Този маршрут съвсем не е обичайното ви крос-кънтри кръгче. Макар че отговаря на определението за ХС по всички критерии, той има една особеност – пътеката, по която минава спускането.
Тази пътека, както каза един от откривателите й, е истерична!
Бих могъл да говоря за нея, да речем, в продължение на десет страници, но ще опитам да се справя и с десет реда.
Не знам дали някога това е било туристическа пътека, но в момента е моторджийска. В комбинация с характерната за района почва това осигурява настилка от ситни камъчета, смесени с малко почва и остатъци от тревното покритие. Пътеката почти през цялото време върви право надолу по едно било. В зависимост от сезона и активността на кросарите, тя сменя премяната си – виждал съм я и като тясна, права, 20-30 сантиметрова ивица в тревата, и като широка, изжулена от гумите на моторите линия, но с поне 2-3 отделни коловоза в нея. Наклонът на повечето места е такъв, че отпускането на спирачките за няколко секунди ви изстрелва до 50км/ч, а спирачният път след това може искрено да ви учуди. Разбира се, максимално постижимата скорост е много по-висока, стига да имате достатъчно здрави нерви и да ви липсва чувство за самосъхранение… не ви съветвам да я гоните обаче!
Изкачването до началото на пътеката, някакво връхче, предлага добре познати неща – стръмен наклон (през лятото ще ви трябва достатъчно вода, защото слънцето пече здраво, а средният наклон няма как да стане под 10%), красиви и интересни гледки (както към Кремиковци, кръстен от някои удачно Мордор, така и към вр.Мургаш) и, за щастие, доста гладка и твърда настилка, по която гумите ви би трябвало да се търкалят леко. В края обаче нещата стават брутални, тъй като се минава за кратко по една стръмна моторджийска пътека, където единствено бутане и носене помагат.
Като се добави и разстоянието от Бухово до началната/крайната точки, дължината достига до 13-14км. Макар че е кратък, маршрутът може добре да ви поизпоти. Но, разбира се, само той не е достатъчен за по-сериозните любители на крос-кънтрито. Затова пък те могат да го удължат до х.Мургаш, ако искат…
И едно предупреждение: това спускане не е за всеки! Не, че е трудно – пътеката почти навсякъде е сравнително гладка. Но общо взето има два начина да карате по пътеката – или „истерично“, при което контролът и преценката ви трябва да са ниво, а спирачките добри; или пък предпазливо, което означава да хванете спирачките и почти да не ги пускате до долу, с произтичащите от това последствия за тях. Ако някой от тези начини ви допада, пробвайте се. Ако ли не, Балканът предлага много други възможности!
Толкова за терена, няколко думи и за Бухово. Градчето се намира на 25км от центъра на София, точно над завод „Кремиковци“, между селата Яна и Сеславци, през които са и двата възможни маршрута за стигане с кола или на самоход. Ако изберете автобуса като вариант за транспортиране, работа ще ви свърши номер 90, който тръгва от автогарата в кв.Малашевци. (За разписание и подробности вижте в сайта на СКГТ).
Карането отнема 2-3 часа, така че храна едва ли ще ви е нужна (за след карането има кръчми!), а за водата вече казах – поне литър и половина, особено през лятото. По пътя чешми няма.
Легенда и упътване за използване на машрута
Ето и няколко снимки, онагледяващи карането в района (кликнете, за да ги отворите в голям размер):
{gallery}trails_routes/route039_pics{/gallery}