Риск винаги има. В по-горните мнения се казаха много верни неща, но в крайна сметка всичко е въпрос и на нагласа(затова смятам, че точно в тази тема критиките са неуместни).
В крайна сметка ако(както се каза) не се занимаваме професионално, не ни плащат да развиваме спорта и да годним резултати, смисъл от карането "на ръба"-няма. Но от друга страна именно защото ние си определяме мотивите, целите и границите можем да си позволим да караме както си искаме.
Аз лично съм преживал няколко по-сериозни травми свързани с карането агресивно и преминаването на собствените граници(счупена ключица, проблеми с китките), а за редовните натъртвания и ужулвания да не говорим, но дори не ми е минавало през ума да се отказвам. Защо? Може би съм тъп, може би мазохист. Аз си го обяснявам с факта, че това е занимание и начин на живот(ако ви е твърде силно-прекарване на свободното време) като всеки друг. Да заедно с адреналина и "куулнеса"(яките моменти) идват и травмите, опасността и немалките разходи
, но поне за мен това е по-скоро плюс. Направил съм си сметката какво може да понесе тялото ми, какви ще са последиците в бъдещето и какво получавам на момента(за някои може да е нищо, на мен си ми е достатъчно) и си свиркам по пътеките.
Естествено взимам и предпазни мерки(протектори, застраховки), но не смятам, че прекомерната предпазливост може да е една от тях.
И в отговор на някои мнения по-горе. С всички гледни точки не съм запознат, но досега не съм виждал някой да предприема нещо супер рисково САМО за да изглежда готин и як или да може да се показва като ветеран от война едва ли не(конкретно за планинското колоездене става дума). Има го и този елемент, когато седиш над някой дроп или пред някой скок, но любопитството, кефа и жаждата за адреналин са много по-силни.
Пък за това кога идва акъла...Ако не е дошъл още преди да си започнал и отказването след травма няма да го докара.
Интересна темичка се заформи. Поздрави!