Начало Пътеки Маршрути Отвъд Северната дъга
Отвъд Северната дъга
Написано от Явор Стоянов    Понеделник, 26 Май 2008 17:47    Печат

Зад това нежно и романтично заглавие се крият поредица от ХС маршрутчета извън дъгата на Околовръстното шосе на север от София.

Това са маршрути както в полето между селата Локорско, Войняговци, Подгумер, и кв. Гниляне на гр. Нови Искър, така и из Софийска планина в карето между Гниляне, Реброво, Бакьово, Локорско. В района има както много леки ХС маршрути за начинаещи, така и почти FR изпълнения. Могат да се заформят кратки карания от по 15 км, които с лекота да прераснат в над 100 км преходчета. Селата в подножието на планината са на надморска височина от 510м за Гниляне до 590м за с. Войняговци. Най–високите върхове от запад на изток са Гола Глава (1102м), Дебели Дял (1130м) и Драгоната (1111м). При прекосяване на планината от юг на север може да се слезе на пътя свързващ с.Реброво със с.Бакьово и от там да се приберете през Искърското дефиле. Най-голямото предимство на района е липсата на кал. Почти веднага след стопяване на снеговете или след валежи по тези места може да се кара. Недостатък е липсата на питейна вода. Разстоянията в описанията са засичани с велокомпютър, а денивелациите са определяни по топографска карта.

Кънтри "Северна дъга"

Войняговци - Подгумер

Подгумер - Луково

Подгумер - Билото (труден вариант)

Билото над с.Войняговци – с. Бакьово

Подгумер – Билото (лек вариант) – кв.Изгрев на гр.Нови Искър

Билото над с.Подгумер – с.Батулия

Вместо заключение...


Кънтри "Северна дъга"

Изходна точка: с.Локорско
Крайна точка: кв.Гниляне, Нови Искър
Дължина: 6,7км/10км
Денивелация (изкачване): 150м (вариант 1) / 250м (вариант 2)

Това е едно маршрутче между селата Локорско, Войняговци , Подгумер и Гниляне. Целта му е да избегнем максимално каране по "Околомръсното" на София. Може да послужи за прибиране към София на каралите из Стара Планина до Локорско или като част от голямата дъга Кремиковци – Нови Искър – Доброславци. Описаната отсечка е кратка - между 6.7 и 10 км в зависимост от избрания вариант, но заедно с достигането до/от крайните точки до София се оформя едно приятно 40 до 100 км ХС за начинаещи.

За начална точка избрах кръчмата (защо ли?) в северозападния край на с. Локорско. Поемаме по улицата на запад, като пропускаме две отбивки вдясно. Скоро асфалтът преминава в каменист път и леко се изкачва към полето. След 0.9км стигаме до партизански паметник. Пропускаме пътя вдясно.
Пътят тръгва надолу и после пак леко се изкачва. От 1.9км започва стръмно спускане с два завоя към с.Войняговци. Преминаваме моста и със събраната инерция преодоляваме кратката стръмнина по асфалта на ул. Спортист. Караме направо през центъра, покрай черквата и кметството (2.5км). На края на улицата завиваме вляво и се спускаме до първата асфалтирана пряка в дясно.
Караме по земния път почти по равно, когато на третия километър започва спускане. Вляво от пътя има три последователни стръмнинки за допълнителна забава. Естествено, след спускането започва катерене, кратко, но интензивно.
От 3.5км започва спускането към с. Подгумер. Пътят устремно ни вкарва в селото, избираме си някоя от улиците в дясно и пресичаме реката по някой от трите моста. След 4.4км каране сме в центъра на с. Подгумер.
От тук имаме две алтернативи. Едната е по–кратка и лека, а другата с 3.5 км по-дълга и много по–забавна.

Вариант 1
От центъра тръгваме наляво (към околовръстното шосе) и в някоя от преките или след края на селото завиваме надясно преди стопанския комплекс (4.9км). Караме по земния път, като след края на оградата на стопанството ви препоръчвам левия път. От 6.1км започва спускането към Гниляне и при 6.7км излизаме на главната улица там.

Вариант 2
От центъра на Подгумер поемаме вдясно (към Стара Планина). Изкачваме се до последната спирка на рейса в селото. Продължаваме по асфалта към планината. След табелата за край на селото хубавият асфалт продължава вдясно, а ние поемаме нагоре по разбития път. Пропускаме отбивки в ляво и дясно, караме нагоре по „царския” път, докато не минем покрай хубава виличка с ограда от лепени каменни плочи. Около 1.5км от центъра на селото.
Поемаме по отбивката вляво. Пътят се понася надолу през боровата гора.
След 250 метра сме по левия път. На 670м сме по десния. Пътят на места е с локви, но заобикалянето им не е проблем. Има корени и камъни. Скоро излизаме от вилната зона. На 1.25км отляво към нашия път се присъединява друг. Ние обаче стремително се носим напред и надолу.
Спускането приключва за 3.6км при главната улица на Гниляне.
Срещу сливането на нашите два варианта има редица любопитни обекти, ползвани от кросаджиите.

Вариантите за прибиране от Гниляне към София са няколко:
- през гр.Нови Искър – Доброславци – Обеля.
- гр.Нови Искър- кв. Требич – Илиянци
- Гниляне – околовръстното шосе за 500м на изток – с.Световрачене - Орландовци.
- Гниляне - околовръстното шосе за 2 км на запад, път през полето за с. Кубратово – Орландовци.

Ето и няколко снимки, онагледяващи карането по маршрута:


Кръчмата в с.Локорско


От Локорско


Паметникът


Спускането


ул."Спортист"


Разклонът във Войняговци


От Войняговци


Спускане №2


Изкачването


Стопанството


Разклонът при вилата, гледан отгоре (Вариант 2)


Кеф


Още кеф


Красотки


Интересните (моторджийски) обекти край пътя


Войняговци - Билото - Подгумер

Изходна точка: с.Войняговци
Крайна точка: с.Подгумер
Дължина: 15км
Денивелация (изкачване): 400м

Село Подгумер е второто село след Гниляне по протежението на Северната дъга. Разположено  е в подножието на Софийска планина. Отстои на 17 км от Централната гара на гр.София. До него може да се стигне и с автобус 21/22 от автогара Орландовци. От селото към билото  на Софийска планина тръгват два основни пътя с няколко разклонения и сливания. Някои от тях са подходящи за качване, други за спускане. Разстоянието по тях до билото е между 7 и 8 км, а денивелацията между 400 и 500 метра.

Село Войняговци се намира на 2 км източно от Подгумер. От него към билото тръгва един основен път. Маршрутът ще допаднат на любителите на ХС, обичащи катеренето и спускането. Карането по равно почти отсъства.

Предимството на маршрута е, че раойнът е сух от най–ранна пролет. Само на отделни места може да се открият локви. Питейна вода по маршрута няма. Има жълта лентова маркировка до билото.

Тръгваме от последната спирка на рейса в горния край на с.Войняговци.

Пътят е асфалтов и доста стръмен. Пропускаме отклоненията вляво и дясно. След 1.3км стигаме до трафопост отляво на пътя. По–хубавият асфалт продължава наляво, но ние сме нагоре по разбития път. Редуват се няколко стръмни участъка с по–равни. На втория км от селото минаваме под електропровода с високо напрежение. Тук сме на 800м н.в.

Следва още малко катерене и излизаме на обгледна полянка под един връх.

Тук имаме два варианта. При първия по най–добре очертания път леко обхождаме върха от южната страна в посока изток и го изкачваме. В този случай катеренето е малко повече. При втория вариант тръгваме по левия път и подсичаме върха от запад. По този път се задържат повечко локви.

Пътищата се сливат малко преди местността Ръждавица. Тя е мястото за събор на с.Войняговци. Има фургон, оставен за нуждите на ловната дружинка. Дотук сме изминали малко над половината път до билото и сме на 900м н.в. В продължение на километър следва почти равен участък от пътя. Пред нас има ново предизвикателство. След завой наляво пътят тръгва стръмно нагоре. Преодоляват се 100 метра денивелация, най–вече с бутане, но това е и краят на изтезанието. 

Скоро се разполагаме на билна полянка до основите на разрушена постройка. Наслаждаваме се на гледки към Витоша, Рила, Голема Софийска планина и Мургаш. Надясно (изток) са пътищата към вр.Готен, с.Бакьово, с.Локорско и Кремиковци. Наляво (запад) е нашият маршрут. 

Маркировката вече е червена. Караме през гора, като пътят все успява да намери как да тръгне нагоре. Стигаме до разклонение, указано със синя маркировка и евентуално табела (ако още стои) за с.Подгумер. Истинското удоволствие започва с достигането на гола стръмна поляна, в дъното на която се вижда малка постройка. Пътят е  сравнително гладък, покрит с дребни камъчета и пръст и позволява да забравите за спирачките. Скоростта е висока. След почти километър спускане следва успокояване на страстите, караме по равно през гората. И ето, че стигаме до черешката на тортата.

Пътят излиза от гората и започва да се носи надолу през едри скали, завойчест, изровен, техничен. Един километър неподправено удоволствие!

Следва горски участък, в който редуваме въртене и спускане през вилната зона. С наближаване на селото пътят става чакълест, но и наклонът подходящ да пуснем спирачките. 

Тези, които се придвижват на самоход от София, имат още една опция. При излизането от гората поемаме по първото отклонение вдясно. То е преди хубава виличка с ограда от лепени камъни. Така ще удължим спускането с още 3 км и ще излезем в с.Гниляне. (Този участък е описан в „Кънтри Северна Дъга”). 

За тези, които ще се връщат до с. Войняговци, пътят продължава от последната спирка на рейса. Вляво стръмно спускаме по първата пряка и караме до края на асфалта на ул.”Татар махала”. Завиваме по уличката вдясно и при свършването на асфалта продължаваме по земния път към края на овощната градина.

При достигане на овощната градина, тръгваме по пътя надолу (юг) и се спускаме през полето до перпендикулярен път, свързващ селата Подгумер и Войняговци. Няма опастност от объркване, тъй като целият ландшафт се вижда като на длан. Равният път между селата е прекъснат от стръмно спускане в долината на поточе. Следва кратко катерене и след 400м сте в с.Войняговци.


Подгумер - Луково

с.Подгумер – Кариерата – м.Балденица - Средния Рид - Преслапа – Билото – в.Гола глава –в. Турска Могила – с. Луково

Дължина: 17,5км
Денивелация (изкачване): 600м

Приятно ХС каране със средна до висока степен на натоварване при изкачване с продължителност 7.5км и продължително 9 км скоростно спускане по земен горски път. Вода за пиене има малко след средата на маршрута.

Пътят от с.Подгумер до билото на Софийска планина през Средния рид е най-приятният за изкачване. Пътуването по него събужда истинското усещане за планината. За начална точка избираме североизточния край на селото, където свършва улица „Татар махала”. При края на асфалта завиваме на изток и поемаме нагоре към овощната градина. С два разтеглени завоя земният път ни извежда на ръба на пясъчната кариера (0.7км). Наклонът е лек и приятен, пътчето върви между виличките и при 1.4км влиза в боровата гора. Изкачваме постепенно, като на места се появяват и кратки стръмни участъци. Гората от лявата ни страна е широколистна, а отдясно иглолистна. При 2.8км пътят изненадващо започва да се спуска. При 3.0км минаваме под стълбовете за високо напрежение. При 3.4км достигаме до реката и я преминаваме по дървеното мостче. Пътят обръща посоката си и започва да се изкачва с широк завой.

Започва да се усеща стръмнината. При 4.5км отново минаваме под стълбовете за високо напрежение, но този път вече сме набрали солидна височина. При 5.5км внезапно изкачаме на билото на Средния рид. Пред нас се откриват гледки към зелените чукари на планината,  но нас ни чака още катерене. Къде с каране, къде с бутане се добираме до върха над местността Преслапа (6.2км). Тук може да кажем, че мъките почти са приключили. Хвърляме се в едно 500 метрово стремително спускане и пътят ни се слива с „маркирания” път, свързващ с.Подгумер с билото.

Следва почти километър изкачване и вече сме на билото.

Поемаме по червената маркировка вляво (на север). Ако я следваме до края й, ще стигнем до с.Батулия. Спускането е изключително приятно като наклонът е лек, а на места и по-стръмен. Има дори участъци с леки изкачвания. След 10.5км от началото достигаме по билния път до разклон. Вдясно ще слезем в махалата Сирман на с. Батулия. Направо след 0.5км ще може да изкачим вр.Гола Глава (1102 м.) и да слезем в с.Батулия.

Наляво поемаме към вр.Турска могила и с.Луково. Пътят е изключително приятен, покрит с много мека зелена трева. Минаваме през малка махаличка. Заобикаляме едно хълмче, на което има виличка и вятърен генератор. На това място има чешмичка вдясно от пътя (11.5км).

Следва последното кратко изкачване и докато се наслаждаваме на гледките, пътят се понася надолу. Караме през гора в стръмни серпентини. Тези с хубавите спирачки и повечко кураж може да покажат чудеса от храброст по здравия наклон. Настилката е основно земна, но има и дребни камъчета, на места по пътя се срещат незначителни изравяния. Появата на вилички и преминаването на пътя в асфалтов ни подсказват, че наближава краят на удоволствието. Но не и преди да се юрнем с над 60км/ч по гладкия (не като в София) асфалт. Все пак трябва да сме нащрек за пешеходци и катерещи се автомобили. Краят на приключението е при моста над р.Искър на шосето София – Своге.

Вариантите за прибиране са с влак от гарите Луково или Реброво или на самоход по шосето (23 км до София). Или пък, ако не сте се наситили на катерене, да минете по маршрута Луково – Ромча – гр.Нови Искър през планината. Цялото мероприятие София (шосе) – с.Подгумер(земни пътища) - с.Луково – София (по шосе) ми отне (по–соро ми даде) по-малко от 4 часа. От тях чисто каране 3 часа и 1 час бране на мащерка. Изминато разстояние – 60 км.


Подгумер - Билото

Изходна точка: с.Подгумер
Дължина: 7,5км
Денивелация (изкачване): 400м

Това  е най–тежкия вариант за достигане на билото. Стръмни участъци се редуват с наклони от 30% в края на катеренето. Пътят е земен, на места с камъни, на други покрит участъци с шума и борови иглички. Вода за пиене по пътя няма. Подходящ е за крос-кънтристи, подготвящи се за по–сериозни карания. Пътят не представлява особен интерес за спускане, тъй като освен стръмнините не предлага други технически предизвикателства, освен ако не търсим чистата скорост.

Началната ни точка е последната спирка на рейса в с.Подгумер. Тръгваме по асфалтовия път нагоре. При табелката за края на селото хубавият асфалт продължанва вдясно, а ние тръгваме по разбития нагоре. Пропускаме една отбивка вляво. Леки изкачвания се редуват с равни участъци. Караме през вилната зона на селото. Може да следваме и синята маркировка, макар че е доста нарядко. След километър и половина пътят се разделя, като „оригиналният” (със синята маркировка) тръгво надясно. Ние поемаме наляво. Леките изкачвания започват да се редуват с по-трудни. На 3.35 км достигаме до високоволтовия електропровод. Оттук започва трудното.

Леките изкачвания изчезват за сметка на трудните. До края има и 4 изключително стръмни участъка с над 30% наклон, за щастие кратки.

На четвъртия километър пропускаме отбивка вляво, по нея също ще стигнем до билото. След поредното изкачване се появяват и приятни спускания, но за съжаление краят на катеренето още не е дошъл. Внезапно изкачаме на билния път. Наляво пътя води до вр.Гола Глава (1102м н.в.), с.Гниляне, с.Луково, с.Батулия. Надясно сме към Подгумер (маркираният път е подходящ за спускане), Войняговци, Бакьово, Локорско и Кремиковци.


Билото над с.Войняговци – с. Бакьово

Това е част от ХС маршрут който може да бъде използван като етап от преход от Софийска към Голема планина или като вариант при обикаляне из Софийска планина. От крайната точка –Бакьово, може да се насочим на изток към долината на р.Елешница с прибиране през Локорско или Кремиковци. През с.Ябланица ще достигнем до в.Мургаш. През с. Огоя, към х. Лескова и от там към Бов или Лакатник. Ако поемем на запад от Бакьово може да се върнем на Билото през с. Батулия, покрай в.Гола Глава, или да слезем до Реброво и от там да се приберем с влак, по шосето или през Луково и Ромча през планината.

Дължина: 6,9км
Денивелация (изкачване): 150м
Денивелация (спускане): 550м

В този участък вода за пиене няма. Техничните участъци са общо взето по избор, а маршрутът като цяло е лек.

Най–директният път за достигане до изходната точка е от с. Войняговци. За осем километра се изкачваме до Билото през местността Ръждавица. Маркер ни е старият пилон за знаме пред съборената постройка при сливането на пътищата от Войняговци и главния билен път.

Поемаме надясно (изток) и след 0.4 км сме по левия път. Обхождаме връх Дебели дел(1130 м.н.в.). Пътят навлиза в гората, настилката е земна. При 1.25км пропускаме отбивка вляво. Понасяме се по нанадолнището. Няма за кога да сваляме седалките защото след 600 метра излизаме на равна полянка. Следваме очертания път, който подсича леко ската. Ту се катери леко, ту се спуска. Настилката е песъчлива с дребен чакъл. При 2.3км пред нас се ширва открито било, примамливо подканящо ни да го изкатерим. Нагоре–надолу и в крайна сметка достигаме до връхче, увенчано с паметник на убити ятаци. Той  е на 2.95км от началната точка.

От там започваме скоростно спускане по открития терен (даже на 3.3км има скокчета). При 3.4 км достигаме премката. Тук пътят е леко прикрит, но трябва да поемем вдясно. Пътят продължава по-равен и по-ясно очертан. При 3.75 км преминаваме покрай старинна къщичка. Караме върху килим от диви ягоди. Вече може и да свалим надолу седалките. Пътят е сравнително широк с почти постоянен наклон. Ако сте начинаещ байкър и в началото не можете да завивате в серпентини, то до края на спускането със сигурност ще сте усвоили това умение. Пътят предлага и различни предизвикателства държащи ни нащрек – съчки и клони, камъни, улеи, резки завои. И както всяко хубаво нещо и това има край. На 6.9 км от началната точка излизаме на шосето при с. Бакьово.

Някои отстояния от крайната точка:
с.Батулия (кръчмето до Паметника) - 5.4км
с.Реброво - 9.1км
София (Централна гара) по шосе - 39км


Подгумер – Билото (лек вариант) – кв.Изгрев на гр.Нови Искър

Маршрутът може да се използва за бързо и леко изкачване до билото от с.Подгумер с последващо каране по него. Може да бъде направен точно в този вариант или просто втората му част да бъде използвана за прибиране след каране по билото.

Дължина: 14,35км (15,7км с качване до билото)
Денивелация (изкачване): около 500м

Пътищата са преобладаващо земни, в последния километър скали и чакъл.

В средния сектор има на места локви и малко кал. Вода за пиене няма.

От последната спирка на автобуса в с.Подгумер поемаме нагоре по асфалта.

След табелата за края на селото сме по левия (по-разбит) асфалтов път. При следващия разклон сме по десния път. Караме си  по „царския” път през вилната зона, като може да ползваме и синята лентова маркировка. На 1.7км от началото има отклонение за с.Гниляне. Пропускаме го и си караме нагоре. От тук вече дебнем и караме по левите отклонения. При влизането в гората маркировката отпрашва по десния път, но днес тя не ни интересува. При 3.35км минаваме под стълбовете за високо напрежение. Ако при трудния вариант от тук започва гърченето, то при днешното каране мъките са зад гърба ни. При 4.1км сме по левия път.

В началото той е надолу, после изравнява и следват леки изкачвания и спускания. За съжаление този вариант страда от един недостатък. Тук–там по пътя има локви и кал. При 6.35 км от старта излизаме на Т –образно кръстовище. Вляво от нас има малко блатце. Ако тръгнем надясно при 7.03км излизаме на билото. Качването в началото е стръмно, но наклонът бързо се нормализира. Ако решим, че няма да караме по билния път, може да си спестим това качване.

Преди да поемем наляво, нулираме километража, тъй като новата начална точка вече ни е при блатцето.

В продължение на 0.5 км се спускаме по пътя. Пропускаме отклонение вдясно. С леко изкачване обхождаме гористия Остри връх (984м н.в.).

При 0.91км излизаме на открито било, по което стремително се спускаме до премката, която е на 1.22км от подгумерския път. Следва леко изкачване до 1.53км, където сме по десния път. Спускаме се през гората до 2.69км, където отново сме по десния път. При 3.56км отново сме по десния път. 

 

 

При 4.1км (скицата горе) пътя ни се среща с пътя от кв.Изгрев към с.Ромча. Сигурен показател са електропрововодите над главата ни. Завиваме по левия път. В продължение на километър и половина следваме жиците по най–романтичния и красив път в Западна Софийска планина. Караме по зелен килим под балдахин от брези, габър и ели. 

 

 

При 5.43км (скицата горе) сме на характерното кръстовище под жиците. Продължаваме направо и надолу. При 5.78км ви препоръчвам да завиете  рязко вляво. Ако обичате последните етапи от карането над с.Локорско (т.е. ако сте карали там, този участък ще ви се понрави много).  Последните метри са доста чакълести, но при 7.03 км пътят ни се събира с друг път за билото, прегазваме поточето, следва сливане с още един път, вече асфалтов и сме в кв.Изгрев на гр.Нови Искър. Пътуването ни завършва при табелата за Психиатричната клиника „Св. Иван Рилски” до моста на р.Искър на 8.65 км от билото (8км от сливането с подгумерския път).


Билото над с.Подгумер – с.Батулия

Разстояние: 8.5 км
Денивелация изкачване: 150м
Денивелация спускане: 650м

Част от ХС маршрут, служещ за връзка между Софийска и Голема планина. Може да се направи и като част от самостоятелен маршрут от с. Гниляне или с.Подгумер, с прибиране през Искърското дефиле. На места има червена маркировка. Вода по маршрута може да се намери в последната третина от пътя.

Началната точка на маршрута е билото над с.Подгумер, където излиза пътят от маршрута „Подгумер –Билото (Лек вариянт) –кв. Изгрев на гр. Нови Искър”. През първите 900 метра пътят леко се спуска, изравнява и след съвсем леко изкачване сме на нова обгледна позиция. Ако досега пътят е бил земен и мек, то сега се появяват и камъни. До 1.3км следва бързичко спускане в голям изтеглен завой. Изкачваме се леко, обхождайки връхче и на 1.85км подминаваме разклона вляво за Турска могила и Луково.

На 2.2км попадаме на „петте кьошета”. Поемаме по най–левия път. Настилката отново става предимно земна, почти без камъни. След кратко изкачване следва стремително спускане.  На 3.0км вляво от нас остава самотна къщичка, а вдясно - разклонение на пътя, което подминаваме. След стотина метра пропускаме две изкачващи се отклонения. При 4.85км достигаме до подножието на партизански паметник в местността Марина мъртвина. Тук ако поемем по левия път, ще се спуснем в с. Реброво. Ние обаче се понасяме по десния. Главният път е добре очертан, бърз, на много места каменист. Стремително слиза в разтеглени серпентини. От него има редица второстепенни  отклонения, които пропускаме. Те са по километри както следва: 5; 5.1; 5.9; 6.1; 6.3; 6.6. Споменавам ги само информативно, тъй като ще ви е трудно при по-висока скорост да се отклоните по тях. По-голям интерес предизвиква разклонът при 7.98 км. Там пътят надолу се влива под остър ъгъл отляво на нашия. Ние продължаваме  напред и лееко нагоре до първия завой. Там е заложена като капан голяма локва. Следва още едно кратко спускане и пресичаме Батулийска река малко преди началото на селото.


Вместо заключение...

С маршрута "Билото над с.Подгумер – с.Батулия" в общи линии се оформя картинката отвъд Северната дъга.

Разбира се, има още десетки алтернативни  на описаните пътища и голямо разнообразие от варианти, които търпеливо се спотайват. От най–ранна пролет до последните дни на есента Софийска планина ви очаква. Със своите сухи пътища, скалички, потящи изкачвания, стремителни спускания...

А защо не да приемете и предизвикателствата на някои хубави зимни дни или да подирите прохлада в летните жеги.

И сега на истинските почитатели на крос-кънтрито бих искал да препоръчам един маршрут, от който ще усетят най–силно чара на планината.

Изходна точка е с. Подгумер. Изкачваме билото през Средния рид („Подгумер – Луково”). Спускаме се до Батулия („Билото над Подгумер –Батулия”), продължаваме до Бакьово, откъдето качваме билото отново („Билото над Войняговци – Бакьово”  в обратен вариянт). Спускаме се до Подгумер по описания във „Войняговци – Подгумер” път. Това са 40 километра, през които ще изкачите и спуснете над 1400 метра. 

Събирайте дружината и тръгвайте!


Коментари във форума

 


Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Понеделник, 26 Януари 2009 18:21 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори