пътя, които са нагоре, защото карайки надолу с 40км/ч, повечето от тях едва ги "мернах". Те и без туй едва ли са ви необходими, нали?

Както сами разбирате, заглавието на маршрута е доста точно. Карането се люшка от крайност на крайност - от леко изкачване, през нещо, което е трудно да се нарече каране, до безумно спускане - това си е чиста проба екстремизъм!

Изходната точка на маршрута е площада на с.Говедарци. До него се стига по следния начин (освен с питане, което си е най-сигурното) - влизайки по шосето в селото на първия по-голям разклон тръгнете наляво и нагоре (другият път е направо и е равен) и карайте все нагоре докато излезете на площада, който няма как да не познаете - има административни сгради и нещо като паркинг пред тях (но не е паркинг, защото не е правено за коли, а за хора). При площада минава река и има мост - точно на този мост нулирайте километражите си.

Съветвам ви да си вземете: инструменти, защитна екипировка за спускането, храна, вода, в зависимост от времето и дрехи - изобщо всичко, което може да ви помогне в планината. И най-вече се заредете с желание за приключения, защото на моменти усилията, които са необходими, ще ви се сторят отчайващо тежки. И двамата други колоездачи, с които бях, ме съветваха да не описвам този маршрут, защото той не става за каране (в нормалния смисъл на думата, макар че в крайна сметка всички бяхме доволни от преживяното). Прави са, но все пак, може пък да се намери някой, на когото бележките ми да са от полза - така и така съм ги писал, може да улесня малко друг "ненормалник" като мен....

Таблица на маршрута

Легенда и упътване за използване на машрута


Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Събота, 10 Януари 2009 01:21 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори