Форум - MTB-BG.com

Tи да видиш .. маестро Жар също го вълнува темата на Краси
https://www.youtube.com/watch?t=155&v=NF7OoJZPLJc


http://pitchfork.com/news/60071-jean-mi ... of-sports/

Разбрахме се да удари едно рамо с клип и кауза
Капацитетите капацитетят и зомбитата си зомбят, но здравият разум върви в тази посока.
Всичко с времето си...

.. Their failures reveal a breach of humanity, which ricochets within the public, who in turn reacts in a progressively entropic fashion...

е тва ме разтревожи, докат се наслаждавах на мацките в клипа.. С тея кълки тея моми са за повече от един спорт, за повече от един състезател..

Колко познато...

Развитие по темата!
Оказа се, че освен Жан-Мишел, kvelikov и няколко дузини съфорумници, темата вълнува и момчетата от Гоце Делчев.
Пресният им клуб стартира доста мъдро:
ендуро-състезание по чисто новото трасе над града, където участващите ще мерят пишки, поливат нарциси, напиват до безпаметност, щипят момите и т.н. байкаризми, заради които обикновено се ходи по състезания.
ОБАЧЕ, парите от билетите ще отидат не за нечий джоб и награден фонд, а за благотворителност!
Какво по-хубаво от това?
Участваш, виждаш се с тоя и оня, сверяваш си часовника или нещо от гореизброените, а резултатът е няколко хилядарки за хора в неравностойно положение.
Отделно, това условие е филтър за "колегите", които участват в такива формати САМО заради наградния фонд...

Ех, ако всичките ни състезания бяха такива.

Още развитие по темата...

Очевидно не сме сами с колегата Жан-Мишел в подобни разсъждения.
Многото хора, с които коментирахме проблемацията с пишкомеренето и непослушното ЕГО в състезателни условия, са на практика фенове на идеята.
Едни намират решението в инициативи като горната, други ходят на състезания, но не се раздават, а просто си карат с приятели.
Да, все още търся "успешната формула" и вярвам, че след години на днешните състезателни формати ще се гледа като на парни локомотиви от миналото.
В момента, в който човек прозре, че не кой е по-бърз, а кой е по-полезен е част от решението на проблема, нещата започват да се нареждат.

Но, цялата работа е като с боба и зелето - искат си време.

Краси не се притеснявай поне за нас , вече сме официално изгонени от състезанията в България , защото цитирам изказване на влиятелен човек от състезателния бранш - " Весо не мога да си позволя Маринчо да е на почетната стълбичка наравно с моите състезатели !"

Абе, като те чета - притеснявам се...
Връщам лентата, за да ти припомня идеята на тази тема. За повече конкретика, ще сложим Маринчо в центъра на събитията.

- в град Карлово имаме успешен МТБ-младеж, който за няколко години, под вещото ръководство на баща си, започва да участва в състезания и да печели
- логично, на младежа му кипи кръвта и иска да се доказва и да не слиза от стълбичката
- конюнктурата е такава, че за да участва и да мачка, младежът трябва да е член на официален отбор
- тук следват малко БГ-битовизми, които ще прескочим, поради конфиденциалност и благоприличие...
- в крайна сметка, Бат ти Весо пише горния пост.

Ето тук е мястото за катарзис - как от състезателят Маринчо може да стане състезНател?
Ще дам примерна рецепта, без пълни гаранции:

- Маринчо продължава да тренира, защото освен да върти, може и да рипа, т.е. има талант за универсален боец
- баща му продължава да го подкрепя, защото му е баща
- Маринчо си гледа приоритетно образованието, защото докато тренира, трябва и да лапа
- баща му си гледа приоритетно работата, защото докато Маринчо тренира и лапа, някой трябва да плаща сметките
- двамата започват да работят с малките и ставащите за нещо големи в Карлово - правят отбор (клуб) и развиват МТБ-хобито сред карловци
- обръщат се за подкрепа (финансова и логистична) към Община, фирми, туристически и спортни дружества
- в случай, че нещата се развият, организират благотворителни състезНания (тип събор), като със събраните средства се правят и поддържат нови и наличните пътеки и трасета
- Карлово става пример за място, където има силна МТБ-общност, развита инфраструктура и привлича много байкъри и хайкъри
- към Бат Весо и Маринчо започват да се обръщат хора и от други градове, с молба за споделяне на опит
- Маринчо пораства и продължава делото...

Разбира се, сценарият е само илюстративен, но се надявам, че ме разбираш.
Резултат от цялата тази работа би бил една силна общност в града, мотивирани хора, практикуващи хобито си и по-рядко писане в "Депресия или истина".

Интересна трема, повода да се замисля по-дълбоко беше този цитат :

outfaced написа:Аз друго се замислих ... май няма друг биологичен вид, който да се състезава ей така просто за види какво може или от кой е по добър (освен 1:1 за някоя женска).

Ако се замислиш малко по-дълбоко обаче самият живот е непрестанно съревнование - всяко животно обикновено ражда няколко малки, които от от първия ден се състезават помежду си за храна и пространство, като пораснат почват да се надбягват и борят, като пораснат още малко се състезават за правото да пренесат своите гени в следващо поколение. Това че никой не им мери време и разстояние не означава, че те не знаят кой е победил. Когато говорим за стадни и социални животни съревнованието става по-сложно, не им стигат храна и жени, намесват се власта и парите - пак съревнование за признание (в основата на което е отново сексуалният нагон, но да не спорим по тази тема сега). Войната също е вид съревнование и пишкомерене. Та г-н Квеликов, според мен съревнованието с другите за позиция, храна, жени.. медали е неизменна част от живота - той така е възникнал, това е естествения подбор - състезание за живот. Разични са методите, един предпочита да се бори за Нобелова нграда и чете цял живот, друг бяга, трети иска да блесне като първия направил състезание без състезателен елемент - всичко е конкуренция и борба за внимание, положение в обществото и т.н.. Комунизма беше осован на идаеята за премахване на конкуренцията и уравновиловка - видяхме докъде я докара. Състезание без съзтезателен елемент е утопия, подобна на комунизма и не може да се наложи по естествен път, тъй като самата идея е протиовестествена. Надявам се нямаш авторитарни наклонности .
П.С.Последно: практиката сочи, че когато нямаш шанс за успех обикновено си настроен антисъстезателно - убеждаваш другите как кафа е другаде, как няма смисъл да се напъваш за да блеснеш, ако обаче си конкурентноспобен отношението изведнъж се променя, дори да не си го признаваш (това не е насочено към автора на темата, а от наблюдения върху други хора, включително себе си.

moz написа:... Та г-н Квеликов, според мен съревнованието с другите ... е неизменна част от живота... практиката сочи, че когато нямаш шанс за успех обикновено си настроен антисъстезателно - убеждаваш другите как кафа е другаде... ако обаче си конкурентноспобен отношението изведнъж се променя...

Та, г-н moz, в този кратък извлек от Вашата теза, показвате къде сте горе-долу в еволюцията на мисленето...
Мисля, че се познаваме, но наистина не се сещам за конкретен човек. Затова ще отговоря като на непознат, т.е. без предубеждения.
И ще мина на ТИ, че с т'ва ВИЕ ми омекват китките.

Има хора и хора, нали така?
Има и няколко мисловни типа.
За Еволюцията е ясно.

Ако се подпра на философията, или пък поседна на психологията, темата ще придобие самотен характер...
Пък и съм далеч от идеята да убеждавам Пенчо или Генчо, че трябва да живеят и мислят така или онака - не стаа!
Пенчо си иска Мамата, Генчо винкела, а Атанас да избие нечии зъби. Няма лошо - и те ще си намерят майстора.
Споделям мисли и идеи с приятели и непознати тук, защото затова са форумите - да споделяш мисли и идеи.
Някои те попсуват, други ти се посмеят, а даже има и такива, които ти се "връзват"! Съответно, времето показва кой крив, кой прав.
В такива моменти винаги се сещам за думите на Коце - "при вас нещата просто стават"

Ще се върна на цитираните в началото твои съждения - твои са си!
Радвай им се и подреди живота си на тази основа. Ако не ти се получи, мое да се сетиш за други алтернативи. Обикновено не е късно.
Моите съждения са си мои. Радвам им се и съм подредил живота си на тяхната основа. И засега дори не помислям за други - просто тези работят!
Ако един човек мисловно е още с гьостерица в ръката, или пък вади око за око, или дори е "пораснал" до идеята да се съревновава с всички и всичко, за да успее в този живот, що да му развалям кефа?
Нека повилнее някоя и друга декада, па ще му дойде акъла (евентуално).
С годините минах през подобна "прогресия" и не ми хареса.
Това, което ми допада, вече го споделих в темата. За мен и повечето ми приятели работи. Факт.

И понеже усещам, че не ми вярваш, ето какво е написал преди много време човекът (Уешиба), на който се кланят всеки път практикуващите айкидо, преди да влязат в залата:
"Физическата сила с годините отслабва. Сегашният шампион утре може да се окаже победен и затова днешната му победа над противника не е абсолютна победа, а само временна, относителна, фалшива. За самата Природа такава победа на състезателното поле няма никаква ценност и следователно стремежът към спортна победа е суета на суетите и изтощаване на духа, лишено от полза за самия победител и за цялото човечество".

П.П.
Относно последната част на поста ти, НИКАК не споделям - спрях да си меря пишката с другарчетата, когато в коридора вече висяха три медала.
Въпрос на светоглед, риииш.
Ако случайно отговорът ми те е накарал да се замислиш, цъкни на която и да е от крушките в подписа ми - неслучайно са там...

Интересен паралел кат се замислиш ... източната философия се гради около вътрешния мир и баланс. Западната около конкуренцията и съревнованието във всеки аспект на живота. Не можеш си изкриви душата, че постиженията на западната не са за подценяване. Импулса към съревнованието е отговорен за много неща довели до прогреса на човешката цивилизация. Като не може и да се отрече, че не е единственото нещо, което води до прогрес. Но пък не бих го и зачеркнал с лека ръка.

Хименно - затова пледирам за ЗЛАТНАТА СРЕДА.
Мъдростта на Изтока + мотивацията на Запада = балансиран живот в условията на червен капитализъм.
В сериозните неща (рънъ, вудъ и производни) инвестираш сериозно - образование, практика, реализация, успех.
В несериозните (отмора, разтуха и гъдели) го раздаваш по-лежерно.

Спортът НЕ ТРЯБВА да е професия.
Това е форма на разтоварване, трябва да носи удоволствие и позитивни емоции.
Аз по състезания тези неща не ги виждам. Виждам оцъклени лица, взиращи се в хронометрите... и компромиси.

Ай, да не се повтарям.

След момента, в които отговора на въпроса опира до това, от чия уста идва, истината няма как да се изкаже.

Мненията, не помагат при брейнсторминг. Трябват аргументи и анализ на интереси.

Нека допринеса малко. Въпросът е много труден, и все още няма решение.

Хора обичат да решават лесни проблеми, бърз успех сега, потвърждение на умения, възможност за експериментиране при риск с не големи последици.

Та как можем да вържем това с коуеуета , събитието трябва да има "препятствия" нещо което постоянно да кара участниците да действат, да реагират на средата. Тези стимули от средата трябва да са в рамките на възможностите на участниците. Така даже при не добро класиране имаме , занимателно събитие, при което всеки участник има милион малки победи.

Ако тези стимули се смесят с произволност, тогава вече имаме "интересно" събитие в което дори 20-стия има шанс да бъде първи. Също, би било много интересно за участниците ако могат активно да си пречат или помагат.

За съжаление стигам отново до , трябва да се оффроуди.

НО

Може да е друго, може събитието да е, събери гевреците - та може да се вземе един район в които да има кутии далеч една от друга, в кутиите може да има гевреци или да няма. И някой кутии ще се знае къде са, някой няма да се знае а ще се обявява къде са. Гевреците трябва да се събират някъде, това някъде може да е достъпно са по 3 начина, ако е отборно, чуждия отбор може да "блокира" един от тези начини за да принуди другия да мине по друг път. Къде са гевреците се казва с апп къде са новите се обявява през 2 мин , които има най много гевреци печели. Ето.

Също, за маймуните и природата, редно е да помислим от другата страна, приемаме, постигнал съм всичко, имам всичко, всички кутийки съм отбелязал. Е? В какво събитие бих искал да участвам. - В събитие, което е занимателно, не само-унищожително, произволно, с няколко различни пътя до успеха, и честно, с ясни правила.

Човек с три злобни крушки в подписа 10 години, проповядва мир, хармония и мъдрост...

Краси имаш конкуренция в сайта , виж темата - " А ти колко пари изкара от състезанието ? "

kvelikov написа:
Това е форма на разтоварване, трябва да носи удоволствие и позитивни емоции.
Аз по състезания тези неща не ги виждам. Виждам оцъклени лица, взиращи се в хронометрите... и компромиси.

Явно всеки си вижда това, което му е угодно Аз имам впечатления за състезания от 24 ч. Маратон и там виждам наистина оцъклени, но щастливи и озарени лица.

Краси ... Швейцарците май го измислиха http://www.navad1000.ch/
В интерес на истината и аз го измислих, ама Наката не ми се връзва на акъла

Никой не е измислил нищо в собствената си страна, ю ноу...
Особено у БГ.
Трябва да дойде отвън, от някой авторитет... ако може, да има и картинки.
Принципите "я го знам, бе", или пък "на тоя съм му шокал комбали, па той ли бе..." са жеуезни!

Хората обичат пишкомеренето или поне по-неосъзнатите... а те процентно са с резултат, подобен на първия тур от президентските избори.
20 евразийски двойки срещу една европейска. Гот е, че искаш да го направиш, но те чака силна опозиция.
Вие сте голям клуб, имате авторитет. Ако случайно ви се експериментира, току-виж сте прокарали диря.
Преди години, в М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.-ите беше заложен този принцип и имаше група, която не се състезаваше. Там беше най-весело.

Суис-идеята е супер, и е едно от възможните решения.
Предполагам, че развитието на човека ще води в посока подобни прояви, т.е. това ще са "веганите" в спорта.
Иначе, докато има бизнес интереси и назобани пишкомери, за които карането "на смърт" е висша цел, няма оправия.

E ние нескромно можем да заявим, че с ПУ сме само една крачка след Швейцарците (или пък 10 години преди тях )

outfaced написа:http://www.navad1000.ch

Подвиг си е да го премине сам човек.
И страхотна природа.. нещо, което и ние имаме.

"В психологическо проучване от края на XX век на голяма група елитни спортисти бил зададен въпросът:
„Ако ви бъде предложено вълшебно хапче, което да ви гарантира златен олимпийски медал, но при условие, че до 5 години след това ще умрете, бихте ли го взели?”.
Преобладаващият отговор бил „Да”... ".

"Двадесет и първи век обаче има нужда от нов тип герои.
Целта е да тренираш и да се състезаваш чисто и с удоволствие. И да не забравяш, че първоначалната идея е била спортът да направи живота ти по-пълноценен и качествен."


Ти да видиш - попрогледналите се намножават...
Целият текст е тук.

А може би никога не са били толкова малко, колкото ти си мислиш.
Повечето хора, които аз познавам, НЕ СЕ състезават за нищо повече от кеф, удоволствие и здраве.
Това, че борбата за по-добро класиране и представяне е неизменна част от спорта, не го прави нещо лошо и не значи, че повечето хора биха дали/направили всичко само заради едното класиране.

Честно ви казвам пичове , че ако живота ми го позволява по цял ден ще се разхождам с колелото по света докато физически издържа .

Честно ти казвам, пич - безсмислено е да убеждаваш някого в нещо, дето още не е узрял за него...
Нека всеки си фърчи след амбициите, да си разбива стените с глава, докато узрее за едно или друго.
Кой съм аз, та да давам тон в живота на този или онзи вихрогон?
Просто споделям мисли на глас и наблюдавам реакции - едни вдяват, други не. Нормално и логично.

Кефи ме как години наред разни хора ме убеждават, че не приемам чуждото мнение, а всъщност зачитайки се в постовете, се вижда съвсем различна картина.
Хер Любчо, дето уж яко демократ обажда, от десет кладенеца вода събира, за да ми покаже, че греша...
Не греша, бре!
Просто имам мнение, различно от твоето.
И това е по-добрият сценарий - всеки да мисли различно и шарено... иначе, знаеш - скука и съветска власт.
Нормалните хора търсят алтернативите и това ги обединява. У нас в повечето случаи инакомислието разделя на лагери. Чуждото, непознатото - плашат.

Та, уважаеми състезатели - състезавайте се.
Аз си избрах да състеЗнавам.

Здравейте,
Ще споделя моите наблюдения от МТБ състезателния живот.
Аз съм на 40+ години, миналите 5-6 прекарах в доста каране. Участвал съм в почти всички състезание в радиус 400 км. 5 Пъти съм въртял Обиколката,3 пъти Тассос.
Миналата година реших, че окончателно спирам да ходя на тези мероприятия.
Смея да твърдя, че имам непосредствени наблюдения над поведението на състезателите.
Аз мисля, че много от тях отдавана са скъсали със здравословното "състезаване". Преобладават болни амбиции и комплексарско поведение.
Присъствал съм на изключително грозно поведение на много от редовните състезатели. Някои от тях са готови на всичко за 3 минути слава, качвайки се на стълбичката. Някой да си спомня кой спечели миналогодишния Драгоман? или Асеноградски баири?
За мен е изумително как може да похарчиш 4-5К за велосипед и после да си готов на всичко , само и само да спечелиш ръкавици за 40 лв. Знам за хора които се тъпчат със стимулатнти съсипвайки си организма. На Тасос преди години гледах как един караше и повръщаше (сигурно е било от кеф). Очевидец твърди, че е виждал как един си пие урината (имало теория, че това за нещо помага). И това за някой е нормално.
Много пъти съм бил свидетел на брутално поведение по тесните пътеки .Даването на път при застигане на по-бавен е по-скоро изключение и е НЕприсъщо на голяма чат от "елита". Бил съм свидетел на ужасни падания и с изумление съм наблюдавал как състезателите подминават.

За последните години МТБ състезанията се превърнаха в занимание за богатите. Няма шанс някой с 16 килограмово кросче да се доближи до челното класиране борейки се с карбоновите 8 кг. По този начин е трудно да се запали. Остава му само да врътка с приятели из близките околности.
От друга страна ходенето на състезания е възможност да покаварш на различно място, като си спокоен, че организаторите са маркирали трасетo, няма да се изгубиш, почистено е и и няма да се чудиш как да излезеш от някой шубрак.При нужда все някой ще мине и ако имаш нужда от помощ няма да си съвсем загубен. Някаква сигурност все пак.
Обаче последно врем таксите станаха доволно невероятни.
Има места на които се иска адски много труд за провеждане на състезание като пример Ст.Загора. Има обаче изкачване до яз.Кали, където няма почистване, няма маркиране (не е нужно да се дават пари за вода) и таксата е 30 лв!!!!! Хич не мисля че така се популяризира карането на велосипед.(все съм се чудил как велосипедите станаха байкове, а велосипедистите/колоездачите:байкъри?!?!?!?)

Та така го виждам аз състезателния живот. Малко черничък но....


За себе си не знам дали ще съм състеЗнател. Определено обаче няма да съм състезател (никой нищо няма да загуби от това).

Мислех да не пиша повече по темата, защото май всичко се каза, но сега ме провокираш...

Най-лесно е да се заиграеш с първичните неща - съревнования, надпревари, пишкомери.
То, затова и децата ги залъгваме предимно с това, та белким ги организираш малко и насочиш енергията им...
Когато пораснеш голям обаче и лееекинко поумнееш, почваш да разбираш, че има и по-стойностни неща, само дето и организирането, и провеждането им стават вече по-трудно.
Щото едно е да обявиш поредната кушия, да вземеш едни общински пари, да сложиш по 50 лева такса и да развееш байряците, че развиваш спорта, друго е да убеждаваш хората,
че има и други, по-полезни за всички ни форми, които ем ще ни развиват физически и ментално, ем и конкретна полза ще има от тях.

Пример?

Ето един от миналата седмица - скоро започват десетките пишкомерения (вкл. и на БКС), ще се изхарчат (и усвоят) едни средства, които можеха да отидат примерно в помощ на рейнджъра от Централен Балкан.
Бракониери му изгориха почти всичко. Пак биха се надбягвали легендарните ни байкъри, но вместо за комплект гуми/ръкавици и 1 квадратен метър картонен ваучер, хората могат да са съпричастни с човека.
Десетки такива примери могат да се дадат!
Обаче, т'ва риииш ще попречи на невероятното ни развитие и от 350, ще се смъкнем на 351-во място в световните класации...

Има още нещо - то касае вече не само БГ, а и останалите бели държави. Когато липсват know-how или воля да промениш статуквото, започваш да се оправдаваш с хората - те така искали.
Ами, те ще поискат каквото им предложиш... особено ако е нещо първично и лесно достъпно. То, еденето, пиенето и сра*ето също всички ги искаме.
За останалото се искат други работи.

Убеден съм, че могат да се измислят буквално десетки форми на спортуване и вдигане нивото и личните резултати на спортуващите, различни от стръвта СЪСТЕЗАНИЕ!
Някои бяха споменати в постовете от началото на темата, други тепърва могат да бъдат измислени.
Просто трябва да има потребност за това. А потребности, различни от горепосочените, се възпитават трудно и от определени хора. Хора с харизма, визия, палещи и зареждащи...
Честно казано, пускайки темата преди две години, очаквах тези хора да излязат на светло и заедно да направим нещо различно и полезно.
Визирам хора като ........(не ги пиша, да не засегна някой)................., фирмите и НПО-тата - много са, няма смисъл да ги изброявам или подреждам!
Със сигурност има и много непознати, но полезни за хобито ни.
Животът обаче очевидно е имал други планове - ето, две години и 85 мнения по-късно, продължавам да се обяснявам...
Явно и аз толкова си мога.

Но, както се казва в един виц, "важното е да сме живи и здрави".

Краси, 2011 г.

Тогава правеше същото, което и сега. Един от най-интересните и остри образи в мтб пространството, обичах да те чета, СКА подфорума беше мегаяк, имах кефа да те видя и лично още 2011 г. на едно каране на Нашата група, тогава прохождах с току-що купен байк и те гледах със зяпнала уста като Бог. Беше забавен и готин, веднага си личеше, че имаш енергия да излетиш в космоса и си харизма, нямаш проблем да увлечеш един вагон хора да скочат след теб. Направи огън и скок над огъня, показваше как се прави. С усмивка хората те следваха като дрогирани и бяха щастливи от това. И аз бях, дори само гледайки отстрани, защото не смеех да скачам тогава.
Почти същото правеше.
Краси, защо така се повреждаш бре, човеко... от доста време ти следя онлайн симптомите и чета втвърдяването по вманиачаването и проповедите на тема "само Аз съм прав слушайте Ме и истината ви казвам"... и понеже ми омръзна да се разпознавам в нек'ва графа на втора ръка неразбрали вярата и темата ти гяури, и понеже не обичам самоцелните проповедници, та провокираш ме и аз да напиша няколко по няколко реда, особено с този дъжд навън.
Конкуренцията движи света напред и без в реална обстановка да има съревнование, нищо няма да се придвижи и йота.
Като не ти харесват състезанията, не ходи. Като искаш да организираш нещо друго, организирай колкото щеш! Но не наричай всички онези, между които се разпознавам и аз, които ходят понякога, "пишкомери", "първични", "леекинко да поумнеем", "еденето, пиенето и сра*ето", "статукво", "залъгване", "фърчи след амбиции" и да не продължавам натам, че ако ти събера определенията от последните само няколко поста, ще стане енциклопедичен обем хейт.
Кой си ти точно, вече, сътезнанананененетелен дървено-философски познал истината след контакт уфолог може би? Изживяваш се като гуру, което неразбралите го трябва да бъдат третирани като втора ръка глупаци? Май нещо много си си повярвал, или си презобал от несъстезателните стимуланти. Което е толкова лошо също, колкото е лошо да се зоба за спортни цели а най-е грешно да се състезаваш назобан, мда.
Да, хора като напр. Бойко Танчев са легендарни, защото от тях съм се учил и тях съм следил и Бойко е легенда, през годините просто ми дава сила да знам, че на тези години ние сме горе-долу на едни с него мога и аз да развия тялото си и да правя чудеса с байка си. Уоутър не е легенда?
Ходя по състезания, защото тръпката да си с още десетки хора на твоята вълна и да се тествам аз докъде съм израстнал и да се надградя след грешките от състезанието, няма как да си го причиня в несъстезателна обстановка. Не се състезавам за призови места, аз съм най-обикновен любител, не карам за клуб, не гоня купи. Гоня вятъра в ушите си и мечтите си. Адреналин.
Наричаш супер яката емоция Байк за Чепън първична кушия? Та аз там проходих 2013 година, когато бяхме един рейс чавдарка участници!
Купа Мургаш е за леекинко непоумнели? Хаха, миналата година завърших на 8 място в мъже елит на версията 54 на Мургаш и ако имах повече опит щях да съм в топ 5 и знаеш ли какво? - това, настрана от числото, е един от най-яките дни като емоция и колоездене и щастие в живота ми. Не смей да ми го омаловажаваш и цапаш!
Витоша 100 е пишкомерене и с**анье? През 2016 се движех до след Брезите в топ 80 и само огромните ми технически прблеми + две спукани гуми заради мои си грешки ме лишиха от топ 50 класиране и отхвърлиха назад. Пич, та аз преди 5 години бях разплут 77 килограмов бюро бюро подпирай юрист и щях да съм щастлив ако изобщо не умра завършвайки Витоша 100 пешком за три дни.
Всичките състезания, на които съм участвал, са ми носили уникално положителна емоция, емоция, усмивки, сълзи, псувни, щастие, кал, нови моменти, опит, възможност да се тествам и надбягам със себе си, велики дни, нови познанства. На Витоша миналата година ми помагаха непознати хора с гуми, аз помагах на един англичанин, той ми помогна, че бях изпаднал в кретенизъм и не можех да си напасна задната гума след смяна на място. и т.н. и т.н. И ти искаш да се зачеркне това? Не, мерси.
Има навсякъде мърша и сигурно има и такава и по състезанията. Те са обаче абсолютна необходимост, за да има прогрес. Както в живота извънспортен, се състезаваме цял живот. А относно най-добрите - що не погледаш евроспорт да видиш най-добрите в света как се бутат и прецакват едни други пред камерите и не им пука, това е състезание, не е псалм в неделен църковен хор, който е най-упорит и хитър ще успее. И мен ме кефи това.
Дори две години по-късно и 85 мнения не са ти достатъчни, да се огледаш?
Има много хляб в това, което искаш да кажеш на света. Не го налагай обаче за сметка на другото. И го поднасяш по дразнещ и грешен начин и се опитваш да го налагаш така, че няма да ти се получи. Даже обратен ефект има.
Нека има за всеки каквото когато избере. Хубаво е да се пие от няколко извора.

Най-искрено и съзнателно ти благодаря!
Току-що направи (почти) цялостно описание на нещата, поради които пуснах темата преди време.
Бъди жив и здрав, а аз отивам да си догледам "... най-добрите по Евроспорт, как се бутат и прецакват едни други пред камерите и не им пука... Та това е състезание, не е псалм в неделен църковен хор!!! ".

И моля те - не спирай да прогресираш!
Както в живота извънспортен, така и в живота спортен.
На косъм си от нирваната, която ще те направи безсмъртен.

И не забравяй - "само Аз съм прав слушайте Ме и истината ви казвам".
Вечно твой, Бог.

kvelikov написа:...Кефи ме как години наред разни хора ме убеждават, че не приемам чуждото мнение....
за да ми покаже, че греша...
Не греша, бре!
Просто имам мнение, различно от твоето....

Не случайно и съвсем външни хора ти го казват. Аз като съм пратил скромна сума на рейнджъра и после цяла година ще се състезавам в коя от твоите кутии ще ме поставиш?

Като всяка общност и в МТБ пространството ни има "мърши" - повечето състезаващи обаче не са такива, а са хора като Exorcist, които участват заради предизвикателството и добрата компания.

Иначе си все същия Класик

Exorcist написа: ...който е най-упорит и хитър ще успее. И мен ме кефи това...

Предаторе, за мърши ли ще си говорим?
Или и теб това те кефи?
Или "бутането и прецакването"?
Май се сложи в "кутия", в която не би искал да бъдеш...

И усещаш ли как за пореден път опитваш да изкараш, че проблемът не е в цитати и мотиви като на Гения по-горе, а в това, че kvelikov е "Класик"?
Може и да не ми отговаряш - ние, Класиците, често задаваме отговори...