, да не се ядосат много на обяснението. Вярно си е...
<hr noshade size="1">
Всеки от нас се е сблъсквал с това явление, сигурен съм. Жената срещу теб си
сменя мнението и настроението на всеки 5 минути, като при това проявява
Изумителния талант да те кара да се чувстваш виновен за това. Тези нейни
пристъпи те дразнят и озадачават, което за нея е само още един повод да
продължи с тях, обосновавайки се с твоята нервност.
Запознай се: освен редовния си ежемесечен жената има още един, мозъчен
мензис. Той е непредвидим, не се поддава на обяснение, но пък е задължителен
за всяка жена.
Проявява се приблизително по следния начин: ти, примерно, й обясняваш
теорията на относителността, за което тя настойчиво те е помолила. Жената те
слуша съсредоточено около 5 минути, след което те прекъсва и без никаква
връзка започва да ти обяснява какво е сънувала през нощта, спира по средата,
нервничи, пали цигара и те пита с плачлив глас защо й говориш с такъв научен
тон глупости, да не мислиш, че е тъпа. След кратко мълчание, когато ти си
вече напълно объркан и озадачен, ти казва, ама защо спря сега, беше
интересно.
Нежното създание ти се обажда, за да пиете кафе. Упорито те уговаря, докато
ти се откажеш от плановете си и се съгласиш да излезете – сега и веднага.
Отиваш да я вземеш, както сте се уговорили. Чакаш пред входа две цигари
време без резултат. Качваш се да провериш да не е станало нещо. Не е. Тя ти
отваря по пижама и чехли-зайчета и с кисела физиономия ти съобщава, че нещо
няма настроение и никъде не й се ходи. Маамудаеба, си казваш наум, а на глас
я питаш защо тогава не ти се е обадила преди да дойдеш до Младост III – с
такси, защото тя е настояла да побързаш. Ама на мен допреди 20 минути много
ми се излизаше, обяснява тя, после нещо ми се спече и не ми се излиза вече.
Вдига рамене намусено и ти хлопва вратата.
Или пък вижда люлката-гондола и се тръшва, че иска да се качи. Сигурна ли
си, питаш, нали ти става лошо. Разбира се, че е сигурна, тя много обича,
какви глупости говориш? Ами добре. В момента, в който гондолата отлепя, тя
се вцепва в ръката ти (не беше забелязал колко дълги и остри са ноктите й,
нали?) и започва да пищи с ултразвук в ухото ти. После замлъква само, за да
отрони ‘ъргх’ всеки път, когато се изправите отвесно; след още малко с
гробовен глас казва, че ще повърне. Спираш гондолата, слизате и тя се срутва
безчувствена на земята. Щом се съвземе достатъчно, за да може да говори, с
изненада разбираш, че тя е много обидена, задето си я замъкнал на такова
ужасно място, ти какво, искаш да я убиеш ли. Ама ти каза…, започваш ти.
Добре де, казала е. И какво от това? Доводът ‘ти каза’ изобщо не важи за
жената. Ти какво, мъж ли си или лукова глава, щом не можеш да се сетиш какво
всъщност е искала тя?
Друг вариант. Нощ. Разхождате се. Сякаш след като се е уверила
предварително, че всички кръчми и капанчета наоколо са затворени, тя бодро
обявява, че й се яде цаца, ама много, сега! Откъде, по дяволите, да й
намериш цаца по това време, при това с безалкохолна бира, защото тя не пие
алкохол, но много обича вкуса на бирата? Добре, сещаш се за няколко места,
които обикаляте, а тя последователно отхвърля: много е претъпкано / много
малко хора има / много е скъпа бирата (няма значение, че ти плащаш) и т.н.
Тя започва да се цупи и да те гледа обвинително, противно на очевидните
усилия, които полагаш да задоволиш капризите й. Замъква те до някаква кръчма
на майната си, за която тя е абсолютно сигурна, че има хубава цаца и
безалкохолна бира, онзи ден била там май, само за да откриете, че мястото не
съществува от шест месеца. А, казва тя весело и без никакво угризение за
протритите ти от ходене крака, може и да не е била тази, а и аз май не ядох
цаца тогава. Добре, продължавате. След още някой и друг час безплодно
търсене, през което време тя говори изключително и само за цаца и бира,
услужлив таксиметров шофьор ви насочва към такова място срещу няколко лева.
Плащаш, слизате. Преди да влезете, обаче, тя се врътва и казва, че вече не й
се яде цаца, а още по-малко й се пие бира. Иска донътс и кафе. На измъчения
ти поглед тя кокетно се усмихва и обяснява колко добре ще ви дойде едно
кафе, след като си я накарал толкова да обикаля.
Не изпадай в истерия, не още. Когато стигнете до кафето, тя ще се намръщи и
ще ти каже, че всъщност май е много уморена, за да те чака да пиеш кафе,
хайде да се прибираме!
Това и още подобни неща се случват всеки ден на всеки мъж, който има и
най-беглия досег с женското съслосие. Жените могат да контролират донякъде
мозъчния си мензис, но не и да го предодвратяват, с което предизвикват над
90% от битовото насилие – кой би се въздържал? Ти си безсилен да направиш
каквото и да е за да го спреш: той се изсипва стихийно на бедната ти глава,
карайки те да се чудиш с какво си заслужил това наказание. Наричаш жената
срещу ти лигла, капризница, малоумна и още куп неща, за които тя по принцип
е достойна, макар и в случая да не е виновна: мозъчния мензис просто й се
случва. Да беше станал гей.
А това мнение ме шашна с точноста си
Добре е че все още залитат по лъскавите коли, а не по кални велосипеди
. Като си прочетох поста, рекох си дай да туря некъф бъзик за цвят, че нещо май се изживявам като последна инстанция. Ако допусках че имаме мембъри на кръстопът относно ориентацията нямаше да им наливам масло в огъня. Дано съм прав...
:beer:
:nuts::thumbu::beer:
:hbang2::hbang2:
:bawling::bawling:
;):nuke: и започват мрънканията и недоволството - "няма ли да престанеш да разхвърляш", "пак си направил кочина", "недей да пиеш", "виж се на какво приличаш", "голямо си прасе", "за нищо не те бива" 
