Начало Други Други статии Александър Русев с интересен поглед към трасетата и байкпарковете в Европа и България
Александър Русев с интересен поглед към трасетата и байкпарковете в Европа и България
Написано от Александър Русев, Любомир Ботушаров    Сряда, 31 Октомври 2018 10:07    Печат

Повечето читатели на МТБ-БГ може и да не са чували името на Александър Русев, но то е добре познато в българските DH среди. Основната причина в последните години да не го виждаме в класиранията на българските състезания е, че от 2015 г. той живее в Австрия и работи нещо, което би било мечта за много от приятелите му - изгражда и поддържа трасета в байкпаркове, включително някои от най-известните в Европа. За да добиете по-ясна представа, ето една кратка „сводка“, написана от самия него:


От 2015 г. съм в Австрия и оттогава може да се каже, че се занимавам професионално и изцяло с изграждане и поддържане на трасета за спускане, както и създаването и полагането на основите на нови байкпаркове, които до преди това не са работили през летния сезон. В Австрия съм работил в 3 курорта по различни проекти - Штайнах, Солдън и Байкпарк Инсбрук. Две от трасетата в Байкпарк Инсбрук са по мой дизайн и изграждането беше главно от мен и още две момчета от България - Пламен Камбуров и Станислав Салтов. Едно от трасетата е официалното трасе за спускане на Crankworx, също там се проведе и Австрийският шампионат по спускане миналата година и кръг от IXS тази година. Останалите трасета в байкпарка са по съвместни проекти, като в тях бяха включени и други хора от различни страни и най вече хора, които са от дълги години в тази сфера и наистина си разбират от работата и знаят какво правят. Специално за Crankworx бяха дошли две фирми от Нова Зенландия, с които изградихме пъмптрака, слоуп стайл трасето и скоковете за Whip off.

След всичко това вече разбирате, че този млад човек знае туй-онуй за трасетата и байкпарковете в една от страните с най-добре развита инфраструктура за планинско колоезедене в Европа. Освен това на Александър не му е безразлично какво се случва в България и в нашите байкпаркове - затова се свърза с МТБ-БГ с желание да сподели малко впечатления и наблюдения, както и три видеоклипа, които могат да са полезни не само за стопаните на байкпарковете, но и за всички, които карат в тях и извън тях. Ето какви бяха първите му думи:

Виждам напоследък доста публикации, свързани с хора, които ходят да карат в чужбина и видеоклипове от трасетата там, като в Леоганг например. А по родните трасета положението не е много добро в момента - от това, което виждам по снимки и клипове, се набляга повече на елементи, които не са за всеки и могат да отблъснат хората от колоезденето, вместо да ги спечелят. Пробва се „имитация“ на тези трасета в Алпите, които са стръмни, технични и главно за състезатели, като не се обръща внимание на това, че по-голямата част от хората на карат за състезание, а просто за удоволствие, и че много любители и/или деца се стряскат от някои по-стръмни участъци. Също така не се вижда, че всъщност в чужбина се набляга точно на такъв тип трасета, които са за масата и могат да се карат от всички.

Последното изречение е особено важно, за да бъде разбран правилно авторът. Александър не критикува наличието на трудни, състезателни трасета - в крайна сметка в България има все по-конкурентна DH сцена, догодина ще приемем поне две международни състезания и за тях са необходими подобаващи „писти“. Основният проблем, на който Русев обръща внимание обаче, е липсата на достатъчен брой и достатъчно лесни трасета, които да привлекат начинаещите и любителите, т.нар. масови колоездачи, и да им помогнат постепенно и безопасно да натрупат опит и да преминат към по-трудните пътеки. Нека си го кажем направо - в българските байкпаркове обикновено има едно, максимум две трасета, които един по-неуверен колоездач, но все пак имащ някакъв опит, да може да мине от горе до долу, без да спре, без да бута и без да се страхува. А ако вземем за пример начинаещите колоездачи, то картинката е още по-липсваща - за тях обикновено е предвиден някой черен път, който е обозначен като семейно трасе, и с това се изчерпват достъпните за тях възможности за каране. Или казано другояче, в момента байкпарковете ни са достъпни за няколкостотин човека,  които карат на някакво средно или добро ниво, но трасетата в тях са напълно непреодолими за няколко хиляди други, които още не са натрупали необходимите опит и умения.

Реклама

За да стане ясно какви трасета има предвид Александър, той предостави три видеоклипа с такива писти, които са повече или по-малко „българско производство“ и с това иска да повдигне въпроса защо няма такива на българска почва:

Ето още малко информация от Русев:

След фестивала Crankworx започнах съвместна работа с Gravity logic - това са хората, които са в основата на дизайна и изграждането на трасетата в Whistler, най вече собственика на компанията Том Про, от когото научих много. Трасетата, които видяхте в клиповете, са част от съвместната ни работа с тях в Италия. Искам да поясня, че това са първите трасета на тези курорти, с които поставят началото на байк парковете си - никой не започва с трудно, технично трасе за спускане, няма „дупки“ между скоковете и са направени по такъв начин, че да са караеми от всеки. Другото, на което искам да обърнете внимание, е че видеото на трасето в Плосе е снимано в края на втория му сезон и поддръжката му се състои главно в това да се изчистят дренажите, като не е имало почти никаква намеса по самото трасе, и в същото време няма никакви „брейк бъмпове“*, а в разгара на сезона по това трасе се правят по 400-500 спускания на ден.

* Braking bumps, brake bumps - бабуни, образувани по трасетата от спирането, най-често преди завоите и преди по-трудни участъци.

За финал аз също ще си позволя кратък коментар, опитвайки се да погледна на въпроса от всички страни. Според мен една от основните причини в българските байкпаркове да преобладават трасетата със среден и голям наклон и със средна и висока трудност е... ограниченият бюджет. Да, правилно прочетохте! Изграждането на едно стръмно и технично трасе е по-лесно и по-евтино, отколкото на едно дълго, полегато и широко трасе, което да е достъпно и за начинаещи. Това важи с особена сила за случаите, в които се копае предимно на ръка, без механизация, а в България много трасета все още се изграждат така. Ако едно стръмно трасе се спуска от горна до долна станция на лифта за 2-3 км, то едно полегато трасе ще изисква поне двойна дължина и много повече работа по изграждане, трамбоване, заглаждане, отводняване и т.н. Оттук нататък сметката можете да я направите и сами, вероятно я правят и в байкпарковете. Ако погледнем нещата като инвестиция обаче, би било груба грешка да изключим от сметката няколко хиляди потенциални клиенти, които в момента не се и замислят за каране в байкпарк, защото са чули, гледали или видели със собствените си очи, че „там не е за тях и за техните колела“. Представете си какво би било, ако байкпарковете бяха „за тях и за техните колела“, ако това се рекламираше и отговаряше на действителността (защото ако рекламата казва „Елате да карате по нашите лесни трасета!“, но човек намери на място само маркирани черни пътища, трудно ще остане доволен!) - дали тогава печалбата и популярността им нямаше да бъде по-голяма и дали пък нямаше да привличат повече публика край трудните трасета за състезания и други събития? Има над какво да се замисли човек!


Add this to your website

Коментари

avatar bigheart
0
 
 
Браво за статията! Точно така е! На 42г си купих байк и веднага разбрах, че байкпарковете не са за мен.
Да не говорим, че по пътеките, където карам / 2км от вкъщи/ и сега има 2 паметни плочи.
И това е заради липса на условия да се учиш и напредваш при леки условия, като в горните видеа!
avatar xares
0
 
 
Да съгласен съм с момчето, много сме назад от чуждите корорти, като тук основен проблем е поддръжката. Колкото до трудността да в чужбина има както много по лесни трасета така и много ама много по трудни от нашите. И другото нещо хората които карат планински велосипеди по предназначение не са чак толкова много в България, въпроеки че всеки втори кара такова колело в града рядко се качват в планината и причината не е поради липса на трасета а поради факта, че повечето хора си го купуват с идеята че е скъпо и ще гъзареят(на много от вас няма да им хареса но нека си го кажем).

Хората които караме на истина в планината сме се научили някак дори без тези равни магистрали като в Австрия. И нека не забравяме Планинското колоездене спада към екстремните спортове, за които се изискват топки. Не можем да мрънкаме за липсата на условия, да би било хубаво да има такива трасета ама как да стане като всички гледаме да имнем евтино... В чужбина е превърнато в бизнес, но тук не мисля че може да стане та ние не можем от колите си да слезем, цяла Витоша събота и неделя е пълна със скараджии, които едва ли биха се качили на колело дори и да имаше налични трасета.

И най важното нещо като някой каже хайде да идем да копаем да направим пътека да направим трасе или да почистим и да поправим трасе всички мълчат. Щот е много по лесно само да караме без да правим.
avatar galin_krastev
0
 
 
С това и аз се занивам последни 3-4 години да правя нещо по въпроса свързано само че с крос-кънтри стила. Както се спомена той, всичко и аз съм се захванал да го правя лесно, като използвам правилото щом се катери нагоре, значи надолу няма трудни и екстремни участъци. Засега се занимавам изцяло сам, но пък бих казал че мога да създам работа за много хора. Обичам да работя без да правя изкуствени виражи, както и мостчета, а всичко да е на релеф с повече или по-малко копане, което дава надежност след време. За изминалият период не съм сметнал какво съм постигнал, но пък почна да заприлича на бай-парк. Всичко което реализирам е свързано да се привличат туристи и велоентусиасти, но пък това вече почна да се получава поради няколко причини. Една от причините са забележителности в района. Повечето колоездачи естествено разбрах че искат предимно да спускат и съм им предложил 3 пътеки около 1км с варианти и много разклонения към тях. Всичко е барнато на ръчен труд, като предимно се изпозва мотика. Не спирам да работя и през зимата и в снега, защото зимното колоездене също го практикувам и не ме кара да спирам. По-голяма част от пътеки вървят със скрит план за евентуални състезания по ХСО или ХСО-маратон. Ако колегите решът да организат нещо се обръщат към мен относно трасетата и маркировките. Зас 2019г. ако се организира някакво състезание смятам че трасе изцяло пипнато на ръчен труд ще направи впечатление дори и на чужденци. Всички завои по принцип са сходими и повечето ги правя отворени на около 120-160 градуса. Засега изкуствени препятствия несъм нареждал като камъни и скокове, но това както се спомена е трудно и не е желателно да се монтира. Мога да говоря много по-темата, но да не изпадам в подробности. На мен също ми е хоби и съм го кръстил "Горски фитнес". Това са ми тренировки свързани с раздвижване на ръце, коремни мускули и други, където добре се възва с колоезденето. Дишането на продължителен чист въздух те зарежда постоянно и те кара да не спираш. Фактор за продължителна работа е само водата и светлината.
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Сряда, 31 Октомври 2018 12:49 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори