Не се карайте!
Карайте!
kvelikov написа:...
krasig написа:Здравейте,
Ще споделя моите наблюдения от МТБ състезателния живот.
Аз съм на 40+ години, миналите 5-6 прекарах в доста каране. Участвал съм в почти всички състезание в радиус 400 км. 5 Пъти съм въртял Обиколката,3 пъти Тассос.
Миналата година реших, че окончателно спирам да ходя на тези мероприятия.
Смея да твърдя, че имам непосредствени наблюдения над поведението на състезателите.
Аз мисля, че много от тях отдавана са скъсали със здравословното "състезаване". Преобладават болни амбиции и комплексарско поведение.
Присъствал съм на изключително грозно поведение на много от редовните състезатели. Някои от тях са готови на всичко за 3 минути слава, качвайки се на стълбичката. Някой да си спомня кой спечели миналогодишния Драгоман? или Асеноградски баири?
За мен е изумително как може да похарчиш 4-5К за велосипед и после да си готов на всичко , само и само да спечелиш ръкавици за 40 лв. Знам за хора които се тъпчат със стимулатнти съсипвайки си организма. На Тасос преди години гледах как един караше и повръщаше (сигурно е било от кеф). Очевидец твърди, че е виждал как един си пие урината (имало теория, че това за нещо помага). И това за някой е нормално.
Много пъти съм бил свидетел на брутално поведение по тесните пътеки .Даването на път при застигане на по-бавен е по-скоро изключение и е НЕприсъщо на голяма чат от "елита". Бил съм свидетел на ужасни падания и с изумление съм наблюдавал как състезателите подминават.
За последните години МТБ състезанията се превърнаха в занимание за богатите. Няма шанс някой с 16 килограмово кросче да се доближи до челното класиране борейки се с карбоновите 8 кг. По този начин е трудно да се запали. Остава му само да врътка с приятели из близките околности.
От друга страна ходенето на състезания е възможност да покаварш на различно място, като си спокоен, че организаторите са маркирали трасетo, няма да се изгубиш, почистено е и и няма да се чудиш как да излезеш от някой шубрак.При нужда все някой ще мине и ако имаш нужда от помощ няма да си съвсем загубен. Някаква сигурност все пак.
Обаче последно врем таксите станаха доволно невероятни.
Има места на които се иска адски много труд за провеждане на състезание като пример Ст.Загора. Има обаче изкачване до яз.Кали, където няма почистване, няма маркиране (не е нужно да се дават пари за вода) и таксата е 30 лв!!!!! Хич не мисля че така се популяризира карането на велосипед.(все съм се чудил как велосипедите станаха байкове, а велосипедистите/колоездачите:байкъри?!?!?!?)
Та така го виждам аз състезателния живот. Малко черничък но....
За себе си не знам дали ще съм състеЗнател. Определено обаче няма да съм състезател (никой нищо няма да загуби от това).
LiveByTheCode написа:krasig написа:Здравейте,
Ще споделя моите наблюдения от МТБ състезателния живот.
Аз съм на 40+ години, миналите 5-6 прекарах в доста каране. Участвал съм в почти всички състезание в радиус 400 км. 5 Пъти съм въртял Обиколката,3 пъти Тассос.
Миналата година реших, че окончателно спирам да ходя на тези мероприятия.
Смея да твърдя, че имам непосредствени наблюдения над поведението на състезателите.
Аз мисля, че много от тях отдавана са скъсали със здравословното "състезаване". Преобладават болни амбиции и комплексарско поведение.
Присъствал съм на изключително грозно поведение на много от редовните състезатели. Някои от тях са готови на всичко за 3 минути слава, качвайки се на стълбичката. Някой да си спомня кой спечели миналогодишния Драгоман? или Асеноградски баири?
За мен е изумително как може да похарчиш 4-5К за велосипед и после да си готов на всичко , само и само да спечелиш ръкавици за 40 лв. Знам за хора които се тъпчат със стимулатнти съсипвайки си организма. На Тасос преди години гледах как един караше и повръщаше (сигурно е било от кеф). Очевидец твърди, че е виждал как един си пие урината (имало теория, че това за нещо помага). И това за някой е нормално.
Много пъти съм бил свидетел на брутално поведение по тесните пътеки .Даването на път при застигане на по-бавен е по-скоро изключение и е НЕприсъщо на голяма чат от "елита". Бил съм свидетел на ужасни падания и с изумление съм наблюдавал как състезателите подминават.
За последните години МТБ състезанията се превърнаха в занимание за богатите. Няма шанс някой с 16 килограмово кросче да се доближи до челното класиране борейки се с карбоновите 8 кг. По този начин е трудно да се запали. Остава му само да врътка с приятели из близките околности.
От друга страна ходенето на състезания е възможност да покаварш на различно място, като си спокоен, че организаторите са маркирали трасетo, няма да се изгубиш, почистено е и и няма да се чудиш как да излезеш от някой шубрак.При нужда все някой ще мине и ако имаш нужда от помощ няма да си съвсем загубен. Някаква сигурност все пак.
Обаче последно врем таксите станаха доволно невероятни.
Има места на които се иска адски много труд за провеждане на състезание като пример Ст.Загора. Има обаче изкачване до яз.Кали, където няма почистване, няма маркиране (не е нужно да се дават пари за вода) и таксата е 30 лв!!!!! Хич не мисля че така се популяризира карането на велосипед.(все съм се чудил как велосипедите станаха байкове, а велосипедистите/колоездачите:байкъри?!?!?!?)
Та така го виждам аз състезателния живот. Малко черничък но....
За себе си не знам дали ще съм състеЗнател. Определено обаче няма да съм състезател (никой нищо няма да загуби от това).
Ти с подиуми и близки класирания до челниците ли се запали да караш?!?!
И че ми стана много интересно какво визираш спрямо миналогодишния Чепън?
Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта