[quote="Cveti"]
...Само не знам защо хората са толкова плашливи-забелязах,че проявяват склонност да се разбягват пред мен..
Постепенно усещането започна да ме кефи,като се връщахме по ски пътя,който е 5 км,направо отворих пътека.Щом ме видеха да влизам в завоя по самия му ръб(не нарочно...)и да продължавам надолу като торпедо скиори и бордисти се хвърляха в страни като полудели.
May the force be with you.
[/quote]
Цвети, не се притеснявай! Не само от тебе бягат като полудели. И от мене бягат. Обаче лошото е, че не винаги успяват да избягат.
Впрочем темата ми припомня някои блажени моменти от преди десетина години, когато за пръв път се учех да карам ски...
Пред очите ми се превърта като от стара лента едно мое трагично изпълнение. Всичко се случи през 1994 година на Маркуджик 1 на Боровец. Аз за първи път съм сложил ски и се оказвам на истинска писта, а не на равна полянка, като при предишните ми опити. Качих се горе, лесно потеглих, ама нещо много бързо тръгнаха пустите му ски и ралото, дето преди това ставаше на равно, нещо престана да върши работа. Аз правя рало, ските продължават надолу, аз пак рало - те още по-бързо... По едно време пистата става малко по-стръмна в средната си част, а аз не бях успял да падна навреме и навлизам в тоя участък със скорост, далеч над възможностите ми да контролирам ските, пък и ме е страх да падна. И изведнъж при промяната на наклона и влизането в стръмния участък виждам на 5-6 метра пред мене група скиори (по-късно се оказа, че са немци) с един ски учител, подредили се в редичка отгоре надолу със ски, напречно на наклона и гледат какво им обяснява инструктора пред тях. Пък аз хвърча точно в посока към редичката...
Не можах много да реагирам, само дето леко кривнах и едната ми ска мина точно пред ските на немците, втората мина по ските им (пред автоматите), в тоя момент аз пък вече бях паднал назад и з**ника ми подскачаше по извивките оттпред на ските им... Някои от скиорите паднаха, щото ги закачих явно по автоматите, други пандаха от смях, трети останаха прави. Моя шушлеков панталон се оказа без задница, слиповете ми също, ама това го разбрах в момента, в който станах и принудих и тия, които до тоя момент не бяха паднали от смях да се строполят моментално.
Инструкторът, шоп от района на Самоков, се засили към мене и вика ":censored::censored::censored: Ше те утепем, копеууе!". Аз инстинктивно отговарям "Нема да има нужда. С тия дъски на краката аз и сам мога да се утепа!"
Ама оживях! А тези скиори следващите дни като се засечахме на пистата не само бягаха от пътя ми, ами не знам защо все нещо весело им ставаше и почваха да си говорят на немски - език, от който нищо не отбирам, ама имам подозрения за какво е ставало въпрос във въпросните разговори.
В един от следващите дни пък пробвах дали немските за**ници могат да се използват за еърбег при внезапно спиране. Получи се, ама за лош късмет точно тогава жена ми беше до мене и видя експеримента. Като резултат немкините пак нещо почнаха да си говорят, и пак на немски, та не им схванах идеята въобще.
Спомени, спомении...
Q. b. f. f. f. s.
Did,нали ти учиш щерката да кара ски,явно затова ги умее тия неща:jumpref:.
:emlaugh: