Начало Събития Събития България (архив) Първи кръг от Купа България 2006 - София, Драгалевци
Първи кръг от Купа България 2006 - София, Драгалевци
Написано от Любомир Ботушаров    Петък, 02 Юни 2006 07:25    Печат

Както казах, организатор на състезанието, бе Българският колоездачен съюз и по-специално секцията по планинско колоездене към него, с помощта (и то в големи количества) на спортен клуб Ram Bikes, чиито членове изнесоха основната тежест на практическата организация. Генерален спонсор на Купа България е "Макском"ЕООД - производител на Sprint и SPR. Защо започвам с това? Ако трябва да сме честни, обикновените почитатели на колоезденето и редовите състезатели малко се интересуват от това как се казва организаторът, за тях е важно да има състезания и да са добре организирани. И все пак, в конкретния случай това има значение, тъй като е опит за едно ново начало за „държавните” състезания (такива, чието финансиране е поето или подпомогнато по един или друг начин от държавния бюджет), един старт от доста неизгодна позиция, но въпреки това даващ надежди за постигане на по-добри резултати. Като почти всяко начало, това също не бе перфектно. Поради ред причини обявяването на състезанието стана късно – факт, който се отчете и от самите организатори и вероятно повлече след себе си и други недостатъци в организацията – например недостатъчния брой постове (маршали) край трасетата. Въпреки обявата за набиране на хора във Форумите на МТБ-БГ, оказа се, че за една седмица трудно могат да се намерят достатъчно кандидати в нашите среди, така че в бъдеще може би ще е удачно да се търси и извън тях. Много от състезателите не бяха доволни и от броя на предпазните дюшеци и радиостанции – неща, свързани с материалната база, която в случая започва да се формира наново. Накратко, недостатъци не липсваха и никой не ги отрича, но мисля, че причините за тях са напълно преодолими. Освен това в много други отношения работата на организаторите бе на много добро ниво – трасетата бяха чудесни (виж по-долу), а организацията бе стегната и стройна, така че състезанието протече със съвсем леки отклонения от обявения график.
Трасето за спускане бе много добро и интересно за гледане и определено едно от най-трудните до момента. Главната причина за това бяха множеството скокове, падове, странични наклони (включително при някои завои) и други подобни изпитания. Повечето новости бяха в средната част. Тръгвайки отгоре, участниците се натъкваха на камъни, завои и стръмнини в първата третина на „пистата”. След това започваше въздушната част – три прага, подпряни с дървета, наредени в широк завой; един пад, преди който имаше стъпало, направено през повален дънер; още един пад; и още един, при това голям, направен от палети точно под лифта; средната част завършваше със секция, която на пръв поглед изглеждаше „невъзможна” - стръмен страничен наклон с щръкнали корени отвеждаше до праг/малък пад, от който се кацаше на много стръмно влизане в улей между дърветата и с набраната скорост карачите се врязваха в 90 градусов тесен завой, чиято външна част не осигуряваше никаква опора. Скоро след това се излизаше при старата дървена рампа (задължителен елемент в последните няколко състезания над Драгалевци) и оттам надолу следваше познатата и много приятна за каране долна част. И все пак трудно не означава непосилно, тъкмо напротив! Повечето участници успяха да се справят добре с множеството препятствия и мисля, че трасето бе точно толкова предизвикателно, че да повиши нивото на каране, без да „убие” някого. Предполагам, че именно това е начинът да се опитваме да гоним по-добра подготовка на българските състезатели, тъй като в сериозните международни състезания техничните участъци са много по-тежки от това, което видяхме над Драгалевци. На практика нямаше нито една високоскоростна секция и това компенсира неголямата дължина. Ако трябва все пак да измисля „недостатък” на трасето, той е, че навсякъде трябваше да снимаме със светкавица и при затруднени светлинни условия, тъй като открити участъци нямаше. Не съм ли придирчив, а?!
Трасето за крос-кънтри не отстъпваше по тежест, даже много от състезателите не го харесаха именно поради твърде многото камъни и нагоре, и надолу, но такива са даденостите на терена над Драгалевци. Характеристиките на трасето принудиха голяма част от състезателите да бутат или носят велосипедите си и то не на едно и две места, включително и надолу. Трудно ми е да коментирам дали трудността бе за добро или зло, зная само, че при карането в планината камъните и стръмните наклони са си нещо естествено, така че за мен е съвсем нормално да присъстват и в състезателните формати, както е и в редица надпревари отвъд нашите граници.
Работата по оформяне на трасето бе свършена в делничните дни преди състезателния уикенд, в петък бяха сложени лентите и дюшеците, а някои от състезателите използваха възможността да направят неофициална тренировка. Съботният ден бе изцяло посветен на тренировъчния процес – някои участници направиха толкова много спускания, че ако бях на тяхно място, на следващия ден нямаше да мога да стана от леглото! Каранията приключиха по естествен път към 16:30, когато и малцината, останали по трасето, бяха привършили със запасите от сила и издръжливост. Този първи официален ден от програмата не се размина без инциденти, макар че двете най-тежки падания станаха извън трасето. Велосипедите на някои участници също получиха „травми”.
Слънчевото време и състезателният хъс се запазиха и в неделния ден, когато първи на старта застанаха участниците в дисциплината крос-кънтри. Броят им не беше голям, но включваше повечето от най-бързите ни МТБ състезатели. Първото стесняване на трасето бе съвсем близо до старта и там напред се откъсна Николай Костадинов (инд.), който пое на бегом с колелото на рамо по първото каменисто изкачване. Останалите го последваха, но без да имат лукса да тичат нашироко. При втората обиколка начело вече бе Игнат Синицин (Велос - Варна), който тази година попада в групата на мъжете. Младият състезател задържа позицията си чак до четвъртата обиколка, когато някъде извън полезрението ми я отстъпи на Жельо Стойчев (Ram Bikes), който след още едно кръгче в гората завърши на първо място при мъжете. При юношите старша възраст Георги Митов (Ram Bikes) отново показа класата си и спечели място на върха на подиума, а при юноши младша възраст това направи Радостин Николов (Горгона – Търново).
Втората част от деня бе изцяло посветена на спускането. След сутрешната тренировка, към 13:00ч. състезателите започнаха да се борят за стартова позиция. С други думи, бе дадено началото на квалификацията. Карането беше бързо, а няколкото падания, които видях, страшни! За щастие нямаше сериозни контузии и в 15:00 всички отново се наредиха на старта, за да се спуснат в обратен ред (от най-бавно към най-бързо време) надолу. Тук за пореден път ще кажа, че спускането не е нещо, което може да се опише – трябва или да се кара, или да се гледа, в най-лошия случай и снимките помагат донякъде. На участъка, където бях застанал, Дидар Амин (Drag) премина най-бързо, но впоследствие спука гума, завършвайки трети при мъжете. Още няколко души преминаха със скорост и лекота, близки до неговите: Димитър Гайдов (Ram Bikes), който майсторски извъртя задницата си във въздуха след рампата под лифта, завърши на второ място при мъжете, а Калин Рахнев (Sprint Bike Team) очевидно е карал достатъчно бързо и сигурно във всички части на трасето, за да даде най-дорото време за деня, спечелвайки първата позиция при мъжете.
По-младите състезатели от групата на юношите не отстъпваха по бързина и умения. Стефан Василев (GT Racing) убедително грабна първото място, изненадвайки мнозина, тъй като бе с ново колело и малко каране зад гърба си през този сезон. На второ и трето място бяха Кънчо Дамянов и Йоан Цанков от Ram Bikes. При жените Илинда Евтимова (Ram Bikes) бе единствената участничка на финала. В клас HТ колоездачите от Златица доминираха над всички, спечелвайки и трите призови места (Красимир Найденов, Иван Серафимов и Йордан Шопов).
Не мога да не отбележа и четвъртото място на Росен Ковачев (при юношите в спускането), който стана жертва на нелепо падане, предизвикано от двама велотуристи, каращи по трасето! В тази връзка искам да изразя възмущението си и от други подобни представители на нашето „братство”. По време на състезанието аз бях в агитката край рампата под лифта, повечето участници бяха преминали и оставаха само няколко от най-бързите. Точно в този момент един представител на публиката, с велосипед и шлем на главата, дойде по страничните пътеки отгоре и най-непредпазливо и необмислено (да не кажа нещо друго) тръгна да навлиза в трасето, въпреки своевременните викове, които нададохме. Наложи се да го спрем със сила (имам предвид хващане за раменете, така че да спре, да не си помислите друго!) и да му обясняваме като на... (вие измислете!), че трябва да мине по съседната пътека. Съжалявам, че се налага да занимавам аудиторията на МТБ-БГ с подобни неща, но според мен на всеки би трябвало да му е пределно ясно, че по време на състезание, особено при финалното спускане, по трасето не трябва да има никой, най-малкото пък хора от публиката с велосипеди!

Като споменах публиката, тя не бе най-многобройната, която са виждали витошките състезания и това вероятно също се дължи в някаква степен на по-късното обявяване. Казвайки това, не си представяйте отсъствие на хора, окуражаващи състезателите – такива имаше и в никой случай не им липсваше ентусиазъм, с което също допринесоха за приятната атмосфера на състезанието.

Накрая ще напомня, че освен спечелването на дадено място, състезателите в този първи кръг спечелиха и точки за общото класиране за Купа България, така че всеки от тях ще участва в следващия кръг с определен актив и с цел да спечели повече точки или да запази натрупаните до момента. Пожелавам на всички успех!

Пълното класиране в отделните категории можете да видите тук.



Коментари във форума

Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Понеделник, 28 Декември 2009 22:41 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори