Пасарел – Пейова бука

Пътеката от х.Пейова Бука до с.Пасарел е една от най-приятните и игриви пътеки в близост до София и мога само да съжалявам, че не е по-дълга! Мога да се ядосвам и затова, че превърнаха един от най-хубавите й участъци в черен път за извозване на дървен материал, но за щастие по-голямата част си остава запазена, макар че мотористите също понякога я надушват и я поизравят.

Има няколко начина да стигнете до х.Пейова бука в Плана планина и никой от тях не е идеален. Описаният тук маршрут е най-краткият и най-ясен вариант, без опасност от изгубване. Недостатъците му са, че първите 5км се кара по натовареното шосе София-Самоков, а след това пътят до хижата има някои неприятно стръмни участъци и не е кой знае колко интересен, но поне е със стабилно и здраво покритие. Самата пътека се отклонява от този път малко преди Пейова бука и ако желате, можете да съкратите маршрута, макар че хижата е едно чудесно място за почивка и поне първия път си струва да я достигнете.

Пътеката надолу (в началото е по-скоро черен път) е много разнообразна и на по-опитните колоездачи може да осигури достатъчно адреналин, въпреки че няма нито един твърде труден участък. Но пък има скоростни прави, криволичещи криви, приятни завои, обратни наклони – все неща, които могат да накарат сърцето ви да затупка ускорено.


Началото на маршрута е площада на с.Пасарел, където е и последната спирка на автобус №3 (можете да го хванете от автогара Гео Милев). Има достатъчно паркоместа, за да наместите автомобила си, ако сте дошли с него. Има и нещо средно между кафене и кръчма, както и няколко магазина, от които можете да се заредите с храна.

 Изходна точка: с. Пасарел

Дължина: 13,75 км

Денивелация: 450 м


Картата е базирана върху Topomaps.info
Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.


Както казах, част от изкачването е доста стръмна и това може да предизвика усещането за повече умора, въпреки малката дължина на маршрута. За самото му преминаване 2 часа биха били напълно достатъчни, но като се вземе предвид отдалечеността на Пасарел, карането плюс транспортирането дотам и обратно като нищо отнема половин ден (4-5 часа). Храна може и да не носите, макар че аз обичам да хапна някой сандвич при хижата. Вода има в с.Пасарел, по самия маршрут чешми не съм забелязал, така че е хубаво да си носите поне 1л. Ако е топло, вземете повече течности, защото пътят нагоре е сравнително открит и става горещо. За мен най-подходящото време за каране по тези места е през пролетта или есента.

Споменах и за други варианти, които са по-дълги и с различни точки за начало и край. Единият от тях е по-сигурен (по-малък риск да се забиете в непроходими местности), но и доста по-дълъг – от с.Плана се отива до с.Горни Окол, след това към с.Долни Окол и от него се изкачвате към х.Пейова бука. Разбира се, ще трябва да разчитате на добра ориентация по карта и питане из селата. Има и един много приятен маршрут от с.Плана през т.нар. „космическа станция“ към х.Пейова бука, но за съжаление един от черните пътища е много обрасъл и занемарен и трудно се следва и намира, ако не го знае човек. Има и други подобни варианти от с.Плана, но общото за всички е, че първото минаване по тях крие сериозна опасност да се озовете в някой пущинак, измъкването от който ще ви отнеме доста време и усилия, затова ако не сте любители на подобни приключения, придържайте се към описания маршрут.

Таблица на маршрута
GPS следа във формат gpx
Легенда и упътване за използване на машрут


Снимки: Арсени Ботушаров, Любомир Ботушаров, Петър Савов

{gallery}trails_routes/route049_pics{/gallery}

Коментари във форума

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>