от climb » Вто Окт 25, 2005 7:12 pm
Саморъчно направени гуми с шипове - до този вариант прибягват може би най-голямата част от зимните спускачи не само у нас, но и по цял свят. Предимствата му са, че излиза по-евтино и можете да направите гумата изцяло по свой вкус - да изберете ширината, шарката на грайфера, местата, където да има шипове, броя и големитата на шиповете и т.н. За основа се използва стара гума, по която все още има грайфери (наполовина износена) или чисто нова гума (било то някоя евтина "найлонка" или хубава и сравнително скъпа гума. Избягвайте обаче гумите с малък дурометър, т.е. с мек материал - техният грайфер може по-лесно да се разкъса от шиповете). Трябва внимателно да изберете броя (най-добре межу 50 и 200) и местата (определени бутони от грайфера) на шиповете. Принципно нуждата от шипове е много по-голяма при крайните (странични) бутони на грайфера, които служат за завиване. Разбира се, можете да сложите (но по-нарядко) шипове и на централните бутони, но имайте предвид, че те ще се износят по-бързо. Също така имайте предвид, че гума с повече шипове (например 200) вероятно ще издържи много по-малко във времето, защото винтовете ще разкъсат обвивката й по-бързо. За сметка на това обаче, с толкова гъсто разположени шипове не би трябвало да имате никакви проблеми на леда.
Както сами виждате, разнообразието в тази група е много голямо, но все пак може да се сведе до няколко основни вида:
1. Гуми с винтове - те ми допадат най-много и явно не само на мен, защото почти всички упътвания за зимни гуми самоделки са точно за този вид. Най-общо се правят по следния начин:
- избирате броя и местата на шиповете.
- пробивате с бормашина дупки в съответните грайфери. Хубаво е дебелината на бургията да е по-малка от дебелината на винтовете, които сте предвидили.
- навивате винтовете докрай в дупките, отвътре навън. Изберете размерите на винтовете (диаметър и дължина) според предпочитанията си за това колко искате да стърчат навън.
Има различни видове винтове, но най-често се използват т.нар. "рапидки", които са стоменени, остри и сами проправят резбата в материала, в който се завиват. При гумата това не е никак трудно. В някои ръководства се препоръчва преди да завиете винтовете да сложите в дупките епоксидна смола или някакво друго подобно средство, с цел трайно и сигуно съединяване на шипа и бутона на гумата. Не забравяйте две неща: стърчащите върхове на винтовете не бива да пречат на гумата да минава през арката на вилката; винтовете не трябва да са твърде дебели, за да не разкъсат бутона на грайфера.
- изолирайте главите на винтовете от вътрешната гума. Има различни начини, но най-често се използват вътрешни гуми, които са срязани надлъжно и са им махнати вентилите - те се залепват към вътрешната страна на външната гума, за да изолират главите на винтовете. Разбира се, хубаво е да подберете винтове с по-плоски и тънки глави, а не някакви стърчащи навътре. Някои хора използват за изолиращ пласт дори износени външни гуми, на които са премахнати грайферите и бордовете за каплата. Подобно решение според мен е необходимо само ако винтовете са с някакви остри и стърчащи навътре глави. Ако пък винтовете ви са с хубави ниски глави, тогава можете да си спестите дори и вътрешната гума, използвайки само здрава лепяща лента като duct tape.
- преди да сложите вътрешната гума и да я напомпате, сложете малко талк или бебешка пудра между нея и изолиращия пласт (както казах, той най-често също е направен от вътрешна гума).
2. Гуми с болтове - като цяло технологията на изготвянето им е същата, с тази разлика, че тук има и гайки, с които се притягат болтовете отвън. С други думи, следвайте стъпките от описаната вече процедура, но със следните разлики:
- тук има нужда от шайби, както между главата на болта и гумата, така и между гайката и повърхността на бутона.
- навийте болта отвътре навън, пронизвайки бутона на грайфера (пробит предварително), след което затегнете стърчащия от грайфера край на болта с подходяща гайка. Най-добре е да намерите някакви по-тънки (ниски) гайки, защото иначе ще ви трябва по-дълъг болт.
Според мен гумите с болтове имат някои недостатъци в сравнение с тези с винтове: по-тежки са; шиповете стърчат много повече, което може да е проблем при вилки с арка; пак поради дългите шипове тези гуми са неизползваеми за каране по асфалт или друга твърда настилка (с другите също не е никак препоръчително да го правите, на ако се наложи, резултатите няма да са толкова трагични); има вероятност някои гайки да се развият и да ги загубите по пътя. От друга страна, тъй като шиповете на тези гуми са доста големи и масивни, вероятно с тях се усеща подобряване на сцеплението не само на лед, но и на сняг.
3. Гуми с нитове - чувал/чел съм и за такива, но тъй като не съм виждал на живо, нито пък съм срещал подробно обяснение на процеса на изработка, не мога да ви дам повече информация за тях. Опитите, които е правил брат ми в тази насока, не бяха успешни, главно поради това, че бяха спонтанни и без особена предварителна подготовка. Във всички случаи мога да кажа, че за подобни гуми е необходим специален инструмент за поставянето на нитовете и като цяло процесът на изработка е по-сложен. Отизивите за този вид зимни гуми са добри.
4. Други видове гуми - човекът е същество с богато въображение, така че винаги има място да се измисли нещо ново. Всеки от вас би могъл да направи рационализации и подобрения на изброените тук самоделки, или пък да измисли нещо съвсем ново, като това тук:
Тази гума е дело на брат ми, направена е с нитове, чрез които напречно (дори под лек ъгъл с оглед завиването) са закрепени специални алуминиеви пластини, които да наподобяват верига на трак. Те осигуряват повишено сцепление не само на лед (брат ми пред свидетели успя да премине по абсолютно гладък леден участък, включващ наклон и завой), но и в средно утъпкан сняг. За основа е използвана нова полугладка гума (без централен грайфер), за да има място за пластините. Наред с предимствата този модел има и недостатъци: нужно е много време за изроботка; пластините, които са алуминиеви, лесно се повреждат, поради което се налага някои от тях да бъдат сменяни след 1-2 карания. Подобни странни хрумвания може да споходят и вас, така че размърдайте мозъците си!
Ако имате време или пари само за една гума с шипове (била тя готова или самоделка), сложете я отпред, за да имате контрол върху предницата, което е съществено за управлението на байка. Гумите с шипове не е задължително да се карат с понижено налягане - за някои от самаделките дори е по-добре да не са по-меки.
Имайте предвид и това, че много от гумите с шипове са по-опасни за вас в случай на съприкосновение с тях!
P.S.Тази инофрмация е бях намерил преди бая време някъде из този сайт.