sergeh написа:За бозата вече писаха май, че се доставяше в големи алуминиеви "гюмове" (с вместимост сигурно 30-40 л.), които по неизвестен способ се изливаха в задната стаичка на сладкарниците в резервоари....
sergeh написа:Понеже бозата беше автентична, на втория ден започваше да ферментира, които и придаваше кисел и резлив вкус.
sergeh написа:Прясното мляко, преди да започне да се продава в модерните найлони, за които taurus13 пише, се продаваше в стъклени еднолитрови шишета с широко гърло...
Прясното мляко беше в пликчета, които седяха нахвърляни в едни пластмасови касети и обикновено всичко това плуваше в мляко, щото все едно 10 процента бяха пробити. Майка ми ме пращаше на пазар с една платнена торба за многократна употреба, щото тия модерните пличкета не бяха на мода в магазините - де да знаем че сме били така еко модерни тогава, та да се гордеем. Та се почваше едно избиране на мляко - вдигаш пликчето и чакаш да се оттече, та да видиш дали тече от него или това е дето е плувало досега в басейна, щото много кофти като си го сложиш в торбата и да ти тече до вас
taurus13 написа:Кво друго....ааа значи някъде през 77-78 година се срещаха караконджули. Всъщност аз не съм ги виждал ама моите родители казваха, че ги имало и ако не съм слушал, щели да ме отнесат. Това ми притеснение особено се засили, когато се пренесохме да живеем от първи етаж в центъра, на последния етаж в модерния квартал Люлин. Когато се покажеш на балкона, виждаш мастилено небе, празна поляна с голяма дупка на нея и квакащи жаби - модерен си беше ви казвам. Та понеже бяхме срещу гората почти, пък и тия караконджули летели виждаш ли, та аз си мислех, че ако съм единтакъв караконджул, най-удобно ще ми е да кацна на 8 етаж. В тая връзка, не разбирах що за безотговорни родители имам, да ни оставят сами със сестра ми и да ходят по живот, като може някой караконджул да ни отмъкне.
Прясното мляко беше в пликчета, които седяха нахвърляни в едни пластмасови касети и обикновено всичко това плуваше в мляко, щото все едно 10 процента бяха пробити. Майка ми ме пращаше на пазар с една платнена торба за многократна употреба, щото тия модерните пличкета не бяха на мода в магазините - де да знаем че сме били така еко модерни тогава, та да се гордеем. Та се почваше едно избиране на мляко - вдигаш пликчето и чакаш да се оттече, та да видиш дали тече от него или това е дето е плувало досега в басейна, щото много кофти като си го сложиш в торбата и да ти тече до вас
emoonthemove написа:
Нищо не беше по-добре от сега, майната им на онези времена, не изпитвам ни най-малка носталгия Тези спомени са като да се връщаш мечтателно между страниците на 1984 на Оруел... отврат.
Ozzie написа:Прясното мляко беше в пликчета, които седяха нахвърляни в едни пластмасови касети и обикновено всичко това плуваше в мляко, щото все едно 10 процента бяха пробити. Майка ми ме пращаше на пазар с една платнена торба за многократна употреба, щото тия модерните пличкета не бяха на мода в магазините - де да знаем че сме били така еко модерни тогава, та да се гордеем. Та се почваше едно избиране на мляко - вдигаш пликчето и чакаш да се оттече, та да видиш дали тече от него или това е дето е плувало досега в басейна, щото много кофти като си го сложиш в торбата и да ти тече до вас
В една голяма верига магазини (те и магазините им са големи де) все още се продава мляко в найлонови пликове, в касетки.
И пак имаше мляко по дъното им. Така че нищо не е изгубено.
hlebarka написа:emoonthemove написа:
Нищо не беше по-добре от сега, майната им на онези времена, не изпитвам ни най-малка носталгия Тези спомени са като да се връщаш мечтателно между страниците на 1984 на Оруел... отврат.
Ми като критерия са вафлите кфа носталгия ше изпиташ.
lenao написа:Това бяха най -хубавите моменти от моя живот! Безгрижното тогава детство , / с което сега не могат да се похвалят съвременните деца независимо от дохода и семейните взаимоотношения/, спокойния и сигурен живот на възрастните ,което се отразяваше неминуемо и на спокойствието между децата,игрите от сутрин до вечер, приятелството ,което се изграждаше на доверие и уважение , а не както сега -по интереси ,пари и власт.Не отричам ,че изобщо нямаха значение парите -имаха ,разбира се ,но не така масово.
Сами си измисляхме игрите ,което спомагаше за развитие на детското въображение -сега това просто липсва! Децата са през цялото време САМИ ,пред една машина ,наречена компютър и и социалните им контакти много често са само чрез компютъра и в училище.
Няма спорт -имам предвид -в игрите , а не отделно като спортуване ,макар че сега децата много по -малко спортуват.
Имаше състезания ,хорове, турнири....Сега няма нищо ,нищо!!!
Имаше много движение в тогавашните игри ,бяхме рядко пред телевизора ,само когато имаше детски предавания , а и те не бяха много.
Как ми се иска да се върна отново в това детство ,когато хората просто бяха по -добри!
Бат'Весо написа:Трето личната свобода беше голяма ......
Потребители, разглеждащи този форум: Google [Bot] и 31 госта