През нощта в гората 2
Публикувано на: Съб Авг 11, 2018 8:21 pmСлед темата ми през нощта в гората от преди 2 години реших да споделя нещичко от онзи ден, но този път вече на колело! 
Та, пак в гората, но този път гората в София или "Ловния парк". (за хората които не са от София, това е огромна площ гора "залепена" за Борисовата градина само с пътечки и никакво осветление). И познайте на къде съм се насочил: Студентски град ама май трябва да започна по-отначало.
Имам аз един приятел, авантюрист като мен, от Студентски град, който в 9 часа вечерта му светна, че му се ходи на дискотека
(базик бе споко 
) на палатка му се ходи на Витоша! Беше ми прочел мислите с едно голямо закъснение. Цял ден се ослушвах да ходя с някого на планина и бях тотално се отказал още ранния следобед и това дойда като гръм от ясно небе! Казвам "ОПРАВЯМ СЕ И ТРЪГВАМ КЪМ ВАС" ама с кво, "ЕМИ ЩЕ СИ ОСТАВЯ КОЛЕЛОТО В ОБЩАКА", демек ще го вържа там за нещо в стаята му да съм напълно спокоен и айде, всичко измислено. Пълня една 45 литрова раница догоре с палатка (за 4ма 
), чувал, шалте, фототехника и храна и газ през нощна София. Приличах малко на тези претоварените камиони с висок център на тежестта дето не могат да взимат завоите.
И ето я частта с колелото. Естествено адреналинът ми се беше покачил и карах като обезумял. Изпреварих две таксита и един смарт хм на светофата хм, ама няма значение, бе супер скорост.
Трябваше от кв. Сухата река да стигна до Ст. град възмножно най-бързо. И си викам "ще карам само по улиците", ама се унесох и стигнах подлеза при Ловния парк на Цариградско и айде карай, ще мина през парка.
Мен си ме е страх малко от тъмното, ама "ако караш бързо, за нула време ще минеш" и аз добре, карам бързо, с тази 6-7кг раница... В началото има някой човек, (защото всъщност в началото е част от Борисовата градина, но и тaм е доста дива) и даже една осветена алейка и аз с бясната скорост, вече съм се потнал като животно и с лек недостиг на кислород добутах до, там не знам коя улица беше, която разделя борисовата и ловния. Слязох от колелото на пешеходната (като един примерен колоездач!) и Ловния парк вече беше насреща ми.
Останалата част е едно малко изкачване и след него спускане. Почвам да карам аз изкачване. Вече никакъв шум от коли не се чува. Пълна тишина направо, а наоколо гъсто, диво и нищо се не види, се едно съм в Стара Планина. Тук идват мислите "какви хора се разхождат по това време?", "не е ли това перфектното място да ме оберат? Ами да ми гепят колелото??
". И в този момент чувам някакво шумулене отляво до мен и това се казва адреналин батко. Усещам само как раницата още малко ще ме събори защото се изправих да въртя. Знам, че някъде имам отклонение вляво ама светлината ми свети само напред и ще го пропъсна. Свалих я в ръка да светя натам за да не подмина и след 2 фалшиви аларми съм където трябва. Само че за да върна светлината трябва да спра. А мен още ме държи шубето и къде ще ти спирам 
, но почва скускането и ми трябват две ръце хванати за дръжките за да не се забия в някое дърво или неволно да мина през път със скокчета... Сложих светлината и започнаха завои, дървета, пръчки, с раницата набирам бързо надолу, пък аз и въртя и хоп обърках пътя... Поне объркването беше в обратната посока на там където ме лаеха глутница кучета преди време, че ги мисля всеки път и някак несъзнателно ме теглеше у лево защото тя бяха по надясно към гара Пионер. Няма връщане. Давай направо. Оказа се тази пътека е по тясна, имаше паднало дърво и трябваше през храсталака да минавам за да заобиколя докато изказвам на глас някой друга грозна дума за смелост, дет се вика.
И така. Излязох вече и си продължих нормално... Като стигнах косата ми беше леко мокра и тениската ми изцяло потна и портиерката на блока на общежитието се чудеше какво се е случило с мен. Докато попълваше името ми си говорехме и се оказа даже, че сме и съкварталници разбираш ли...
Това беше. Ето как може човек да се самостресира. В парка реално се разхождат хора и по това време, добре че не блъснах някого. Ама ако се оставиш на мислите си става екшън. В студетнски беше по-опасно даже да не ме бутне някой, защото си и гледах малко gps-а, отколкото в Ловния парк.
Между другото палаткуването беше екстра, хванахме последия автобус до с. Железница. Ако някой има някаква истинска случка от Ловния, може да сподели.
Та, пак в гората, но този път гората в София или "Ловния парк". (за хората които не са от София, това е огромна площ гора "залепена" за Борисовата градина само с пътечки и никакво осветление). И познайте на къде съм се насочил: Студентски град ама май трябва да започна по-отначало.
Имам аз един приятел, авантюрист като мен, от Студентски град, който в 9 часа вечерта му светна, че му се ходи на дискотека
(базик бе споко ) на палатка му се ходи на Витоша! Беше ми прочел мислите с едно голямо закъснение. Цял ден се ослушвах да ходя с някого на планина и бях тотално се отказал още ранния следобед и това дойда като гръм от ясно небе! Казвам "ОПРАВЯМ СЕ И ТРЪГВАМ КЪМ ВАС" ама с кво, "ЕМИ ЩЕ СИ ОСТАВЯ КОЛЕЛОТО В ОБЩАКА", демек ще го вържа там за нещо в стаята му да съм напълно спокоен и айде, всичко измислено. Пълня една 45 литрова раница догоре с палатка (за 4ма ), чувал, шалте, фототехника и храна и газ през нощна София. Приличах малко на тези претоварените камиони с висок център на тежестта дето не могат да взимат завоите. И ето я частта с колелото. Естествено адреналинът ми се беше покачил и карах като обезумял. Изпреварих две таксита и един смарт хм на светофата хм, ама няма значение, бе супер скорост.
Трябваше от кв. Сухата река да стигна до Ст. град възмножно най-бързо. И си викам "ще карам само по улиците", ама се унесох и стигнах подлеза при Ловния парк на Цариградско и айде карай, ще мина през парка. Мен си ме е страх малко от тъмното, ама "ако караш бързо, за нула време ще минеш" и аз добре, карам бързо, с тази 6-7кг раница... В началото има някой човек, (защото всъщност в началото е част от Борисовата градина, но и тaм е доста дива) и даже една осветена алейка и аз с бясната скорост, вече съм се потнал като животно и с лек недостиг на кислород добутах до, там не знам коя улица беше, която разделя борисовата и ловния. Слязох от колелото на пешеходната (като един примерен колоездач!) и Ловния парк вече беше насреща ми.
Останалата част е едно малко изкачване и след него спускане. Почвам да карам аз изкачване. Вече никакъв шум от коли не се чува. Пълна тишина направо, а наоколо гъсто, диво и нищо се не види, се едно съм в Стара Планина. Тук идват мислите "какви хора се разхождат по това време?", "не е ли това перфектното място да ме оберат? Ами да ми гепят колелото??
". И в този момент чувам някакво шумулене отляво до мен и това се казва адреналин батко. Усещам само как раницата още малко ще ме събори защото се изправих да въртя. Знам, че някъде имам отклонение вляво ама светлината ми свети само напред и ще го пропъсна. Свалих я в ръка да светя натам за да не подмина и след 2 фалшиви аларми съм където трябва. Само че за да върна светлината трябва да спра. А мен още ме държи шубето и къде ще ти спирам , но почва скускането и ми трябват две ръце хванати за дръжките за да не се забия в някое дърво или неволно да мина през път със скокчета... Сложих светлината и започнаха завои, дървета, пръчки, с раницата набирам бързо надолу, пък аз и въртя и хоп обърках пътя... Поне объркването беше в обратната посока на там където ме лаеха глутница кучета преди време, че ги мисля всеки път и някак несъзнателно ме теглеше у лево защото тя бяха по надясно към гара Пионер. Няма връщане. Давай направо. Оказа се тази пътека е по тясна, имаше паднало дърво и трябваше през храсталака да минавам за да заобиколя докато изказвам на глас някой друга грозна дума за смелост, дет се вика. И така. Излязох вече и си продължих нормално... Като стигнах косата ми беше леко мокра и тениската ми изцяло потна и портиерката на блока на общежитието се чудеше какво се е случило с мен.
Докато попълваше името ми си говорехме и се оказа даже, че сме и съкварталници разбираш ли... Това беше.
Ето как може човек да се самостресира. В парка реално се разхождат хора и по това време, добре че не блъснах някого. Ама ако се оставиш на мислите си става екшън. В студетнски беше по-опасно даже да не ме бутне някой, защото си и гледах малко gps-а, отколкото в Ловния парк. Между другото палаткуването беше екстра, хванахме последия автобус до с. Железница. Ако някой има някаква истинска случка от Ловния, може да сподели.
