Мамини сладки, беее ... Говорят си дечицата тук, правят се на печени и преживели
И ми разказват за приказки и филмчета, които съм чел/гледал с децата си
Алооууу, ама вие помните ли времената, когато във входа на блока имаше само 1 телевизор и тв програма - само два дни в седмицата, когато у гордия собственик на тв-то се събираха всички деца от махалата да гледат? И защо никой не споменава първите сериали от време оно - Вилхелм Тел (и лошия Геслер), Робин Худ, кончето Фюри? Нещо да кажете за знаменитите Мюзикхол-и? Или за паметната 1967 г., когато връщайки се от лятната ваканция, прекарана на село, разбрах, че и ние вече си имаме телевизор - Пирин!
А да сте слушали до наизустяване плочи с откъси от "Големанов", със Стоянка Мутафова, Георги Парцалев и Калоянчев?
П: "Добър ден, бабо Гицкей-й-й"
М: "Дубрйе съм!"
П: "Добър ден, добър ден, рекох"
М: "Амчи дубрийе съм, ко шъ мийй"
Да ви обогатя исторически познанията и терминологията за топчетата (съгласно пловдивската традиция): играеше се на "триъгълник" - начертаваше се на земята един с размери на страните около 30 см., а примерно на 3 метра се теглеше една черта (всичко това на равно и добре утъпкано място). Участниците залагаха по едно топче по върховете и страните на триъгълника (общо наричани "джамини", както стана дума вече, но тези, които се залагаха, бяха по-очукани и се наричака "пайове", като условието беше паят да е повече от половин джамина), а тези, които нямаха пай - 1 ст. изправена и закрепена с малка купчинка пръст. Играчите заставаха до триъгълника и хвърляха топчетата си (тези, с които се играеше си имаха специфично име - "кафа") към чертата - този, който беше най-близо, беше пръв. От чертата, с ръка опряна на земята (с гърба на дланта) и джамината между свитите показалец и палец, с рязко движение на палеца, кафата се изстрелва към триъгълника, като целта е да се удари някой пай и да се изкара извън пределите му (или да се бутне заложена стотинка), като по този начин уцеления залог се печели. Ако поредният играч не уцели нищо, се включва следващият, който вече има опция и да мери кафата на предхождащите го (ако някоя кафа бива уцелена, собственикът й излиза от играта, като дава цялата си плячка до момента. Когато в играта се включат всички участници от линията и изхабят ходовете си, играта продължава първият, като всеки остава кафата на мястото, което е достигнала. Някой правеха "доста" пари по тоя начин. Цените, на които вървеше търговията с джамини, бяха: пай - 1 ст., обикновена джамина - 2 ст. - те се използваха за кафи, по толкова се продаваха и в будките за вестници (да не се бъркат с РЕП - тогава не съществуваше такова понятие). Понеже имаше майстори, които постигаха достатъчно сила и скорост на "изстрелите" си, често при удар кафата губеше части от себе си и се превръщаше в пай. Имаше по-големи топчета, който се наричака "комбъли" и струваха 5 ст., а споменаваните вече "сирийки" - баснословните 10 ст., но те бяха рядкост и трудно се намираха. Железните топчета от лагери с достатъчна големина се допускаха за използване като кафи и се наричаха "мискета", но поради тежестта си бяха по-тромави и не много масови. На мода бяха и специални подложки за ръката, да не се изхабява от постоянното търкане по земята - по-модерните имаха заешки кожички, а по-конвенционалното приспособление беше парче кожа от стара чанта (да, тогава чантите бяха от
кожа), закрепено за дланта с ластик.
Често се споменават в предните постове класическите игри като стражари и апаши, фунийки, жмичка (която ние наричахме мижитарка), народна топка (класика, която в училище по физическо се играеше до отмаляване - момчета срещу момичета), но не си спомням някой да спомена гоненица - също доста полезна и разпространена игра на времето, двама са малко - трима са много, "Альо-портарьо", дама, ...
Незаслужено бегло са отразени и първите ролкови кънки - класическата комбинация ролкови кънки и велосипед - хващаш се за багажника (тогавашните колела си имаха багажници задължително) и те дърпат. Кънките бяха много масово забавление в градски условия на времето, преди излизането на скейтбордовете.
В малко по-късни времена беше много модерен и "джитбола" - нещо като тенис, но на по-малко поле, с обикновена топка, която се риташе с крак. Имаше едни детски катерушки, ниски и продълговати като мостче - те бяха подходящ заместител на мрежата между двете полета за джитбол.