[quote="Alien"]
Напоследък съм малко болен. Доста рядко ми се случва да ми има нещо, но ето на - сега нещо покашлям и гърлото ме боли. Та решавам днес (събота, 25.09) да покарам колело. Предния ден се разбирам с Нервен_Хамстер да се чакаме на лифта. Идва събота. Така очакван ден. Сутринта нещо кашлям лошо. Нищо, ще покарам малко, пък нищо няма да ми стане. Ям, оправям се, решавам да тръгвам. Викам асансьора. Не работи, а аз живея на 8мия етаж. Хубаво. Слизам и тръгвам към лифта. Стигам там, голяма групичка спускачи се е събрала. Няма и следа от Хамстера, аз решавам, че той няма да дойде. Тръгвам с групата, те ме поведоха по пътеката към Романския лифт, но избързаха и аз карах сам. Позагубих се около Романския, защото не знаех пътеката. Пребих се 2 пъти, като първият си ударих ръката близо до лакътя. Интересно, предния ден (петък) си бях взел наколенки от БАС, САМО наколенки, защото нямаха налакътници. Как не се сетих. Стигнах до долу, качих се втори път. Срещнах KiZZo и mite_pascoff, с тях решихме да спускаме към Бистрица. Ок, обаче по време на спускането спуках гума и спрях да я сменям. Беше срязана на четири места. Четири.
Случва се. Стигнахме до околовръсното и се разделихме. Аз имах около час път до нас. Заваля проливно. Духаше силен вятър. Обувките ми издаваха някакви странни шльокащи звуци. Бях подгизнал, беше ми студено, бях (съм) болен, а имах около 35-45 минути до нас. Със зверски мъки се прибрах до нас. Асансьорът работеше. Не може да бъде, първото хубаво нещо в този скапан ден. След като се прибрах се сетих, че имам 3 "недупчени" билета (съответно за 2 спускания) за Симеоновския лифт, които бяха в панталона ми. Извадих ги... еми бяха станали на баница. 7 лева на вятъра. Не, по-точно на дъжда. Е и на вятъра де. Днешният ден ми дойде много. Писна ми.
Съжалявам за глупостите, просто днес станаха много неща, все лоши, и на мен започва да ми писва от моя малоумен късмет. Надявам се да не съм ви загубил много от времето. Ако на някой му се споделя подобни преживявания, ще се радвам да ги прочета, поне да знам, че не съм единствения тъп кърък на този свят.
[/quote]
Баба ми казваше едно време: "като си болен, леж и спи". И аз имам такива дни... Гадни са ама напоследък се усещам навреме като тръгва на карък и се щадя и си мързелувам цял ден