Форум - MTB-BG.com

Здравейте пичове ! Пускам тая тема ей така да си поговорим малко за травмите , щот и без това съм на легло с две пукнати ребра от вчера и нямам кво да правя ...

Какво си направил? Моята най-неприятна травма беше, когато крака ми се изплъзна и пиновете ми се забиха в крака

малко се понатъртих и чичо доктор ми каза , че съм си пукнал две ребра и за около месец съм извън строя , което е най-тъжното иначе травмите в DH-а са неизменна част от спорта , тъй че ...

Май имаше вече такава тема...

Toва е нова версия на темата за оплаквания ... "оплачи се как се пречука"
Само гледайте да не се възгордявате много от това колко "мъжки" падате. Все пак по-мъжко си остава да не се пада

Травмите в DH са неизбежна част от професионалния спорт, когато ти плащат за да караш на ръба и когато ти плащат после закърпването. В това което другите правят няма нищо неизбежно - всичко е личен избор. Така че мани ги тия лафове - пребиваме си се съвсем доброволно

outfaced написа:Само гледайте да не се възгордявате много от това колко "мъжки" падате. Все пак по-мъжко си остава да не се пада

outfaced си го каза най-добре,но за жалост shit happens...Боровец лято 2010-спукан таз и скъсан абдуктор.От тогава нямам сериозни травми.Кофтито обаче е,че за да му дойде акъл в главата на един келеш,нещо такова трябва да му се случи.

И после цял живот като седнеш на полянка и те боли опашката...например

От скоро съм в спорта и засега само 1 счупване на ръка,и от вчера леко натъртено коляно.

То не беше счупена китка, спукан палец, наводнено коляно, май трябва да се кротна малко.

Да, и да знаете, че старите травми ще ви напомнят за себе си, когато минете една възраст, та по-кротко. Па и днес лечението е скъпо. Карайте си за кеф, ако нямате амбиции да ставате състезатели. По-добре 20 години да кара човек, откокото да се очисти за 2 и после да не става за нищо.

Де да идваше акълът навреме...

абе като цяло трябва да си караме за кеф , щот както казват повечето от вас след годинки тея травми като почнат да се обаждат ... лошо става ! Ама щом си започнал да се занимаваш с тоя спорт всеки е бил пределно ясно , че травми ще има ! Но както казахте ако нямате намерения да ставате професионалисти и да ви дават пари и то много пари да карате на ръба и след това ако се потрошите да ви дадат още пари , за да ви оправят и то качествено ... няма смисъл сега да се правим на голямата работа да караме като луди , или някои да си каже " абе гледай ся как добре карам и ще се пускам все едно карам на Red Bull Rampage "и после в болницата не може да си каже името . Тъй че аз съм на мнение - карай си за кеф и be happy !

Аз не съм имал сериозни травми. Счупвания като цяло нямам (не само от спорта, ми цял живот). Имам едно по сериозно падане с 55 км, защото бях влязъл в коловоз... Всичко е ясно забиване на предната гума и таркаляне докато не спра. Коленете бяха доста окървавени, и бях натъртен по дясното рамо и по дясната част на кръста. Не беше толкова сериозно, та можах да изкарам 15-20 км още. Да чукна на дърво това да ми е най-тежкото.

За щастие няма счупвания или др. трайни увреди. По-неприятните падания са 2, и двете много елементарни... явно в планината съм по-концентриран.

1. Лек асфалтов баир в Мусагеница, голяма жега и карам гол до кръста. Напъвам се здраво на педалите и карам с около 20 км/ч. Често минавам оттам и си мисля, че знам добре терена. Завойче, но над тревите има видимост и няма коли. Не гледам в асфалта а напред и изведнъж останах някакси във въздуха!? Оказа се, че предния ден са изрязали голямо парче от настилката в подготовка за преасфалтиране. Поднесох се и се увъргалях едно хубавичко... не знам колко кожа и кръв остана по пътя

2. След каране из баирчетата около Панчарево, вече си тръгваме. На едно асфалтче със страничен наклон тече вода - ивица широка около метър. Решавам да я прескоча както съм се засилил. Не знам как така успях да се приземя с усукано предно колело и чофкирах могъщо. Изподран, жестока болка в ребрата, едвам дишам. Замъкнах се леко леко до военна боница при личния лекар. Прати ме на снимка - за щастие няма счупени ребра. Явно някакви нерви са се раздразнили от компресията, защото ме боляха супер много в продължение на седмица и отне към месец напълно да отшуми болката.

Извод: не се отпускайте, защото белята често става точно, когато най-малко очаквате.

И също ще се включа в хора на колегите в предните постове: има травми, които няма да ви оставят намира никога. Сега може да ви се струва дори... ?романтично? да имате "бойни рани" на старини, но уверявам ви, на старини изобщо изобщо изобщо няма да мислите така.

PRobably написа:Кофтито обаче е,че за да му дойде акъл в главата на един келеш,нещо такова трябва да му се случи.

Лошото е, че въпросния келеш може години по-късно да почне да осъзнава какво всъщност са му коствали въпросните травми и прибързаното връщане към спорта...
Щото като почнеш по ставите да предсказваш времето по-точно от Любка Кунчева и Емил Чубаков взети заедно, разбираш, че май си попрекалил ино вре'е, га си бил млад...

Та младите, помислете си дали наистина е толкова геройско да обереш камънака с крайници и после да те отнасят с носилка...

П.П. Мнението на outfaced беше повече от вярно.

Кое му е геройското на т'ва,че си си доакрал контузия за цял живот?К'во са,излезе,че колкото си по потрошен,толкова си по-готин...Напротив,тия дето лежат в болница,щото не ги слуша главата,са тъпаци...Кофтито е,че преди да ти се случи не мислиш,че ще ти се случи...А тия дето говорите,че трябвало да се мисли на време,че трябвало да се внимава,да така е,ама вие нямате травми ли ? Не вярвам...Всеки който си е патил,може гордо да каже ''не прави така ,ето виж ме мене до къде се докарах",ама файда от т'ва има ли ? Нито на мен ще ми мине,нито на айдука,дето му разправям ще му дойде акъла.
Тъпото е,че понякога така се получават нещата,че изгаряш,независимо дали си внимавал или не.Не вярвам да има някой толкова откачил,че да тръгне надолу с нагласата да го изнасят с носилка...

PRobably написа:Тъпото е,че понякога така се получават нещата,че изгаряш,независимо дали си внимавал или не.Не вярвам да има някой толкова откачил,че да тръгне надолу с нагласата да го изнасят с носилка...

Имам 2 много лоши падания.Първото беше през 2010г. на мини dh-a в Пловдив.Валеше много дъжд и трасето беше като река и към финала на един каъм се размазах много гадно.След седмица се оказа че имам счупена костица на дясната китка и се наложи операция като трябваше да ми сложат титаниева пластина с винт. Тогава не ми беше дошъл акъла да се откажа навреме от тоя спорт и за нищо си прецаках ръката.И второто падане което за мен беше най-плашещо беше миналата година на Пампорово.Преди финалния скок имаше един много гаден участък по който имаше доста стърчащи камъни и корени.Предната гума ми заби в един корен и през кормило полетях с лявото рамо в един голям камък.Бях на косъм да си извася раменната става.Едвам си дижех рамото и бях убеден,че нещо съм прецакал,но по някаква случайност ми нямаше нищо сериозно.Просто извадих късмет.Разминах се със силно натъртване и 2 седмици не трябваше да си движа рамото.В онзи момент доста бях много ядосан и първата ми работа след това беше да потроша скапаното колело.Преди тази травма във фитнеса без проблем вдигах тежко за рамо,но след това падане трябваше да почна от начало с леки кила и за нещастие свалих доста маса. Тогава си казах защо да си прецаквам здравето за нищо,като и други занимания могат да ми праявт много повече кеф,без да се потрошавам и да си съсипвам здравето и да не съм 60 кила.Но след като бях дал толкова пари за това колело,разглобих го и го разпродадох.За тези пари които бях дал за колела,можех преспкойно да си взема доста запазено bmw e46 и да си правя кефа,вместо да съм потрошен и едвам да вдигам от лежанката,защото ме боли рамото.За щастие сега рамото си ми е в перфектно състояние и ми дойде най после акъла да се откажа от този спорт.Общо взето няма смисъл да се кара на 1 кръв като по тоя начин само си преебавате здравето за нищо.

Suspect написа:Бла-бла, бла

Понеже и аз за 25 години на колелото имам две и повече сериозни травми, обещавам да си разпродам колелото и да си купя москвич 12 дефорсак (или както го нарече колегата bmw) и да го връткам по улиците докато в стремежа си да възмъжея пребия някой на пешеходна пътека.
Падал съм, трошил съм си повечето кости, но адреналина от карането не мога да го заменя с нищо.
За този спорт са нужни две топки и не става за хора с чалгаджийска ценностна система сведена до 15 годишна кола и безцелни занимания във фитнес зала докато им стане трудно да си обуят чорапите.
Всъщност по логиката която ти представи, за парите вложени в едно колело можеш да си купиш и купчина наркотици, дрешки от бицианито на илиенци, марков анцунг и кви ли не други благини.
Поздрави!

Риск винаги има. В по-горните мнения се казаха много верни неща, но в крайна сметка всичко е въпрос и на нагласа(затова смятам, че точно в тази тема критиките са неуместни).
В крайна сметка ако(както се каза) не се занимаваме професионално, не ни плащат да развиваме спорта и да годним резултати, смисъл от карането "на ръба"-няма. Но от друга страна именно защото ние си определяме мотивите, целите и границите можем да си позволим да караме както си искаме.
Аз лично съм преживал няколко по-сериозни травми свързани с карането агресивно и преминаването на собствените граници(счупена ключица, проблеми с китките), а за редовните натъртвания и ужулвания да не говорим, но дори не ми е минавало през ума да се отказвам. Защо? Може би съм тъп, може би мазохист. Аз си го обяснявам с факта, че това е занимание и начин на живот(ако ви е твърде силно-прекарване на свободното време) като всеки друг. Да заедно с адреналина и "куулнеса"(яките моменти) идват и травмите, опасността и немалките разходи , но поне за мен това е по-скоро плюс. Направил съм си сметката какво може да понесе тялото ми, какви ще са последиците в бъдещето и какво получавам на момента(за някои може да е нищо, на мен си ми е достатъчно) и си свиркам по пътеките.
Естествено взимам и предпазни мерки(протектори, застраховки), но не смятам, че прекомерната предпазливост може да е една от тях.
И в отговор на някои мнения по-горе. С всички гледни точки не съм запознат, но досега не съм виждал някой да предприема нещо супер рисково САМО за да изглежда готин и як или да може да се показва като ветеран от война едва ли не(конкретно за планинското колоездене става дума). Има го и този елемент, когато седиш над някой дроп или пред някой скок, но любопитството, кефа и жаждата за адреналин са много по-силни.
Пък за това кога идва акъла...Ако не е дошъл още преди да си започнал и отказването след травма няма да го докара.
Интересна темичка се заформи. Поздрави!

Както каза venko " адреналина от карането не мога да го заменя с нищо " за това съм напълно съгласен , но продължавам да мисля както казах и в началото , че по-мъжествено е да останеш върху байка , а не под него ! Чупил съм си два пъти дясна ръка , изкълчвал съм рамо , чупил съм ребра , а в момента съм с две пукнати ребра ... така че не знам andycu може би и аз съм тъп мазохист като теб , ама за отказване не съм си и мислил ! Даже обратното като падна започвам да мисля къде съм сгрешил , а не си казвам майната му на тоя спорт зарязвам го ! Занимавам се с байк от около 2 години вече ( абе да го сложим малко повечко от година активно каране ) и може би това наистина се е превърнало с начин на живот за мен или по-скоро в начин да изразя себе си .
А относно фитнеса не виждам нищо лошо в това да се ходи . Все пак ние сме млади момчета трябва да се поддържаме . Аз също ходя там и да ви призная помага малко или много , защото краката ти заякват и не усещаш толкова бутането или въртенето , а и захвата ти е по-добър след като си ходил на зала . Недостатъка който намира в съчетаването на двата спорта е че фитнеса супер много те вдървява и това значително намалява подвижността ти върху байка !
Поздрави !

Фитнеса наистина втвърдява много и тъка риска да се отъркаляте като бидон с лайна и да си натрошите периферията (крака, ръце, рамене, к*р) нараства много.
Ние все пак сме селска държава и може да си поддържаме формата в много по адекватно положение с редовно обръщане на градината, цепене на дърва, плуване и тичане. Не знам как ви е комфортно да се заврете в няква стая с още десет потни момченца и да обменяте миризми.
Иначе по темата: Карайте си смело, със страхът идват травмите.

Както казах по-горе: ако можеше акълът да идва навреме...

Аз го чаках до 18-тата си годишнина,....но уви!

виж тва за цепенето на дърва и обръщането на градината ми хареса , вече отивам на село и почвам да копам яко

Опасявам се, че всяко нещо с времето си. Добре си спомням колко безразсъден бях като тинейджър, но тогава представата ми за света беше съвсем друга. Времето течеше някакси по-бавно и идеята, че някой ден ще съм (примерно) на 35 и ще се възстановявам по-бавно след травми (и дори след тежки тренировки) и че при лошо време ще ме болят стари травми от преди 20 години... изглеждаше ми супер хипотетично. Все едно се отнася за друг човек.

Явно трябва да се мине през всички етапи, да се преболедува и така. Някои неща може да се предадат като знания, но други явно просто трябва да се надраснат и това си е. Направо се паникьосвам като се замисля какво ще е да имам деца тинейджъри.

Има доста хора които не се замислят,че тежките травми в бъдеще се оказват много голям проблем.За повечето адреналина от карането е яко нещо,но ако в бъдеще професията,която ще практикуваш е свързана с физическа активност на никой няма да му е до ''адреналина от карането''.Също така редовното каране води до сваляне на много маса и изгаряне на много калории,което за мен лично е много кофти и това е също една от причините поради които се отказах да карам.С копане на градини и цепене на дърва не знам как някой може да направи големи ръце и гръб.

Suspect написа:С копане на градини и цепене на дърва не знам как някой може да направи големи ръце и гръб.

Ами аз съм голямо момче без да съм стъпвал в зала. (напоследък малко надебелях де).
От десет години практикувам професия свързана с големи натоварвания и карането на колело не ми е пречило по никакъв начин. То и при секс се горят калории и се губи маса ама поебваме.
Живееш в някаква паралелна вселена.

PtD написа:Де да идваше акълът навреме...

Щото твоя е идвал винаги навреме, а!?