Форум - MTB-BG.com

Battle Royale

Хареса ми!

Август Восьмого
Първият руски филм които гледам, в които руските войници не ядат много пердах (може би защото сюжетът не е военен, а войниците са по- скоро притурка) и завършва със щастлив край (пак за солдатите).

Ozzie написа:Август Восьмого
Първият руски филм които гледам, в които руските войници не ядат много пердах (може би защото сюжетът не е военен, а войниците са по- скоро притурка) и завършва със щастлив край (пак за солдатите).

...а ми ,не си се родил 25 години по-рано /което е хубаво./ С колективно и без колективно посещение на кино и по телевизия /черно -бяла/-съветските войници винаги, всякога и задължително побеждаваха и бяха много благородни. И Гулаг нямаше... Принципа на махалото , изчакай- работи се усилено по въпроса.

ПП Демагогия, кво да правиш?!

Se7en http://www.imdb.com/title/tt0114369/ Страхотен филм.

търся един филм..помня само, че се разказваше за двама приятели, несправедливо обвинени в убийство, които все се опитваха да избягат от затвора.Накрая се озоваха в лудница и я запалиха, за да избягат.На финала на филма гледаха бейзболен мач, доколкото си спомням.

http://www.youtube.com/watch?v=wAqQ-9BI ... detailpage

ееееейййййй
http://www.youtube.com/watch?v=cEDdE-MT9AY

Сиганьска работа, какооо.

PtD написа: какооо.

ще ти се
вместо да остроумничиш, кажи некой филм, съзерцателен

@hrissim а този гледа ли го, сигурно дотяга на моменти, ама аз такива ги попивам

La migliore offerta

Не е романтичен, но е прилично засукан

PtD написа:

natalito написа:вместо да остроумничиш, кажи некой филм, съзерцателен

http://www.imdb.com/title/tt0072443/

е добре бе, зареден както винаги, как влезе с тежката артилерия, ама брои ти се де, щото улучи този, който пропусках няколко пъти
(btw от обща култура ли го даваш или си го гледал)

ей този чекни ако го намериш и ми го дай

natalito написа:(btw от обща култура ли го даваш или си го гледал)

Гледал съм го

П.П. А тоя 4 по описанието не знам защо адски ми напомня за http://www.imdb.com/title/tt0042876.

Planet Ocean, от режисьора на Home. И двата доста съзерцателни, но не тип Самсара, ами с повечко обяснения, факти и бесни кадри от Корея примерно и от 3000м. дълбочина яки животини и яко индустрия, + добивате по-реална представа къде се намирате и какво се случва със света.

natalito написа:....
@hrissim а този гледа ли го, сигурно дотяга на моменти, ама аз такива ги попивам

Мараба - не съм го гледал този. Са съм на вълна Тери Пратчет.
Инак по препоръка на един френд гледах първата серия на Sherlock, въпреки че съм предубеден към сериали.
Играта на Benedict Cumberbatch е невероятна. Безупречен - сякаш героя е писан за него.
Би се харесал на хора с високо мнение за себе си - идеален е за себеприпознаване или поне стремеж за подражание на Шерлок. Абе за такива, взели се твърде насериозно.
Има закачки за сивото, де - и изненади, характерни за жанра.
Та така.

NEBRASKA - значи тоя филм с всичките добри рецензии плюс номинациите за Оскар + не знам си какво още, направо ме облещи. Е, успя да ми заангажира ума в последните 2 дни, мислейки си, колко тъп и ограничен средния американски селянин, че и филм да направят за него. Ужасно клише, направо ме потриса. Скука до края, предвидим до болка, направо не знам, как е възможно това...

В момента гледам Модерно Семейство. Много ми харесва )

Някак си гледайки филма изплуваха две имена в съзнанието ми - Леонардо да Винчи и Жул Верн.
"Хрисимар"от мен :
her

Passion

И как по дяволите свърши този филм?!?

Американска история Х

Зарибяващо фентъзи.

Hunger

от тези "съзерцателните", абсолютно заснет

В последната година не е имало филм, който да ми грабне вниманието, затова този, въпреки че от един момент във филма се разбира кой, какво, как и защо, ми достави истинско удоволствие.

Speedmaster™ това топ 10 ли ти е, аааа 12 да кажа
кажи нещо за Melancholia

Made in Britain
main, от едно друго десетилетие
дебютът на Тим Рот

Две планети,две сестри,два противоположни характера (два полюса),две части (плюс пролог) - „Меланхолия" е филм дуел.Един от най-красивите и предизвикали най-малко спорове филми на ужасното дете Ларсс фон Триер.

Красота,изискваща известно търпение,което да преодолее първоначалното безразличие и недоумение. Да вземем пролога,съноподобно обобщение на предстоящия филм. Всичко е изложено от самото начало,премахвайки всякакъв съспенс или по-скоро залагайки огромна пръчка динамит с дебел фитил в трюма на започващия филм:кон,ударен от гръм,горяща картина на Брьогел, Земята, пронизана от друга планета - всичко на забавен каданс,в светлината на здрача и под гръмкия съпровод на Вагнер.

Този пролог би ни се сторил великолепен,ако си падаме по помпозния академизъм,по живописта на немския романтизъм, имитирана от киното и ако сме решили да нападнем Полша. А също и ако не се смущаваме от факта,че режисьорът връхлита върху зрителя от самото начало,натрапвайки му високата си култура и самооценката за формалисткия си гений.

Първата част - Джъстин,по името на младата руса жена, чудесно изиграна от Кирстен Дънст,е изцяло посветена на нейната сватба.Пищният празник се разиграва във великолепното имение на Клер (Шарлот Генсбург,също изключителна),сестрата брюнетка на Джъстин,която изглежда държи стриктно на организацията на празненството и социалните порядки. Участват толкова звезди - странният баща (Джон Хърт),недостойната майка антиконформистка (Шарлот Рамплинг), деверът бизнесмен (Кийфър Съдърланд),шефът на Джъстин (Стелан Скарсгаард),че се чудим дали Ларс снима сватбата на Джъстин или триумфа на изкусителската си мощ в световното кино.

Всъщност семейното тържество със задължителните сцени на програмирана радост,на жлъч и притъпена ненавист,е доста познато (най-вече във филмите на северните режисьори,Бергман, Винтерберг). А златистата светлина и дразнещите бързо сменящи се широки планове са толкова запазена марка за Триер, колкото и препратките към движението Догма 95.

Подобно на Джъстин и ние искаме да избягаме, но въпреки всичко вниманието ни е задържано от няколко прекрасни широки плана на внезапно забуленото от меланхолия лице на Кирстен Дънст. А и тази тайнствена червена звезда,която ту се появява,ту изчезва от небето и очевидно е свързана с експлозията от пролога.

Втората част - Клер,е тази,в която филмът напълно се разгръща.Джъстин е разрушила всичко - брака,кариерата,бъдещето си. Тя страда от странна, тежка депресия,едвам се движи и се опитва да възстанови здравето си при сестра си Клер, която е доста по-грижовна, отколкото бихме предположили.

Червената звезда е вече планетата Меланхолия,расте в небето и някои учени предричат възможен сблъсък със Земята. Мъчителната тревога на Джъстин се превръща в планетарен страх,а филмът намира ритъма и сюжетната си линия и логичната си красота.

Това е филм за края на света,но Ларс фонТриер нарушава всички холивудски правила на жанра.Няма сцени на масова психоза,няма рушащи се градове, нито пък мрачни новинарски емисии. Голямата идея се състои в това световният катаклизъм да се покаже посредством семейната клетка, сведена до две сестри, живеещи в луксозно уединение.От тук и чудесният ефект на контрапункт,който пронизва цялата втора част на филма: краят на света наближава, но спокойно,протяжно и нежно на място,изтъкано от ред и красота,охолство,покой и наслада.

Както казва деверът,тази планета Меланхолия сякаш е "приятелска".Знаците,предвещаващи края,са смътни и поетични : дъжд от полени,градушка, неспокойни коне,двойно пълнолуние ...

Двете сестри се променят с нарастването на Меланхолия.Богатата и уравновесена Клер прогресивно губи почва под краката си и Триер предава чудесно бавното надигане на паниката.Джъстин от своя страна се подобрява,сякаш светът се настройва към мрачното ѝ настроение и придава смисъл на меланхолията ѝ,доставяйки парадоксалното усещане за равновесие и унищожителен вътрешен покой.

Друга чудесна кино хрумка е теленият обръч,измайсторен от момченцето на Клер:за да се прецени траекторията на наближаващата планета,е достатъчно само да се насочи към небето този наивен уред,тази детска играчка.

В Кан нямаше как да не направят връзка между планетата Малик и планетата Фон Триер.Диалогът между тези два космически и противостоящи филми продължава. Американецът е от страната на сътворението,на светлината, на търсенето на изкупление, на религиозното дирене на смисъл, докато датчанинът си представя края на човечеството в една нощ без бог,управлявана от физичните закони,определящи безстрастния ход на звездите.

стигнах до третия абзац, по скоро ще го гледам

Ми не е лоша "Меланхолията". Ама пък не е и шедьовър.

Напоследък ето този: http://www.imdb.com/title/tt1592281 ме впечатли доста.

http://www.imdb.com/title/tt0325710/
Отдавна не го бях гледал и отново бих.

PtD написа:Ми не е лоша "Меланхолията". Ама пък не е и шедьовър.

Без "Мандерлей' съм му ги гледал всичките и "Меланхолията" е единствения, който изобщо не ми хареса.