Велорали „Drag Черни връх“ 2005

Както във всяко състезание, трасето е един от най-важните елементи. Изкачването бе добре познато от миналата година и единственото прилагателно, което мога да използвам за него, е „брутално“. Всъщност, възможните маршрути за изкачване на Черни връх с колело не са кой знае колко и нито един от тях не е лесен, ако не броим автомобилните пътища, разбира се. Така че трудността нагоре не беше нещо, което е търсено нарочно – просто това е едниственият възможен начин! Ако някой не знае какво точно предсталяват пътеките, по които караха състезателите нагоре, обяснението е сравнително лесно, тъй като маршрутът до върха има три обособени части: 1) изкачване от Бояна до х.Тинтява по широки, но доста стръмни туристически алеи, плюс малко асфалт; 2) от х.Тинтява до Голи връх предимно се бута и носи по пътека с доста едри камъни, която за мнозина е предизвикателство дори и надолу; 3) ако до този момент не сте се уморили достатъчно, черният път до

Черни връх е с „приятен“ на места наклон, а и там, където е по-равен, ръбестите набити камъни или пък плътният слой чакъл изцеждат доволно количество от силите ви. За разлика от миналата година, този път спускането бе дълго (почти половината от маршрута) и много по-разнообразно. Целта беше както да се даде по-голям стимул на тези, които харесват предимно карането надолу, така и да се създадат условия състезанието да бъде спечелено не само от хора, които са силни в катеренето, но и такива, които умеят да се спускат добре. А надолу разнообразието в терена бе наистина голямо – всякакви настилки, ширини на пътеките, наклони, „камънье и дървье“ от всевъзможен вид и порядък… Дори и за страничен наблюдател като мен трасето бе изключително удобно за проследяване, тъй като даваше възможност с помощта на автомобил да се направят няколко спирания за снимки и наблюдения както по време на изкачването, така и при спускането.

А някои от състезателите поддържаха наистина високи обороти! Дори с кола беше трудно да ги пресрещаме, така че най-бързите „заслужиха“ само по една снимка нагоре и надолу. Разбира се, по-голямата част от хората бяха дошли единствено заради предизви-кателството и те с удоволствие разменяха по някоя дума с „папараци“ като мен. Имаше измъчени физиономии и в двете посоки, но най-много бяха лицата с усмивки, макар и малко уморени понякога.

Както казах и при описанието на маршрута, изкачването си имаше три обособени части – каране в първата, бутане във втората, а в третата начинът на придвижване зависеше от останалите запаси от енергия. Оттам надолу всеки бързаше според уменията и издръжливостта си, като беше истинско удоволствие човек да наблюдава по-смелите състезатели, подскачащи с устрем по камъните на техничните участъци.

Първите участници вероятно бяха финиширали още докато се мотаех по високите части на планината, а дори и по-бавните, както и тези, които претърпяха технически повреди (имаше няколко такива интересни случая, които въпреки несгодите завършиха, кой без верига, кой без педал!), пресякоха финала преди залез слънце. Наградите бяха предметни и включваха велосипедни рамки, велокомпютри и пулсомери, гуми,

качествени ветровки и други полезни неща. Всеки участник получи и страхотна тениска, посветена на състезанието. Разбира се, за по-голямата част от състезателите най-голямата награда бе завършването на това поредно предизвикателство за волята и тялото, при това в компанията на десетки сродни души.

Класиране:

Мъже
1. Антон Настев
2. Николай Костадинов
3. Станимир Статев

Професионалисти
1. Арман Моне
2. Димитър Димитров
3. Жельо Стойчев

Жени
1. Натали Янакиева

Юноши младша възраст
1. Радостин Николов
2. Анастас Матеев
3. Велизар Вълков

Юноши старша възраст
1. Георги Митов
2. Младен Иванов
3. Петър Дачев

Ветерани
1. Фьодор Драголов
2. Христо Гошевски
3. Станимир Гюров


Коментари във форума

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>