Начало Събития Събития България (архив) Тепе Mini-DH 2010 - трети кръг
Тепе Mini-DH 2010 - трети кръг
Написано от Любомир Ботушаров    Четвъртък, 22 Април 2010 13:16    Печат

След общо 570 състезателни спускания на 167 състезатели и 18 форлойфери в рамките на три поредни кръга, тепето издържа, а шампионатът Тепе mini-DH завърши. В него имаше от всичко по много - кеф, трудности, изпитания, разнообразие, забавление, съревнование, работа, успехи, несполуки... Струва ми се, че имаше най-вече много смисъл, защото се получи една истинска надпревара между едни истински състезатели - много от тях в крехка възраст, но за сметка на това с отлични умения и заложби, които можем само да се надяваме да наблюдаваме и в бъдеще. Горните данни са от статистиката за целия шампионат, но преди да стигнем до обобщенията, може би е добре да хвърлим бърз поглед към последния, заключителен, трети кръг на Тепе mini-DH, който се проведе на 18 април на познатото място - Джендем тепе (Младежкия хълм) в Пловдив.


Макар че за него се бяха записали онлайн най-много участници, на място се регистрираха само 86 от тях, т.е. най-малко. Това обаче го разбрах чак впоследствие, защото броят на състезателите изглеждаше все така внушителен. Ако в първия кръг трасето бе сухо, а температурата се движеше от топло към студено, във втория трасето премина от сухо към кално, а въздуха от студен към още по-студен, то сега, за радост на всички, състезанието започна по мокро трасе, което бързо изсъхна, а следобедът бе слънчев и пролетно-топъл. Време беше да почувстваме истинския пловдивски климат!

Като стана дума за трасето, третата му вариация вече не бе тайна за никого, тъй като просто нямаше друг останал вариант. Голяма част от него съвпадаше с пистата за втория кръг, като имаше едно ключово отклонение с две доста трудни препятствия. Първото бе огромен камък, който можеше да бъде спуснат, прескочен или заобиколен  (с цената на повече време, разбира се). След него се отиваше към поредица от скални стъпала, за които също бе предвидена по-лесна линия, макар че малцина я ползваха. В тази си вид, с помощните линии пътеката бе по-лесна от тази във втория кръг, но при каране през тези две препятствия, ставаше по-трудна.

И този път дюшеците, лентите и маршалите се оказаха на правилното място в не един и два случая. Въпреки страховитите падания и в трите кръга, до сериозни контузии не се стигна и голяма заслуга за това имат предварителната подготовка и обезпечаване на трасето. За тази работа се грижеха много хора, включително приятели на велоклуб "Крива спица", благодарение на които този елемент от организацията бе на най-доброто ниво, което съм виждал в българско състезание до момента. Късите трасета също направиха възможно поставянето на постове на всеки важен участък.

Като стана дума за организация, "Крива спица" бяха амбицирани допълнително от хубавото време и се представиха безупречно, спазвайки предварителната програма без никакви забавяния. Единствено паузата преди награждаването бе малко по-дълга, но това е обусловено от технологични причини - трябваше да бъдат отпечатани грамотите на победителите. За повечето каращи обаче времето мина неусетно, тъй като ги очакваше голямата въздушна възглавница (Big Air Bag), върху която да упражняват различни пируети.

Много от тези младежи едва ли са виждали опашките за хранителни продукти от периода 1990-1991 г., но, както се вижда, и в наши дни има за какво да се реди човек. Въздушната възглавница поемаше меко приземяванията на поредния пилот-изпитател на всеки 10-15 секунди, осигурявайки следобедно забавление и за участници, и за зяпачи.

За да не се проточва надпреварата до късно, тренировките продължиха до 12:00 ч на обяд, а от 12:30 започнаха състезателните спускания. Този път в първия манш състезателите се спуснаха по реда на временното класиране, т.е. повечето от най-бързите бяха в началото. За втория манш вече се следваше практиката на DH-състезанията - участниците стартираха в обратен ред според времето си от първия, т.е. от най-бавни към най-бързи. Заради възникнал "в движение" проблем с времеизмерването, за щастие открит и оправен навреме, няколко души от група "Веди" трябваше да повторят спусканията си за втория манш, но това бе единственото логично решение в случая. Като стана дума за този аспект на надпреварата, поредното подобрение бе показването на резултатите на финала в момента на финиширане, което позволяваше веднага да се види дали състезателят е подобрил своето и на съперниците си време.

При жените Ева Димитрова (Чета++ / София) и този път успя да стигне до победата. Въпреки че в първия манш падна в горната част на трасето, във втория тя мина съвсем чисто и подобри времето си с 12 секунди! Така Ева спечели безапелационно и в крайното класиране с актив от 600 точки.

В този кръг обаче задачата й се усложни, защото освен Надя Попова (Bikescenter / София), на линия бе и Илинда Евтимова (Ram Bikes / София, която всички се зарадвахме да видим по трасето. Тя показа, че продължава да е човекът, с когото малкото спускащи се жени в България трябва да се борят. В първия манш Илинда мина доста бързо по пътеката и даде най-добро време, но във втория реши да пробва линията през големия камък (до този момент я беше избягвала) и макар че го спусна добре, след него нещо се обърка и последва падане, което я лиши от шанса за победа.

Що се отнася до Надя, на нея определено не й вървеше в последното състезание. Лично аз я видях да пада няколко пъти, включително и на едно от състезателните спускания, така че тя не успя да покаже най-доброто от себе си в неделния ден. Въпреки това второто й място в крайното класиране бе "в кърпа вързано" благодарение на постоянството й в трите кръга. Освен това Надя демонстрира и умения в танците, макар че като партньор послужи велосипедът й:

Третото място в крайното класиране бе спечелено от най-малката участничка (и представителка на "Крива спица") - Маргарита Димитрова.

В групата на най-ммладите участници Мартин Ненчев от Плевен за втори път зае първото място с време 00:58.90. Моля, обърнете внимание, че нито някоя от "каките", нито половината от "батковците" успяха да слязат под една минута на това трасе! Какво повече да кажа за този малчуган...

Първи в крайното класиране обаче, и втори в последния кръг, стана Микаел Памукчиев от габровския клуб "Исполин". Мишо е един от примерите за това колко важно е постоянството в присъствието и резултатите при един шампионат с няколко старта. Трети в последното състезание бе Явор Димитров от В.Търново, а в крайното класиране Антонио Денков от София.

В тази група бе и състезателят, който спечели най-много овации в рамките на целия шампионат и особено в третия кръг. Най-малкият участник - Николай Желев от Бургас - смая всички и предизвикваше искрени емоции при всяко преминаване. Това невръстно лапе показа не просто смелост и воля, но и трупане на опит в реално време, като при всяко следващо спускане се виждаше подобрение в карането му и една нарастваща увереност. За мен "черешката в тортата" бе преодоляването на скалните стъпала с малкия 20-цолов велосипед - за сравнение, това е все едно за един възрастен карач да мине по участък, на който първото стъпало е по-голямо от гумите на велосипеда му, а второто е поне наполовина. Дори и сега, като си спомням този момент, ми иде да извикам на глас "Браво!".

В група "Буки" видяхме нов победител в последния кръг и отново времето му беше под минута - Йордан Генчев от Пловдив. За жалост се оказа, че нямам нито една негова снимка от трасето - явно е карал неочаквано бързо!

На второ място финишира Владислав Ингелски (Ловеч), който в рамките на шампионата демонстрира страхотно израстване и все по-добро представяне - 4-то място в първия, 3-то във втория и сега само на една позиция от върха. Това му гарантира и второто място в крайното класиране.

А там първи остана Нури Нури от Хасково, който в последния кръг явно не бе във форма и завърши пети. Първите две победи обаче тежаха достатъчно.

Трети в третия кръг е Мартин Георгиев (Горгона / В. Търново), а в крайното класиране - Йоан Нейчев от София.

Михаил Банов (SPR Team / Пловдив) от група "Веди" продължи да бъде най-бързият състезател и в последния старт. Неговото време 00:49.59 бе подобрено единствено от двама (неслучайни) форлойфери - Росен Ковачев и Калин Рахнев. Ако успее да поддържа такава скорост и на по-дългите трасета, Мишо ще бъде сериозна конкуренция в DH състезанията през 2010 г. и мога само да се надявам, че ще развива потенциала си и занапред. Той също завърши шампионата без конкуренция в общото класиране с максималния брой точки.

Втори остана съотборника му Иван Гиргинов, което му помогна за същата позиция и в крайното класиране. Трети и в двата списъка е Богдан Андреев (Ram Bikes / София).

При най-големите състезателят на Drag Николай Стоянов този път бе най-бърз, а това го изведе и до първа позиция в крайното класиране - резултат от постоянството и последователното подобряване на постиженията в рамките на шампионата.

Същото може да се каже и за плевенския левент Боби Крумов (Ram Bikes), който завърши на втора позиция - текущо и общо. Победителят от първи кръг Любомир Недялков (SPR Team / Пловдив) остана трети.

Освен предметни награди за победителите в последния кръг, предоставени отново от Drag и Ram Bikes и връчени от Росен Ковачев и Митко Гайдов, водачите в крайното класиране получиха още по-сериозни поощрения под формата на парични награди (на стойност общо 3000 лв. за трите кръга), осигурени от организаторите. Специални награди бяха връчени и от името на магазин "Вело 2009". Към спомоществователите трябва да добавим и община "Пловдив", която чрез програмата "Пловдив за младите" пое разходите по организацията на състезанията. Вероятно не сте забравили и стоплящите напитки на Nestle. Изобщо, радващо е, че и в тези кризисни времена се намериха хора и организации, които подкрепиха подобно начинание, давайки поле, пардон, трасе за изява на младите таланти в спускането и възнаграждавайки уменията и усилията на най-добрите сред тях.

Ако се върнем към обобщенията, мисля, че Тепе mini-DH бе едно много успешно събитие. Може би никой не очакваше, че ще има толкова много малки състезатели, но те дойдоха. Може би никой не вярваше, че могат да карат толкова добре, но те го доказаха. Може би никой не си представяше истински DH екшън по кратки и "лесни" пътеки, но състезанията бяха съвсем зрелищни. Аз лично очаквах добра организация и мисля, че станахме свидетели на такава. Поради всичко това в личната ми класация пловдивският мини-DH шампионат вече заема място като едно от най-добрите състезания в тази дисциплина, правени в България.

Дали ще има продължение догодина? Това дори и организаторите не знаят за момента. Но не бих се учудил, ако не само те, но и други хора и организации се замислят за подобен формат, при това не само за деца и младежи, тъй като той се оказа изключително удобен за места, където няма лифт. Никой не "умря" от бутането нагоре, защото то бе достатъчно кратко (а и времето съвсем не бе горещо), а всички се забавляваха чудесно и състезаваха сериозно по кратките, но предизвикателни трасета.

И все пак, едва ли е било лесно за организаторите, както звучи, когато четете тези редове. Никак даже. На горната снимка виждате само част от тях, събрани след награждаването и преди поредната вечер, в която вместо да се приберат по домовете си, те трябваше да събират ленти, дюшеци, да почистят района и т.н. Както отбелязах, в самите дни на състезанията още много техни приятели им помагаха и всички тези хора допринесоха за успеха на мероприятието. Вярвам, че каквото и да им е струвало, усмивките на всички след финала (можете да се загледате в долната снимка) оправдават положените усилия.

А на долната снимка виждате човека, от когото започна всичко. Калин Рахнев от години е един от най-добрите ни състезатели по спускане, а в приятелски среди е известен и с това, че отделя немалко време и внимание, за да предава уменията и знанията си на други карачи, своего рода да ги тренира. Негова беше идеята за този шамипонат, на него се падна и ролята на основен координатор и отговорник за събитието и това е поредния пример за неговата ангажираност и любов към спускането като спорт. Ако тук ви изглежда малко навъсен, вероятно е прехвърлял наум многото задачи и подробности преди старта на третия кръг, но ви уверявам, че в края на деня той бе не по-малко усмихнат и доволен от всеки друг. А кой знае, може в този момент вече да е обмислял вариантите за следващата година...

За финал избрах една снимка, която може да кръстим "Предаване на щафетата" - Симеон Стоилов връчва награда на най-малкия голям човек в състезанието - Николай Желев.

http://minidh.kriva.org/


Add this to your website

Коментари

avatar ie_
0
 
 
Супер статия :)
Очаквах снимката от падането ми да е по-яка, но нищо :)
Дано следващия път няма такива моменти
avatar ram-fr
0
 
 
Абе защо Надя се държи неадекватно около колелото ?
avatar hepbeh_xamctep
0
 
 
Цъ!!! Ти нещо пак не си видял.... Тя не се държи неадекватно около колелото.... колкото се държи неадекватно около нея!!!
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Петък, 23 Април 2010 16:41 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори