Малка, църква, по- скоро параклис. Тъмнина, след която народ почти като на Великден. Само откъм олтара светят в златно инкрустациите в блясъка на многобройни свещи. В средата на олтара е оформена централна икона изобразяваща явно Шефа. Покрай иконата минава стълпотворението от хора подредени в опашка виеща се навън. Всички чакат някакво събитие. Получавам сигнал в главата си- Той е някъде навън. Излизам сам да Го посрещна и действително Го мернах в бяла роба да приближава тежко едвам - едвам към края на опашката. Казах на глас- "Ето Го, идва" и няколко други човека се затичаха в посоката, към която гледах. Докато приближиха обаче Той се сля с тълпата и белите му дрехи изчезнаха и хората отидоха при човек който носеше Неговите дрехи, но не беше той. Хората се разочароваха и ме оставиха. Встрани в тълпата видях човек, явно изнемощял, със стари дрехи, с качулка, който явно не можеше да се движи облегнат на стената покрай църквата. Подхванах го отстрани и още преди да го погледна знаех че е Той. "Братко"- викам му аз- "Хайде, че е време!". Той повдигна глава и ме погледна с невиждащи очи- беше сляп. Попитах го какво е станало, но Той каза че не му е сега времето да се обясняваме и тръгнахме двамата. Аз го подкрепях прегърнал през рамената и стигнахме до централния олтар. "Братко, погледни! Ето го нашия баща!". Брата повдигна невиждащите си очи и иконата, в която досега не се виждаше нищо особено- беше просто една картина- оживя. Стана нещо като триизмерна, някакъв пейзаж в който имаше движение. От дълбочината на картината се появи едно око, което ни гледаше, за кратко и сякаш някой ни се усмихна. Тълпата изведнъж забеляза и се разшумя- чуха се викове "Той е тук, тук е!". Тогава изнемощялия човек който подкрепях се изправи и сякаш израстна, обърна се с гръб към олтара и гледаше с невиждащите си очи към хората. Хем не виждаше обаче хем виждаше всичко- обръщаше се поименно към всеки. Каза нещо от рода на - "Аз съм тук, както ме чакахте, но и друг е тук в тази зала!. Къде е?!" Разбрах, че става въпрос за Лошия, за когото всички бяха чували. Хората се заозъртаха. Разпиляха се ужасени, но аз стоях до брата.Изведнъж некви се парализираха и с бавни стъпки пристъпи откъм тълпата невероятна красавица с дяволско (естествено) изражение. Красавицата вика, "Аз съм тук и аз ще кажа какво ще става, всички сте мои!". Разбрах, че иска да премине през картината при бащата...
Съблече си връхната дреха- някаква пелерина и остана по рокля. Хората се сащисаха. Оная бавно си разсъблече горната част на роклята отдолу нагоре и в момента като остана гола от кръста нагоре сума ти и народ изпопадаха в краката й и един по едни ослепяваха и тътрейки се подире й. Оная само се усмихваше и бавно пристъпваше към нас. Брата, уж сляп, но виждайки всичко ми каза- "Давай да бягаме оттука, че същото ще те сполети и тебе" и тръгнахме към внезапно появилата се тераса на църквята вдясно от олтара. Аз му казах, че съм железен и ще устоя, но усещах че с всяка стъпка на Лошия, който всъщност се оказа Лошата ми става все по - трудно да си движа краката и не можех да откъсна поглед от нея. Не беше лоша тая Лоша, вярвайте ми. Оказахме се притиснати на малката тераса а лошата приближаваше ли приближаваше... шаш, паника!!! По едно време лошата вече просто не можеше да се движи понеже десетки поклонници бяха обвили краката й. Хубавото й личице се промени- първо леко се намръщи, после рязко изкрещя ядосано лицето й стана чудовищно (но тялото не
), протегна бързо ръцете си към мене с остри лакирани нокти (в червено ако някой се чуди какъв цвят). Но моя човек ме дръпна в последния момент, щото пак се бях заблял по нея. И така се измъкнахме... Тръгнахме двамата някъде на спокойствие и вече сред други хора той ни разказа, че Лошата го е ослепила. Попитахме Го, как ще живее сляп, но той ни каза да не се безпокои- той знае и вижда всичко по друг начин, макар и с невиждащи очи.
Имаше и следваща серия, но не помня повече от тоя сън...