Бухово

Този маршрут съвсем не е обичайното ви крос-кънтри кръгче. Макар че отговаря на определението за ХС по всички критерии, той има една особеност – пътеката, по която минава спускането.

Тази пътека, както каза един от откривателите й, е истерична!

Бих могъл да говоря за нея, да речем, в продължение на десет страници, но ще опитам да се справя и с десет реда.

Не знам дали някога това е било туристическа пътека, но в момента е моторджийска. В комбинация с характерната за района почва това осигурява настилка от ситни камъчета, смесени с малко почва и остатъци от тревното покритие. Пътеката почти през цялото време върви право надолу по едно било. В зависимост от сезона и активността на кросарите, тя сменя премяната си – виждал съм я и като тясна, права, 20-30 сантиметрова ивица в тревата, и като широка, изжулена от гумите на моторите линия, но с поне 2-3 отделни коловоза в нея. Наклонът на повечето места е такъв, че отпускането на спирачките за няколко секунди ви изстрелва до 50км/ч, а спирачният път след това може искрено да ви учуди. Разбира се, максимално постижимата скорост е много по-висока, стига да имате достатъчно здрави нерви и да ви липсва чувство за самосъхранение… не ви съветвам да я гоните обаче!

Изходна точка: гр. Бухово

Дължина: 9,75 км

Денивелация: 600 м

Нарочно разположих началото на маршрута извън самия град, тъй като така или иначе площадът е в горни му край и е доста обширен, затова избрах по-малка като площ и достатъчно ясна начална точка. Ето как да стигнете до нея:

Като влезете в градчето, сигурно ще забележите, че то е изградено от двете страни на една река и има две улици – по една от всяка страна на реката. Ако сте с кола, намерете си място за паркиране някъде в средата на града, на паркинга пред/зад някой блок например. Колкото по-нагоре отивате, толкова по-близо сте до циганските гета в горната част – изборът е ваш. Като намерите място на колата си, продължете с велосипедите нагоре по някоя от крайречните улици (по-добре дясната) и ще стигнете до площада в горния край на Бухово. Там е и спирката на автобуса, ако идвате с него. Ако сте на самоход, пак трябва да целите площада. Оттам нагоре покрай реката, откъм десния й бряг, продължава една улица, която стига до полигона за картинг. Продължете покрай него нагоре, улицата преминава в черен път и вървейки по него (все така вдясно на реката) ще стигнете един разклон с маркировка за х.Мургаш. Точно преди разклона вдясно има чешма, пейка и „партизанска“ табела. Там нулирайте километражите си.

 


Още няколко думи за пътеката, която е главният герой в настоящата статия. Тя има две ясно обособени части – полянна и горска. До средата, че и оттатък, пътеката е „изорана“ в голи затревени склонове, където са най-стръмните и бързи участъци. После се влиза в гора и макар скоростта да остава висока, се появяват и някои страхотни завои, още по-интересни заради играещата под гумите ви рохкава пръст. Малки виражи, шишарки, поднасящи остри завои и гъсто изправени дървета – всички те се появяват и остават зад вас със страшна скорост (или поне усещането е такова). Всичко казано дотук означава само едно – пътеката определено е доста опасна, най-вече заради високите скорости, които се развиват.Силно препоръчвам използването на защитна екипировка – поне едни наколенки в допълнение към каската.

Изкачването до началото на пътеката, някакво връхче, предлага добре познати неща – стръмен наклон (през лятото ще ви трябва достатъчно вода, защото слънцето пече здраво, а средният наклон няма как да стане под 10%), красиви и интересни гледки (както към Кремиковци, кръстен от някои удачно Мордор, така и към вр.Мургаш) и, за щастие, доста гладка и твърда настилка, по която гумите ви би трябвало да се търкалят леко. В края обаче нещата стават брутални, тъй като се минава за кратко по една стръмна моторджийска пътека, където единствено бутане и носене помагат.

Като се добави и разстоянието от Бухово до началната/крайната точки, дължината достига до 13-14км. Макар че е кратък, маршрутът може добре да ви поизпоти. Но, разбира се, само той не е достатъчен за по-сериозните любители на крос-кънтрито. Затова пък те могат да го удължат до х.Мургаш, ако искат…

И едно предупреждение: това спускане не е за всеки! Не, че е трудно – пътеката почти навсякъде е сравнително гладка. Но общо взето има два начина да карате по пътеката – или „истерично“, при което контролът и преценката ви трябва да са ниво, а спирачките добри; или пък предпазливо, което означава да хванете спирачките и почти да не ги пускате до долу, с произтичащите от това последствия за тях. Ако някой от тези начини ви допада, пробвайте се. Ако ли не, Балканът предлага много други възможности!

Толкова за терена, няколко думи и за Бухово. Градчето се намира на 25км от центъра на София, точно над завод „Кремиковци“, между селата Яна и Сеславци, през които са и двата възможни маршрута за стигане с кола или на самоход. Ако изберете автобуса като вариант за транспортиране, работа ще ви свърши номер 90, който тръгва от автогарата в кв.Малашевци. (За разписание и подробности вижте в сайта на СКГТ).

Карането отнема 2-3 часа, така че храна едва ли ще ви е нужна (за след карането има кръчми!), а за водата вече казах – поне литър и половина, особено през лятото. По пътя чешми няма.

Таблица на маршрута

Легенда и упътване за използване на машрута

GPS track

Ето и няколко снимки, онагледяващи карането в района (кликнете, за да ги отворите в голям размер):

{gallery}trails_routes/route039_pics{/gallery}

Коментари във форума

Етикети: ,

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>