Now Reading...

[Jumpup]

World War Z. И няколко трика ако ви нападнат зомбита. http://www.youtube.com/watch?v=qIt6LhSEvWE Според мен най-полезно и рационално е: Get out of the car, get onto the bike!

[hrissim]

Нещо родно, уникално и позабравено:

Може да ви даде короядска идея за по някоя забравена рилска пътека.
...
Понеже авторът е много малко известен - пловдивчанин, професор по Икономика, виртуозен преводач /Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)/, писател, планинар, репресиран /бил е в Белене/.
Удоволствието беше изцяло мое.

Страницата за него във Фейсбук

[4getcredo]

Изучил съм го от кора до кора... даже имам някои идеи закъм Плочите
Скоро предстои втори том

[hrissim]

...
Скоро предстои втори том

3 февруари
22:03

Язе: Добър вечер, професТоре :-)
Кога горе-долу да очакваме Том II на бате Асен?

4 февруари
08:45

Съставителят: В оптималния случай - преди лятото. Но нещо с финансирането се поусложни...

.....

Дано да са се отсложнили нещата

[hrissim]

Зарибявка:
Срещата с мечката - разказва Коле Чергата, Асен Христофоров, Избрани съчинения Том Първи, В Дебрите на Рила, В джунглите на Кьоравица, стр.141, 142 и 143.
***
...
- Бех дошел да диря мулищата. Я по них, они по мене...На третийо ден ойдох да обидя дедо Дамян, а колибата празна. Ега е на хижата, рекох и замакнах из клеко, по овчето вървище...Вървял съм и я незнам колко, а пред мене мечката!
- Мечката! - отекна гласчето на Марицика.
- Она се изправи, изрева баш като магаре, па клекна наземи, па замаа с глава към мен. Рекох да бегам, а нодзете ми потънали длибоко уземи. Она пойде каде мене, а я тупнах у клеко. Она дойде баш на две крачки до мене, връти глава и пак изрева. "Свършва се веке с тебе, Черга - думам си, - тъй ке си ойдеш, за нищо ке се зяносаш..." Она раззинала усти, зъбите и жлъти, язико цръвен, очите гуреливи... Гледа ме, връти глава и не мигнува: от страшно по-страшно...
- По страшно! - повтори подир него румънката.
- Седа наземи, дръпам нодзе от пато и она не рачи да мине. Трекна ми за честнио кръст и рекох да дигна ръка, а пуста ръка стои като откината и га че моровинци са я налегнале. Мечката дойде на педа от носо ми и па раззина усти, а душата и смръди, смръди като на пор... "Амин" - рекох и склопих очи...
Чекам, чекам, а она не рачи да ме изруча. Наплюва ме, та се ми измокри образо. Га отворих очи, уж гледам, а не видим... Очите ми пуни сос сирище ли, сос що и я не знам.
Жумех, жумех, па развлекох очи с ръка и гледам: она убичила врато каде мене и тъй се отмъкна из просеко...
- Прос... прос... - Марицика млъкна посрамена, защото не можа да повтори тази непозната дума.
- После, дядо Коле? - подканих го да говори.
- После се подпрех о клеко и не знам що да чиним. Да се смеем ли, да плачем ли.
"Ей, Черга - думам си, - не рачи да те изруча! Муле да беше, чеше да те здави, а она те наплюва и си пойде!"
Тъй де, истината ви казувам, наплюва ме и си пойде...
"За нищо не те бива, Черга - викам си, - колко едно муле не чиниш, а трийсе мулища вардиш! За това те наплюва мечката, зер и она се срами от тебе..."
Седех, седех, па от срам заревах, ей богу, като малко дете заревах...
Дядо Коле млъкна и се замисли, а Марицика извърна глава и изтри с кърпичка овлажнелите си очи.
- Ревах, що ревах, по едно време дигам глава и слушам: нещо грухти низ вървището. "Попишманила се е - думам си, - Сега ке се връне и ке те изруча!" После ми трекна, дека она пойде навам, а това, дека грухти иде отсам. "Глиган ще е - мисля - и ако он не ме смуши на кайма, тогава белки вуците ке дойдат да ме здават"
Гледам низ пато, а пуста земля га че се тресе. "Не е глиган - думам - мечокът е пошел навам."
А то ни глиган, ни мечок, а те тая влахкиня - и дядо Коле посочи с поглед Марицика.
- Виде ме, па писна, юрна се назад и катурна момчето.
...

***

[Esoteric]

"Селестинското пророчество" - доста съм разочарован, очаквах повече.
"Тайната Доктрина" на Блаватска - вече втора седмица се боря с първите 40 страници и не бих казал, че е особено разбираема. предвид термините, които използва, трябва да се четат още 3-4 книги паралелно.
"Не пипай тази книга" на Ван хелзинг - чета я за втори път и общо взето си запълвам сутрешните 10-15 минути в "онова" място. но, определено съм впечателн, отново.

[hrissim]

След много години - с удоволствие препрочитам:

[PtD]

След много години - с удоволствие препрочитам:
Билет за Транай

ААааа, уникален, любимият ми! Пряка демокрация от най-чист вид!

[hrissim]

Този хубав празник го почитам с едно произведение, подобно на творбите на Дъглас Адамс:
Сам Лундвал - Не е време за герои, което е част от тази книжка:

Удоволствието е голямо

[Jumpup]

Клифърд Саймък - ``Заложници в Рая.`` Класика фантастика.

[Esoteric]

за пореден път:



който не я е чел е сгрешил ужасно много!

[petbul]

[gilb]

Едва я дочаках да излезе на български.

[did]

Сами си намерете какво чета за пореден път


-----------------------------------------


.......
— Да де, но… — само че смехът започва пак.

— Исках да кажа — най-после успявам да се обадя, — че у дома имам една инструкция, която разкрива широки възможности за усъвършенствуването на техническите описания. Тя започва така: „Сглобяването на японски велосипед изисква голям покой на духа.“

Това предизвиква нов смях, но Силвия, Джени и скулпторът си разменят бързи одобрителни погледи.

— Това е хубава инструкция — казва скулпторът. Джени кима.

— Може би затова я запазих — казвам. — Отначало се изсмях поради спомените за велосипедите, които съм сглобил, и, разбира се, поради предубеждението срещу японското производство. Но има много мъдрост в това изявление.

Джон ме гледа с разбиране. Аз го поглеждам със същото разбиране. Смеем се и двамата. Той казва:

— Професорът сега ще поясни.

— Покоят на духа съвсем не е външен — пояснявам аз. — В него е цялата работа. Онова, което го поражда, е доброто поддържане. Това, което го нарушава, е лошото поддържане. Онова, което наричаме годност за работа на машината, е просто обективизация на този покой на духа. Върховната проверка винаги е на собственото ни спокойствие. Ако го нямаме и не го поддържаме, докато работим, много е възможно да вградим личните си проблеми в самата машина. Те ме гледат и обмислят това.

— Това е неконвенционална концепция — казвам, — но конвенционалното мислене я потвърждава. Материалният обект на наблюдение, велосипедът или автоматичният шиш, не могат да бъдат правилни или погрешни. Молекулите са си молекули. Те нямат някакви етически правила, които да следват, освен ония, които хората им дават. Изпитанието на машината е удовлетворението, което ни дава. Няма друго. Ако машината създава спокойствие, тя е правилна. Ако го нарушава, тя е погрешна, докато или машината, или съзнанието ни бъдат променени. Пробният камък за машината винаги е собственото ни съзнание. Няма друг.

Диуиз пита:

— А какво става, ако машината е неправилна и аз се чувствувам спокоен въпреки това?

Смях.

Отговарям:

— Това съдържа противоречие в себе си. Ако наистина не те интересува, няма да знаеш, че е неправилна. Никога няма да ти хрумне такава мисъл. Самият акт да кажеш, че е неправилна, е форма на заинтересованост.

Добавям:

— Което се среща по-често, е да се чувствуваме неспокойни, дори когато е правилна и за това, струва ми се, става дума. В този случай, ако сме неспокойни, тя не е правилна. Това означава, че не е изпитана цялостно. При всички случаи в производството една машина, която не е изпитана цялостно, е „несигурна“ машина и не може да бъде използувана, макар че може да си работи отлично. Твоето безпокойство за автоматичния шиш е същото нещо. Не си постигнал основното изискване за покой на духа, защото съзнаваш, че тая инструкция е прекалено сложна и може би не си я разбрал правилно.

Диуиз пита:

— Добре, а как би я променил, за да постигна тоя покой на духа?

— Това ще изисква много повече проучване от току-що направеното. Нещата отиват много надълбоко. Тази инструкция за автоматичен шиш започва и завършва единствено с машината. А подходът, за който си мисля, не е така тясно ограничен. Онова, което наистина дразни в подобни нструкции, е, че те изхождат от предпоставката, че има само един начин да се сглоби тоя шиш — техният начин. И тази предпоставка унищожава цялото творчество. Всъщност съществуват стотици начини да се сглоби шишът и като те принуждават да следваш само един, а не те запознават с цялостния проблем, става трудно да се следва инструкцията, без да се допуснат грешки. Губиш желание за работа. А и не само това — много малко вероятно е да ти е посочен най-добрият начин.

— Но тя е от фабриката — казва Джон.

— И аз съм от фабриката — отвръщам — и знам как се съставят подобни инструкции. Отиваш при конвейера с един магнетофон и майсторът те праща да разговаряш с човека, от когото най-малко се нуждае, най-големия тъпанар, с когото разполага, и каквото оня ти каже — това е инструкцията. Следващият човек би могъл да ти каже нещо напълно различно и може би по-добро, но той е прекалено зает.

Изглеждат удивени всичките.

— Трябваше да знаем това — казва Диуиз.

— Такъв е редът — казвам. — Никой съставител не може с пръст да го бутне. Техниката приема, че има само един правилен начин да се направи нещо, а никога не е така. А щом е прието, че съществува само един правилен начин да се направи нещо, разбира се, че инструкцията ще започне и ще завърши с шиша. Но ако трябва да избираш сред неопределен брой начини за сглобяване, то тогава отношението на машината към теб и отношението на машината и тебе към останалия свят трябва да се имат предвид, защото подборът сред много възможности, изкуството на работата, е точно толкова в зависимост от мисленето и духа ти, колкото и от материала на машината. Ето защо имаш нужда от покой на духа.

— Всъщност тази идея не е така странна — продължавам аз. — Погледнете някой новак в работата или някой лош работник и сравнете неговото изражение с това на майстор, за чиято работа знаете, че е превъзходна, и ще забележите разликата. Майсторът никога не следва и едно-единствено предписание на инструкцията. Той взема решения в процеса на работата си. Поради тая причина ще е внимателен и погълнат от онова, което върши, макар да не се стреми умишлено към това. Движенията му и машината са в някаква хармония. Той не следва никаква писана инструкция, защото естеството на материала пред него определя мислите и движенията му, които в същото време изменят естеството на този материал. Материалът и мислите му се изменят заедно с една поредица промени, докато мисълта достигне покой в същото време, в което материалът е достигнал необходимото правилно състояние.
...

[Ozzie]

"Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет"

[tanya]

Поради различни стечения на обстоятелствата през последната година прочетох повече книги отколкото през предходните, да речем, 10.
Сега се препрочитам добрият стар Швейк (бях го позабравила).
Вечер чета "Циркът на доктор Дулитъл".

[Jumpup]

Много интересно случайно попаднах на тази песен http://www.youtube.com/watch?v=NZBysxmGKwA след като и се изкефих яко се замислих аджиба кой е този възпят герой ``Вещера``. Като цъкнах в търсачката първо ми излезе PC играта, а от там и книгата. Колко странно вместо да е обратното. Сега съм яко зарибен и ги карам на ред (книгите имам впредвид).
Признавам от тази научна литература не ми остава време за художествена последните години и почти изпускам стойносните фентъзита.

[synsens]

Principia Discordia тук

I have come to tell you that you are free.
Many ages ago, My consciousness left man, that he might develop himself.
I return to find this development approaching completion, but hindered by fear and by misunderstanding.

You have built for yourselves psychic suits of armor, and clad in them, your vision is restricted,
your movements are clumsy and painful, your skin is bruised, and your spirit is broiled in the sun.

I am chaos.
I am the substance from which your artists and scientists build rhythms.
I am the spirit with which your children and clowns laugh in happy anarchy.
I am chaos. I am alive, and I tell you that you are free.

[...]

It is called THE SACRED CHAO. I appoint you Keepers of It.
Therein you will find anything you like.
Speak of Me as DISCORD, to show contrast to the pentagon.
Tell constricted mankind that there are no rules, unless they choose to invent rules.
Keep close the words of Syadasti: 'TIS AN ILL WIND THAT BLOWS NO MINDS
and remember that there is no tyranny in the State of Confusion.
For further information, consult your pineal gland.

чудничко е на какви неща може да се натъкне човек в уикипедия, докато "работи" по сървъра..

[hrissim]

След дочитането на издадените по-късно продължения на "Фондацията" на Азимов, скоро подпуках /на Kobo Aura HD вече/ с огромно удоволствие поредицата на Тери Пратчет "Светът на диска"
И двете поредици са невероятно приятно четиво. За хора с въображение, разбира се.

Тери съм го признал за майстор на словесния сравнителен и описателен каламбур. Преводача -
За ценители.

[moonlight]

Голям фен съм на "1984", "Прекрасният нов свят", "451 по Фаренхайт", "Портокал с часовников механизъм" и подобни. В последно време установих, че са ми интересни и модерните тийн поредици за разни дистопични общества, макар и да не са с художествената стойност на гореизброените класики. Та прочетох поредиците "Игрите на глада" и "Дивергенти", харесаха ми. Сега си взех и "Кървавочервен път" на Мойра Янг и ще видим как ще е.

[antonpc]

Моят живот сред индианците
Джеймс У. Шулц
"ПОСЛЕСЛОВ:
Не ще намерите името на Джеймс Уилард Шулц в Американската енциклопедия. Само в най-подробните биографични справочници се споменава за него с няколко думи. А Шулц е автор на 40 романа и повести за индианци, ненадминати по своята правдивост и познания за индианския живот. Мълчаливият заговор около името на Шулц в американската литература не е случаен. Неговите книги са ярък изобличителен документ срещу американския капитализъм, обрекъл на гибел или просяшко съществуване коренните жители на Америка — индианците.
Шулц е роден в градчето Бунвил, щат Ню Йорк, на 26 август 1859 година. Родителите му се занимавали с търговия и били много благочестиви. "
Много ми хареса, горещо препоръчвам.
Може да се свали от тук.

[MIKEY MOUSE]

Самотната палма е характерен вид за Открито море и е забележителна с това, че нараствайки,отделя в корените си отрова,която е смъртоносна само за други палми.Ето защо не е странно, че на по-малките островчета има само една такава палма и поради това хиляди карикатури са ботанически верни. - Тери Пратчет- НАЦИЯ. - Издателство АРХОНТ ООД -2012 г.


... нещо познато около нас, или само така ми се струва??!!

[Ozzie]

Две книги, които прочетох в понеделник, пътувайки с влака от София за Варна:

Улам Дън - Градината на любовта
(сборник разкази)

Ог Мандино - Най- великията търговец на света

анализи не се наемам да правя, винаги ми е било адски досадно, още като ученик

[Jumpup]

Бернар Вербер - ``МРАВКИТЕ``

[hrissim]

Тери Пратчет — Глинени крака

Нема спирка...

[Wheeler]

Също така ми се четат някакви планинарски истории. Без значение дали са по истински случаи или художествени измислици. Идеи ?

[CartoonFox]

10/10 зарибява тая книжка

[azze]

Също така ми се четат някакви планинарски истории. Без значение дали са по истински случаи или художествени измислици. Идеи ?

Ако не си я чел, грабвай "В разредения въздух".

"Сбогом на оръжията" прашасва под жабката на колата, 'щото си намирам други четива, но и нейното време ще дойде.

Оп, да не съм offtopic:

[mariko]

Не знам дали някъде се продава. В Читанка я има със сигурност обаче:

[Antares]

Ако си от София - на Славейков ще я намериш със сигурност. Ако не ме лъже паметта - в сборника "Неуговорени срещи" е. А може и да има издания само с тази повест. Но като цяло за такива книги - търси антикварни книжарници и сергии за стари книги.
Иначе братята Стругацки са.... массаракш!