Начало Пътеки Маршрути Железница - Дяволския мост 3
Железница - Дяволския мост 3
Написано от Любомир Ботушаров    Четвъртък, 20 Май 2004 19:38    Печат

Районът между Железница, Кокалянския манастир и Дяволския мост (на Самоковското шосе) е един от най-хубавите за каране край София. Всеки който е карал по някоя от тамошните пътеки, се е връщал не един и два пъти за още. Причините за привлекателността на тези маршрути съм ги казвал и преди: близост до София, неголямо натоварване, повече спускане отколкото изкачване, разнообразни терени, които предлагат тръпка както за новаците, така и за по-опитните.

Изходна точка:  площада на с. Железница, последната спирка на автобус №98

Дължина: 19,73 км

Денивелация: 400 м

Като цяло основните пътеки в района са три. Две от тях вече са описани. В маршрута "Железница - Кокалянския манастир - Дяволския мост" се минава по най-използваната пътека, която понякога наричаме "Царския път". Това е най-разнообразната пътека, редуваща участъци с различни наклони, ширина, настилка и т.н. Като цяло тя е бърза, но има и доста каменисти отсечки, някои от които се предизвикателни дори и за опитни колоездачи. Втората пътека е включена в маршрута "Железница - Дяволския мост 2". Тя не минава през Кокалянския манастир, а се спуска по-напряко през гората. Това е най-техничната от трите пътеки, без да е много трудна. Наклонът й е по-стръмен от на другите, на повечето места е тясна, покрита е с доста шума и завоите й са бая "засукани".

Третата пътека, която е описана в настоящия маршрут, доскоро беше съвсем "нелегална". Началото й бе незабележимо, поради което цели два опита за откриването й отгоре-надолу завършиха неуспешно. В крайна сметка пътеката бе намерена и, което е още по-хубаво, почистена от доста дървета и храсталаци, които я правеха трудна за откриване и неудобна за каране. Понастоящем трасето е в отлично състояние и карането по него стана хит за повечето от тези, които знаят местонахождението му. Маршрутът, който четете в момента, е най-лекият от трите към Дяволския мост във всяко едно отношение. Денивелацията е едва 400 м, по-голямата част от изкачването е по асфалт, а споменатата пътека (повечето хора я наричат "Почистената") е съвсем лесна и не би затруднила дори и най-начинаещите. Затова, ако искате да привлечете някой познат към планинското колоездене, този маршрут е един от най-подходящите за целта! Това обаче не значи, че тя е скучна за по-опитните. Нищо подобно! Пътеката изглежда гладка, но всъщност не е. Освен това ширината й на много места е не повече от 50 см, а настилката позволява скорости и над 40 км/ч. Завоите се нижат един след друг, доставяйки неописуема наслада. Като се добавят "подправки" от типа на хлъзкав мъх, покрити със шума участъци и малко чакъл и камъни в долната част, карането се превръща в истинско удоволствие. Всъщност, точно поради високите скорости, които позволява, пътеката крие сериозна опасност от падания при погрешна преценка. Затова, макар и лесна, тя изисква повишено внимание. Не е зле да си носите и някаква екипировка от типа на наколенки. (Не случайно на снимките колоездачите са добре екипирани.)

Описан накратко, маршрутът включва: Начално изкачване по асфалт от Железница през махала Елата на с. Плана. Следват вълнообразни черни пътища до Хайдушкото кладенче, което е традиционно място за почивка и презареждане с вода и енергийни ресурси. От там вече е само надолу - първо по черни пътища, след това по описаната пътека.

В зависимост от темпото ви карането може да отнеме дори по-малко от два часа, макар че нормално, с почивките и т.н., ще го направите за около три часа, плюс още един за прибиране до София. Вода има при Хайдушкото кладенче, дотам 0,5 л обикновено са достатъчни. Храна вземете по свой избор - може би нещо леко, с което да се подкрепите по пътя (вафла, солети и др.).

Както и при други маршрути от Железница, началото е от чешмата на площада в селото. Застанете с гръб към нея и нулирайте километражите си.

2012 г. Благодарение на наш читател вече имаме и GPS следа за маршрута. Имайте предвид, че в нея първите 200 м липсват. Имайте предвид също така, че поради слабата натовареност на пътеката за спускане, която скоро не е била почиствана и е много обрасла с растителност, намирането ѝ без подобен уред или без да сте карали преди това по нея на практика е близко до невъзможното.

GPS следа (предоставена от Филип Михайлов, за което му благодарим!)

Таблица на маршрута

Легенда и упътване за използване на машрута


Допълнителни указания:

До Железница се стига по много начини, с което можете да промените и натовареността на маршрута. Най-лесният начин е с автобуси №98 от Хладилника или №69 и №70 от Дървеница. Още по-удобно е с кола, но ви трябва човек, който да я върне, тъй като краят на маршрута не е в Железница. Друг вариант е да се качите до Железница на собствен ход с колелата, използвайки шосето дотам. Още по-приятно е да се изкачите до Обиколната алея и по нея да стигнете до Железница, увеличавайки дължината на карането по пресечен терен и денивелацията около два пъти. Добре е да оставите този вариант за времето, когато вече ще знаете къде да карате и няма да са ви нужни скици и указания, тъй като от Обиколната алея е по-удобно да излезете направо на ханче "Белите брези", вместо да слизате в Железница.


Заслонът при Хайдушкото кладенче. Водоизточникът се намира надясно, няколко метра по-надолу.

Следват две снимки, които са направени специално на местата, където е най-вероятно да се объркате поради буйната растителност и да не намерите пътеката. Дано тези картинки ви помогнат: 

При 16,55 км ще излезете при няколко бараки/бунгала с дворчета. До тях идвате по пътя, който се вижда в долния десен ъгъл. Пътеката, по която трябва да тръгнете е наляво, преди първата ограда. Точно по нея се движат колоездачите на снимката.


Малко по-надолу, при 16,83 км пътеката тръгва стръмно надолу между дърветата вдясно. Внимавайте за този разклон, защото направо сякаш също има пътека, макар и силно обрасла с храсти, но тя свършва в "нищото". Първият път, когато ползвате маршрута, преминете отсечката между горните две снимки бавно и си отваряйте очите. Оттам нататък пътеката е ясна, макар и доста тясна на места.

Допълнителни бележки:

Докато стигнете Хайдушкото кладенче, много пъти ще имате възможността да се полюбувате на Витоша, към която се откриват обширни панорами.

Завоите са това, което може да направи карането ви по пътеката по-екстремно. Както знаете, те също имат своя техника на преодоляване, така че хем да си "на ръба", хем да не изхвърчиш в гората. Тогава кефът става максимален!

2012 г. Кръстатият дъб бе една от забележителностите, покрай която минават всички маршрути към Дяволския мост. Дървото бе на възраст над 1000 г., но за съжаление вече не е между "живите", след като бе поразено от буря. Уви, говори се, че преди това то е било доста отслабено заради човешки действия.

Снимки, онагледяващикарането по маршрута:


Add this to your website

Коментари

avatar kossy
0
 
 
Към днешна дата (22.09.2012 г.) пътеката е абсолютно караема и забележките на Любо са правилни. Наистина началото на пътеката и тя самата са малко обрасли, има паднали дървета на няколко места, но GPS следата е правилна и няма проблем с навигацията. Приятно каране!
avatar fantomas23
0
 
 
Маршрута като цяло е супер, но към днешна дата (август 2014 г.) пътеката в горната част е страшно обрасла и изключително трудно се намира. Без GPS даже е невъзможно намирането, освен ако човек не познава района много добре. Иначе първата 1/3 от пътеката беше като същинска джунгла, с паднали дървета, бодливи храсти, шипки и каквото още ви хрумне и което ви се закача по ръце, крака, курбели, дерайльори, спици и т.н. Другите 2/3 от нея като цяло са караеми, но пак трябва да се внимава, пак се срещат тук-там неприятни изненади като паднало дърво или скрити под шумата камъни. Иначе е точно както е описана - приятна, лека и ненатоварваща. В края има само един стръмен участък с повече камъни, който идва доста изненадващо ако си набрал скорост, но за по-опитните карачи не би трябвало да е проблем.
avatar zasada
0
 
 
По състояние на септември месец, след почистване на пътека за спускане от Красимир Великов и компания, маршрута е караем на 100%, за изключение на няколко паднали дървета в начало на същата пътека, които не болка за умиране тъй като се прескачат/пренасят.
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Петък, 10 Август 2012 13:07 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори