Еми и аз още от малък много обичах да карам колело и също съм имал триколка, от която имам само един спомен и то как стои вкъщи, а не как я карам.Понататък ми подариха БМХ, но от тия с едни плътни гуми, от не помня и аз какъв материал, но бяха едни шарени и много ме кефеха, а колелото и то беше едно много хубаво синъо.Първоначално карах с помощни колелца и помня деня, в който счупих едното, но не помня как.Отидох при тати да го помоля да го оправи( а доколкото си спомням тези помощни гуми бяха custom made, защото баща ми ги беше правил в работата си) и така той ми вика няма да ти ги оправям засега и махна и второто колело и се оказа че мога да карам и без помощни колелца, сигурно съм бил на 4-5години.Не е истина колко бях горд с това, че карам на две гуми
Затова си го спомням този ден и колко слънчев и приятен беше.
И така карах си вече аз на две гуми и почнах да правя "трикове" като каране без една ръка
Спомням си и първия път когато направих комбото изправен без една ръка.Беше доста подобен на онзи слънчев и красив ден.
И дойде времето, в което бях прекалено висок за БМХ-а.Мисля че беше седмият ми рожден ден, отново лятно време, и си спомням как си спах когато сестра ми ме събуди и ми каза"ставай, мама и тати са ти купили колело".Без да се замислям скочих и право към хола, където ме очакваше един черен "звяр", нямате си престава колко яко изглеждаше.И аз вече щастлив и си карам новото колело и се радвам.То правеше доста проблеми още в началото си спомням че му имаше нещо на жилото на предната спирачка, но все отлагахме кога да вземем ново.Разби се и задната капла и главина.Тогава от дядо ми взехме една стара капла(от времето на баща ми), а от едни роднини и една главина с контра, пак толкова стара, но си работеха прекрасно.По принцип живеем в Люлин, но дядо ми живее в кв.Редута и баща ми има и едно гаражче, в което поправя коли и там държах колелото.Спомням си как баща ми ми наплиташе задната капла.А в Редута е и парка Гео Милев и там колко съм карал...но за него по нататък.Та с това колело си спомням че се научиих да карам без ръце и да завивам без ръце.Спомням си и един красив пролетен ден, в който карахме с приятели, но почна да вали един топъл, приятен дъжд и тръгнах да се прибирам и на един завой си пуснах ръцете и завиш без да ме страх, че ще се плъзна по мокрия асвалт, усещах само дъжда и се чувствах свободен
Разпадна се и това колело, защото го блъсках в парка и дойде време за ново.Отидохме в МЕТРО да си избрера колело.Разглеждах, разглеждах и изведнъж пред погледа ми попада една синя красавица-новите Балкани(двойно окачване
), но беше прекалено скъпо-250лв.Все пак успях някакси да склоня наште да го купят и отново бях страшно горд.Почна се и "сериозното" каране по парка.Колко ме е било яд като му счупя нещо след някое супер тежко падане не ми се говори.Не ми пукаше че целия съм кръв.Тогава и братовчет ми се взе колело(той беше студент още тогава)-Спринт Леопард, червено-черно, това беше единственото колело, което ми изгеждаше по-красиво от моето, но и затова по-късно.
За съжаление Балкана не издържа дълго не се счупи а ми го откраднаха пред очите, няма подробности да пиша сега.
Ако кажа че ми беше много гадно няма да е достатъчно.И така няколко месеца бях без колело и почнах да осъзнавам колко съм обичал да карам.
И ето че въпросния братовчет с Леопарда си купи първата кола и колелото не му трябваше и реши да ми го подари.О колко се радвах, че отново имам колело и се почна с пълна сила карането в парка.Всяко скокче и спускане научих в него.Бях най-добрия байкър в квартала.Мнозина се опитаха да ме победят в състезание, но никой не успяваше
Какви неща правех с горкото колелце, как съм го обръщал..., с него си счупих един зъб след доста глупаво изпънение, просто се чувствах буквално като едно с него, усещах му болките при всяко удряне
4 години не се разделяхме.Имаше моменти, в които карах по-малко, заради учене и т.н.Особено по миналата година карах доста малко в 7клас.Но това лято започнах с пълна сила да карам, но на колелото почнаха да му личат годинките и реших да стегна за рождения ми ден.Но баща ми каза, че вместо да вкарвам много пари в това колело по-добре направо ново и ми даде ограничение до 500лв за колело.Бях се спрял на Ф4 и трудно го убедиш за парите, но се съгласи.За съжаление никъде не намирах останало Ф4 и почнах друго да търся.А Байк Център в Редута винаги ми е бил много близо, за улицата на която е имам много истории са опити за поставяне на рекорд за скорост.От малък си мечтаех да карам с превишена скорост(над 50) и едвам я бях стигна тази скорост със Спринта едно време.Карах до самия край на улицата, а тя цялата беше в дупки и само късмета ме е спасявал там, но все пак минах границата от 50км в час
Но много се отнесох...
Та в Байк Центъра си тъсех колело и ми преложиха от Младост да ми докарат РАМ НТ2 21" build kit 2.Баща ми се съгласи за парите и аз отново бях на седмото небе от гордост, че карам РАМ.И от тогава се почна якото каране, за няколкото месеца от Юли колко съм карал, за съжаление в планината така и не отидох
Все нямаше кога, но почнах да карам в Западен парк, където има страшни спускания и скокове.Може би и почнах да разбирам, че 21" са много дори и за мен(аз съм 180см), но с всияко се свиква.
Стария Спринт още се кара, но главно от баща ми, когато караме заедно или от сестра ми.Никога не бих се разделил с това колело, на което знам всяка драскотина от къде е и знам всеки сантиметър от него, но се влюбих и в РАМа.
Чакам само да ми почне втория срок и първата смяна, за да има време да карам и през седмицата и се почва вече истинското каране по планините