Форум - MTB-BG.com

От много години си задавам въпроса дали е възможно голяма група хора да се забавлява спортувайки, без в това да има състезателен елемент.
Т.е. не да зачеркнем професионалния спорт (а как бих искал...), защото това е невъзможно - той е като чалгата.
Влиза леко, не изисква много философстване и "гали" егото... абе, обречен е на успех.

Идеята ми е да се намери форма, която да покрива комбинацията от движение, фън-фактор ( , хер Владо) и масовост,
без обаче да е за сметка на пишкомерене и радост, на фона на нечие разочарование.
Всички настоящи състезания са на принципа "Кой сега е номер едно", което често отпушва доста низши (да не кажа грозни) страсти.
Това не само помрачава пейзажа, но и кара участващите да вършат откровени глупости.
Примери?
Колко щеш...

Ще кажете "Ама това развива спорта и подбира най-добрите".
Не прави ли това обаче от първите едни самотници?
И за чий ми е да съм най-добър?

Откакто спрях да ходя по състезания, все си мисля как може да се промени т.нар. спорт, за да продължи да гали егото и фън-фактора, но доста по-безболезнено.
А мотивацията и радостта от успеха да са общи, за всички.
Затова пуснах тази тема - да чуя и други мнения.

Нашият принос (компанията, с която караме) е, че досега сме намерили две форми на "състезания":
- картотекиране на наличните в България пътеки с помощта на широка група приятели, т.е. обща цел, общ успех, липсва пишкомерене
- ежеседмични карания, в които всеки надгражда собствените си умения, черпейки опит от останалите.

Мислил съм дали е възможно да се направи серия от "състезания", в които да не се оценяват първите по време, а да се търсят други, по-извисени критерии...
Сори, ако ви губя времето - при липса на интерес, темата кротко ще си потъне.
Ако пък се появи свежа , значи си е струвало.

Краси, опитвам се да разбера идеята ти - искаш масови събития без метрични показатели изобщо или просто да не са стандартните като време, разстояние и т.н? Питам защото ако се използва система за изследване на записани тракове отвътре могат да се изкарат много повече интересни показатели. Например най-стръмно изкачване, най-пресечен терен, най-ниска скорост при спускане , каране с най-много почивки хахаха и т.н. Пак е някакво мерене на пишки, но е по-нестандартно и весело. Това ми хрумна.

Мда, по-малкото зло е.

Знам, че е трудно с човеци да правиш нечовешки неща, но не вярвам да е невъзможно.
Един от вариантите е участниците да се състезават със собствените си умения - засечени в началото и края на състезанието.
Печелят тези с най-голям прогрес, но всъщност печелят всички...

Абе, доста завъртяно е, защото когато се стигне до оценка и бонификация, идва човешкият фактор.

..Мислил съм дали е възможно да се направи серия от "състезания", в които да не се оценяват първите по време, а да се търсят други, по-извисени критерии.... .

и аз така съм си мислил и най-запомнящото до което стигнах кат мислене е приятелско съравнование под логото "Enduro за дами с най-малко протекция".

Съпорт ще се намери, но няма да е лесно май с желаещи за този несъстезателен формат или поне без сериозни спонсори

Аз ти казах, че не всичко в тия състезания опира до меренето с другите. То е водещото за тези, на които основната цел е да са по-добри от другите (което си клони към про-спорта) или които искат да изпъкват и търсят признание. За немалка част от хората смисъла е просто всеки следващ път да си по-добър от себе си и хитч не ги боли кой какво мисли за тях или им признава. Състезанието е повода да се надскочиш или да провериш къде ти е лимита. Разбира се, че това не е единствения начин, но е доста хубав, лесен, зрелищен и забавен начин. Да гледаш другите дава мотивация, показва ти какво е възможно и създава атмосфера. Сигурно може и без да си в състезание да се напъваш и да си подобряваш постиженията ... ама факт, в състезание някак си е по кеф и по се получава.
Никога не бих излязъл от нас да карам доброволно 4 часа на пълна газ в една педя кал, в 12 през нощта в проливен дъжд на 10°. На 24часовия обаче го направих, беше ми интересно какво е, какво мога в такива условия. Е видях и имаше някакъв мазохистичен кеф. След 2рата нощна обиколка експеримента за нашата щафета приключи и си сдадохме без много мислене хубавото иначе по това време класиране. Каквото имахме да си проверяваме и да си доказваме на нас си го доказахме. Бяхме си напълно доволни и така.

Та на едно състезание може да си изкараш чудесно и съвсем без да се стига дори до това да гледаш резултата на другите. Достатъчно е да имаш някакво желание и вътрешна мотивация, да си провериш възможностите и целта да ти е не да си по добър от Х и У, а да направиш нещо, което преди не си правил.

Е на някои не им е достатъчно това, да са по добри от себе си и голяма доза мотивация им идва от това, от кого още са по-добри (дори и това не винаги да е пряко свързано с техни лични заслуги) и други да им зачетат и засвидетелстват това колко са добри. Гладно его, какво да правиш. В резултат се получава и друго отношение към състезанието. Честно казано в състезанията по МТБ специално не са чак толкова много тия хора и това и една от причините да са готини.

Сега тва си го говорим от камбанарията на каращи за кеф и разнообразие. Ако се бъхташ кат гламав и това ти е основното, което правиш предполагам отношението ти към нуждата от признание за положения труд се променя.Не е задължително, но да кажем че донякъде е оправдано.

Дотук добре, съгласен.
А не може ли да развием и добавим към това положение нещо още по-добро?
Верно е, че има хора и хора, и едни се кефят да си го сложат на масата, а други да удрят по нея, докато я счупят.
Опитвам да намерим нови форми, които ем да задоволят фън-фактора, ем да рАнят нарциса, ем да не трошат мебелировката...

Няма лошо разбира се
Аз друго се замислих ... май няма друг биологичен вид, който да се състезава ей така просто за види какво може или от кой е по добър (освен 1:1 за някоя женска). Ся интересното е това желание или нужда от съревнование кога и как се е зародило и дали е следствие на това, че човека може да мисли и има някакви стремежи извън оцеляването и репродуцирането си или е по-скоро следствие от това и нещо като средство/инструмент към някакъв прогрес.

п.п. то кат се замислиш до какви абсурди стига всъщност състезателния елемент ... музикален TOP еди-колко-си (понеже сега слушам някакво радио). Къв е смисъла от това ... моята песен е по яка от твоята
Макар че точно това май е обвързано и с някакви икономически последствия - пари от излъчвания, продажба на албуми и прочие и пак си остава абсурд. Изкуството в общи линии така или иначе не подлежи на оценка. То е дъ бест, за който му харесва и 0 за всички останали. Останалото е просто броене на 1-ците, което само показва колко са те и е абсурдно да се ползва за оценка на продукт, който няма практическа насоченост.

.. Ся интересното е това желание или нужда от съревнование..

и тук е моментъ май да вметна, че дотук само в моето предложение го има и "желанието" и " сърервнованието", разбира се остава си проблема с реализацията.. Но да не се отклоняваме Философски, в тоя пост, моля

Мисля, че ЕГОто мъти водата.
Оттам идва и пишкомеренето, нарцисополиването и зяпането в чуждата чиния.
Също е важно да уточним, че ЕГОто е различно от АЗът.
Едното руши, а другото съхранява.

Иначе казано, търсим "състезание", в което АЗът да комуникира със себе си и другите АЗове, без да е намесено ЕГОто...
Сложно стана.

xcII, ако срещнеш xcIII, дали ще искаш да се докажеш, или ще ти е достатъчно. че си по-голям от xcI... ?

П.П.
Ето 5-те стинки на Ади от темата във ФБ.
С две ръце ЗА.

леле, верно стана ми сложно но, кой е казал че ОП е зададен просто?

Когато Аз-ът ми проговори, обикновено ме пита Как е Его-то днес

Краси, абе не мое ли просто да си караме без да си задаваме толко сложни въпроси, пада ми веригата от тях и обикновено след тва се пребивам ) както каза @outfaced, и аз съм напълно съгласен с него за това, който реши да ходи на състезание или го прави

1) да се състезава на първо място с другите (второ, очевидно място със себе си) или да

2) се състезава със себе си, а после да си "свери часовника" с другите.

Има и вариант

3) правиш го за кеф с приятели и се "състезаваш" със себе си едновременно, а накрая кат седнем на маса всички след карането, се състезаваш с бири с всички останали, които не шофират та така, тва е моя вариант, засега (ако ми пораснат цици след време, може да пробвам и моето предложение за fair & fun съревнование)

Мое, бе... т'ва и правим.
Ма к'во пречи докато го правим, да застанем под ябълката, па белким ни чукне нещо по главата?
За себе си, дотук ме удариха поне два пъти... а няма и два часа от пускането на темата.
Какво ли ще е догодина, а?

Как ли ще се възприеме някаква форма на анонимни състезания?! Без обявяване на имена, снимки на "победители" и "най-добри" - само съобщаване на първите най-добри РЕЗУЛТАТИ спрямо предишни състезания. Така дали няма да се елиминира его-нарцистичния момент и всичките му негативни аспекти ?!

Ще се се възприеме по-зле от руско порно

Хем се @беш за класиране, хем се праиш на Робин Худ

Като каза Робин Худ, падна и третата ябълка:
- ако състезанието е силно и натопорчено както настоящите, но целта е не да се излъчат 1-2-3-ти, а да се съберат средства за определена кауза?

Пример:
Ендуро Купа България 2015-та, с главен спонсор *** и спонсори ***, осигурява средства за изграждане на байк-парк София.
Участниците печелят точки, чиито еквивалент в лева се превежда по сметка, захранваща строежа на съоръжението.
Колкото повече точки, толкова повече кинти!
Дали пък няма да се удвои броя на участващите, както и медийния и обществен интерес?
Тогава дори антисъстезател като мен ще участва.

Така например Росен няма да пуска обяви, че си продава поредния ваучер (с най-добри чувства, Роска ) и таланта на всички тези момчета,
разбиващи себе си и колелетата си, ще се материализира в нещо полезно и възпитаващо добро.
А каузи колко щеш...

ако състезанието е силно и натопорчено както настоящите, но целта е не да се излъчат 1-2-3-ти, а да се съберат средства за определена кауза?

Евала! Мисля че доста хора биха се включили, които по една или друга причина не се състезават. Аз със сигурност. (ed. ако каузата е благотворителна) А са, Организирай Го!

... тази част ми е любима.
Тук е люпилня за идеи - който иска, да споделя... или пък да граби.
Безплатно е.

kvelikov написа:От много години си задавам въпроса дали е възможно голяма група хора да се забавлява спортувайки, без в това да има състезателен елемент.
Т.е. не да зачеркнем професионалния спорт (а как бих искал...), защото това е невъзможно и тн. и тн.

Поразпитай повечко "кривите". Знаете се вече с тях(или поне някаква част). Тази година ще го направят за девети път(ама с доста по-различна идея за популярност(май не е точната дума, ама за теб е важна)). Дали това им е помогнало да излязат на плюс в клубния си бюджет(официални спонсори за сега не са ползвали май) и да покрият и част от разходите по другите им проекти - не знам. Сигурен съм обаче, че им е помогнало да се сплотят и сработят още повече, като екип. Да опознаят възможностите си и да натрупат увереност в изпълнението на всеки следващ от проектите им.
Това обаче с опити за "самодостатъчно" лидерство, ама дето не е точно лидерство, щото е "самодостатъчно"(крушки в подписа, ала-бала), не става. Не става и с пориви на - "къв съм COOL (Добуе, тате...) и какви добри идеи имам и ваше е царството небесно, ама ако ме последвате".
Май така и не си научи урока, от загубата на съмишленици и приятели от бившото С.К.А.(То май според теб още съществува, ама освен тебе - кой остана?)
Хвани първо си създай пак "вярна дружина", дето и да ти се връзва на акъла за сериозни проекти. После я сплоти достатъчно, па накрая "мъти акъла" на публичното пространство(форума) за промотирането на инициативи(поредни). С намирането на спонсори и рекламирането им - знам, че ще се справиш. Успеха(масов) на мърдагаскар-ите в началото, никой не може да ти го отрече.

Краси - ето и моето гледище по тоя въпрос.

Събираш малка бойна група другари, с които имате сходни идеологически и физически възможности. Планувате акция - епично каране на прага на възможностите на групата. Една прекрасна лятна сутрин ставате рано, блъскате заедно цял ден, споделяте кефа и болката и ако Бог е решил - и радостта от преодоляването на плануването. Правите снимки.
И да не забравите - поне по две кутии локум на всеки в раницата, че да ни ви мислят близките ви.

Доб, това го правим всеки weekend...
Имаме късмета да сме голяма и добронамерена компания, където нещата просто се случват (цитирам Коце). И не защото някой го дирижира, а защото хората са свестни.

Тук идеята е няколкото големи организатора на събития (или пък нови такива) да помислят в насока излизане от състезателното клише.

Оптимист съм, шъ знайш.

Ся не знам за масово ... ама нас при всяко каране го има тоя елемент - дърпаме се нагоре на някой зачукан баир и после влакче надолу подредени що годе по това, кой колко е бърз. Така винаги имаш стимул да гониш тоя отпред или да не се офлянкваш много, че да ти дишат във врата
Лично на мен много ми е кеф да съм зад някой малко по-добър от мен. Кат е много по добър е криво, щот съм зад него за 1-2 завоя и после го няма и никъв обмен на на ноухау не става
Инак съм ги отучил да ми карат на една гума зад мен, щот шиманото нещо не им е добре модулацията и много коват бе

Моето компетентно мнение е. Трябва да се оффроуди.

Общия враг сплотява колектива (когато колектива е по силен от врага).

Стига, спускания, стига кеф. Трябва мъка по баира. И тежки терени.

Така големия помага на малкия, и крайния резултат е равен. (да стигнеш докъде си тръгнал или пък не)

Чекай, чекай... да върна темата в руслото, че малко излезе от фокус...
Всички си имаме групи, клубове и кръжоци по интереси, с които кой по-често, кой когато може, караме по горите.
Не става въпрос за това.

Идеята е да се намери формат, в който да влязат големите, масови събития, в които участват по 100-200 и повече души.
Да, хората обичат да си го мерят, но към това действие ги "нахъсва" класическия състезателен формат.
Утопиите ми опитват да намерят нов, отново масов, отново популярен и провокиращ възможностите на участниците формат, но да е по-градивен.
Примерът с ПВ е повече от неудачен, защото това е организирано каране тип велотуризъм - уникално, със собствен дух и традиции, но нищо общо с надпревари и пишкомерения.

24-те часа са една идея по-близо до целта, но подобно на класическите състезания, има съревнование, пипащо нездравословното Его.
В МЪР-овете като чели бяхме близко с различните групи и задачи, но една птичка пролет не прави, а и към днешна дата ги правим в доста по-компактен формат и в стил велотуризъм.

Я си представете една Обиколка на Витоша, в която Тошко и Васко отново плюят задъхано бял дроб по трасето, но не за да станат първи и втори, а за да съберат средства за дадена кауза.
Или пък Велорали Черни Връх, в което целта на участниците е общото време (сумарно, на всички) да е под предварително посочени стойности, за да изплати Спонсорът (или Организаторът) сума, с която да се свърши нещо полезно.
А защо не състезание по спускане, в което участниците не се оценяват само по скорост, а и по чистота на каране, технически умения... все в този стил.
Импровизирам... не съм го измислил, а и затова е темата - брейнсторминг му викат в Родопите.

Знам, че звучи налудничаво, особено на по-консервативните, но все си мисля, че всичките труд, пот и его, които се леят по трасетата, могат да бъдат използвани доста по-разумно.
А това зависи от организаторите на събитията - те задават тона, те възпитават и носят отговорността да са и полезни, а не само осигуряващи зрелището...
Аз не съм организатор, нито пък компанията С.К.А.нархисти.
Десетките приятелски групи, които си копат по баирите, също не са.
Да, правим си различни събития, но те са локални, за вътрешна употреба.
Големите неща стават с масовост, подобна на Обиколката, Ендуро лиги, DH-концептиви и Драг/РАМ-контрацептиви.
Големите неща, обаче... носят и голяма отговорност.

Дано съм станал ясен, ако ли не - няма лошо, просто поредната кротко потънала тема...

kvelikov написа:От много години си задавам въпроса дали е възможно голяма група хора да се забавлява спортувайки, без в това да има състезателен елемент.
Т.е. не да зачеркнем професионалния спорт (а как бих искал...), защото това е невъзможно - той е като чалгата.
Влиза леко, не изисква много философстване и "гали" егото... абе, обречен е на успех.

Идеята ми е да се намери форма, която да покрива комбинацията от движение, фън-фактор ( , хер Владо) и масовост,
без обаче да е за сметка на пишкомерене и радост, на фона на нечие разочарование.

kvelikov написа:Примерът с ПВ е повече от неудачен, защото това е организирано каране тип велотуризъм - уникално, със собствен дух и традиции, но нищо общо с надпревари и пишкомерения.

Последно?

Тази тема в началото ми изглеждаше малко зле формулирана, безцелна и безсмислена.

Мисля, че авторъ й обаче избистри една възможност сам, която си струва - >


Организацията на някакъв вид мтб събитие, което да подкрепи:

1) изграждане на "вело съоражение", байк/пайп парк, което ще е полено за общността в София (са на ниво национално е безсмислено да се обсъжда, просто таквиз неща се случват само локално). Тва ще е почти невъзможно без помощта на Сф община, както материално, така и като терен, но точно тук е идеята, ако се съберем на едно място много хора с колела, "състезавайки" се за такова място в Сф (подобно на вече реализирани такива проекти в Пловдив, Благоевград, може би и другаде), то МОЖЕ БИ някой ще оцени обществения интерес.

ed. КЛЮЧОВО за постигането на тази цел би било освен свежа идея за формата на състезанието и фактическата му организация, осигуряването на медийна подкрепа, за да чуят и видят онея в Сф община, както разбира се и максимална масовост от вело общността..

2) изцяло благотворителна кауза, нямаща нищо общо с колоездене, но организирана от вело общността.

Така виждам нещата и по-кратки постове моля (ако може уе)

Топло, колега... топло.
Първите няколко бири са от мен.

Включвам се с безсмислена идея, но я намирам за забавна.
Състезание по биометрики.
Примерно кой ще скочи даден скок с най-нисък пулс (т.е. без да се страхува/притеснява).
Или пък кой ще измине еди-колко-си км (не)пресечен терен, независимо нагоре или надолу, в зададено максимално време, с най-нисък среден пулс.
Може да се измерва и средна температура в дадена точка на тялото (по незнайни причини).
Също така - изминаване на дадени разстояния с най-много / най-малко завъртания на курбелите.
Идеята е забавна, но безсмислена, поради факта, че е необходима апаратура за измерванията. Не че е нужно да е професионална, но все пак е необходима.
При наличие на апаратура може да се ползват и power-метри за сравнение на генерираното количество за определени отсечки.
От тук вече идват и по-глупави идеи като например trial състезание с най-много промили алкохол в кръвта.
Или състезание между мен, Коцето, Радо и Ивака за най-голямо количество отделени газове по време на каране.

Реално, Краси, който иска да се забавлява, винаги може да го прави. Винаги ще се намери кой да измисли тъпа идея и винаги ще се намери съмишленик за нея. Дори на истински състезания повечето хора се забавляват и се състезават по-скоро със себе си (поне аз), отколкото с другите. Винаги има примери за разочаровани от резултатите си и заради това, че някой ги е победил, но според мен проблемът е в тях, а не във формата. Това бяха моите 5 с'тинки.

5х5=25...

Поантата в случая е да уловим някак газовете ви и да ги вкараме в резервоара на ситрото...
Или пък приходите от алкохола на пияните траялджии да отидат за бъдещия байк-парк.

Състезание без състезаване, състезатели без награди, спонсори на състезанието без състезаване, състезание, състезание, състезание...
Тук думичката "състезание", която се използва в мненията, трябва да се елиминира. Първо - защото беше сравнена с "пишкомерене"(явно за някои състезателите като цяло са пишкомерачи ) и второ - защото въобще не приляга на на неясните идеи за даден формат по-горе. Аз лично не вярвам да се съберат пари за велопарк, ако пред общината 200 човека се мъчат да си свалят пулса. В никакъв случай не иронизирам по-горното мнение. Просто "хващам" пример от дадените идеи. На мен тази цялата работа ми прилича на организиране на някакъв вид спортен комунизъм . Хем ще се съъ... (не знам к'во), хем няма да има награди, хем ще е в помощ на някой, хем ще е за развитието на спорта. Хм! Звучи добре, но личното ми мнение е, че у по-скоро химера и чесане на езици. Няма състезател без стремеж към класиране, няма и спонсор, който ще дава пари без келипир, дори и единия и другия в началото кажат: "няма проблем". Говоря за сериозни спонсори, защото горе се коментират сериозни планове. Не става въпрос за някой веломагазин, който ще даде две вътрешни гуми за каузата. Я питайте Крива спица, дали са изкарали пари за велопарка от провеждането ПВ . Със сигурност не. Ама това е защото дават награди на въпросните форуми . И аз имам значка. Ако не ги бяха давали, а разчитаха на спестените от това пари, щяха да направят парк.....след около 50 години.
Не хейтя, просто си мисля на глас. Много ще се радвам да излезе нещо от тази работа, амааа....
Баси, т'ва 'сичкото го "кльофах" през телефона.

joropc написа:... Много ще се радвам да излезе нещо от тази работа, амааа....

Много ще се радвам да те зарадвам...

Разковничето (или поне един от ключовите фактори) според мен е в това да се постигне нещо заедно, а не еднолично. Тогава Егото при всички положения няма толкова поле за изява
На тиймбилдингите е нещо подобно. Все е някакво състезание, ама така измислено, че да няма значение кой побеждава.
Друго - много зависи какво внимание и награда получава победителя. Лишиш ли го от награда и внимание (т.е. фокуса се измести върху нещо друго) то дори и да има първи е малко все тая и мотивацията става друга.