Гара Лакатник – Миланово – Дружево

По-наблюдателните читатели веднага ще забележат, че този маршрут всъщност е почти огледално копие на маршрута „Гара Лакатник – Дружево – Миланово“, т.е. същото каране, но в обратна посока. Не отричам нито за миг, че това е така, но не си мислете, че публикувам тази нова версия само за отбиване на номера. Каран в описаната тук посока, маршрутът притежава някои от основните достойнства на първообраза, но се и различава съществено от него в няколко насоки.


На първо място, настоящият маршрут е по-лесен в техническо отношение, доколкото включва само асфалт и черни пътища. В този смисъл той е напълно подходящ и за начинаещи колоездачи, но имайте предвид, че има един стръмен участък по изровен черен път, където най-неуверените карачи може да се наложи дори да бутат – става дума обаче само за няколкостотин метра, така че не си струва това да спира когото и да било.

Второ, макар да липсва каране по пътеки, този маршрут всъщност включва повече спускане по пресечен терен. Освен това и изкачванията са по-лесни, защото основното (до Миланово) е по асфалт, а след това  единственият по-сериозен и стръмен баир е над с. Дружево. Там може да се наложи човек малко да побута, но отново става дума само за няколкостотин метра.

Реклама

Между и покрай всички тези изкачвания и спускания човек може да се наслади на пасторални гледки, изоставени махали, китни къщички и дворове, непокътната и дива природа, обширни панорами и други такива хубости.

За пореден път предупреждавам, че в Христова махала (която в случая се пада към края на маршрута) живее едно лошо куче, така че ако ви е страх от четириноги (не)приятели, намерете си компания за карането по маршрута. Това така или иначе е препоръчително да направите и заради дивите места, през които се минава.

Началната точка е паркингът под скалите при гара Лакатник. Лесно ще го познаете – ако идвате от София, малко преди отбивката за селото (която е по мост над р. Искър), отляво са скалите и едно заведение под тях, вдясно е паркингът, точно над реката. До маршрута може да се стигне не само с автомобил, но и с влак (слизане в Гара Лакатник).

Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Гара Лакатник, паркинга под Лакатишките скали
Дължина: 26.3 км
Изкачване: 760 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2, R3)
Физическо натоварване: средно, КФН=6
Продължителност: 2-3 часа с бързо темпо, 4-6 часа с по-бавно темпо и почивки
Вода: 1-2 литра, при Миланово и в с. Дружево има чешми
Храна: За половин или цял ден според темпото
Терен:
– асфалт – 18.1 км
– черни пътища – 8.2 км

GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack-2016_lakatnik-milanovo-drujevo.zip

Описание на маршрута в PDF: gpstrack-2016_lakatnik-milanovo-drujevo.pdf

Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Описание:

01 (0.0 км) – От паркинга под скалите караме за кратко по главния път през дефилето в посока Мездра/изток.

02 (0.5 км) – Достигаме отклонението през мост над реката към с. Гара Лакатник (надясно). На същото кръстовище наляво и нагоре тръгва пътят към с. Миланово – поемаме по него и се изкачваме нагоре с много серпентини.

03 (6.7 км) – Намираме се малки преди с. Миланово. Вляво има автобусна спирка, вдясно има чешма. Точно при спирката вляво се отклонява асфалтов път – пропускаме го и продължаваме по основния път към селото.

04 (8.0 км) – В центъра на Миланово продължаваме направо в посока Вършец. Следва кратко спускане и предимно равен асфалтов път.

05 (12.2 км) – Отклоняваме се наляво по асфалтов път към с. Дружево.

06 (14.2 км) – Центъра на с. Дружево, подходящо място за почивка. След това продължаваме още малко по главната улица – първо направо, после наляво.

07 (14.7 км) – Напускаме главната улица и продължаваме направо и нагоре по стръмна улица.

08 (14.9 км) – Завиваме по улица надясно, която след стотина метра преминава в черен път и със стръмно изкачване напускаме селото.

09 (15.2 км) – Достигаме първия от няколко разклона над Дружево. И тук, и на следващите кръстовище като цяло държим посока леко вляво, но без да се спускаме обратно към селото, т.е. пропускаме пътищата надясно и нагоре (през и покрай изоставени селскостопански сгради) и подсичаме леко наляво под тях, посока югозапад, следвайки основния, най-ясен черен път към махала Осеноравен, чиито къщи се виждат в далечината. Към махалата вече се спускаме, минаваме през нея по основния черен път и продължаваме още надолу – пътят става по-див и занемарен, но е достатъчно ясен и много приятен. Има скални заигравки за по-напредналите, но не е труден и за по-неуверените.

10 (18.8 км) – Тук изоставяме мекия тревен път и свиваме рязко вдясно, където започва спускане по много стръмен и на места изровен черен път. Поддържайте скоростта ниска, за да няма неприятни изненади. За по-неуверените този участък може да е труден. Ако пропуснете отбивката при т.10, би трябвало да достигнете изоставени колиби и от тях да търсите път надясно, който ще се съедини със стръмния път. След пресичането на един дол, се изкачваме леко от дясната му страна и навлизаме в Христова махала. Караме само по основния черен път през нея, който е предимно равен (с леки изкачвания и спускания). Внимавайте за едно недружелюбно куче.

11 (21.3 км) – Пътят ни се съединява с друг, идващ отляво, и продължаваме със спускане надясно по широк чакълест път, който прави няколко серпентини надолу.

12 (23.2 км) – Излизаме на асфалтовия път за Губислав и продължаваме по него надолу към главния път през дефилето.

13 (25.0 км) – Наляво по главния път към с. Гара Лакатник и след малко повече от километър ще достигнем паркинга под скалите.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>