от Watanabe » Пет Ное 20, 2009 10:47 am
Събрали се бяхме покрай някаква ограда на охраняван обект с малка сграда до оградата и неизвестно колко голяма хълмиста местност навътре зад оградата. Трябваше да се прибираме някъде, нещо ни притискаше.
Инфилтрирахме се покрай въоръжения пазач, който упорито стоеше с гръб към оградата и не гледаше към нас, а навътре към ония странни хълмове. Част от местността беше като фертилизирана (feat. farmville от facebook). Окончателно го приближихме и се оказа, че макар и жив, е вкаменен и с отворени очи, нещо като хипнотизиран. Приближихме към сградичката в началото на тоя странен обект и при опит да влезем ни наобиколиха изведнъж останалите гардове излезли отвътре. Огледаха ни и казаха бързо да влизаме вътре притеснени от нещо. Сградата беше нещо като караулно помещение пълно с различни хора, но нормални- жени, деца, военни някои. Настаниха ни набързо нашта групичка, аз естествено се настаних със симпатичното ми, но странно гадже. След няколко дни навлязохме в ежедневието на тая колония нещо като бежанци, редовно давахме караули но още не знаехме срещу какво се пазим понеже странните хълмове беше далече и нищо не идваше оттам. Но там имаше нещо. По едно време приятелката ми взе че почна да наизлиза извън сградата и тя, оглеждайки всичко със сиво- сините си почти метални очи. И така веднъж дремейки из сградата ни вдигнаха всички по тревога. Странните същества, от които се охранявахме и принципно рядко наближаващи нашия край на местността ни бяха атакували неочаквано. Бяха много на брой, вместо шум от битка вънка се чуваха само откъслечни кратки викове. Та вдигат ни на тревога и вместо оръжие на всеки раздават по едно малко огледалце и после някакво оръжие (брадви, лопати?- не помня). Излизаме покреплението и като се почна- с огледалцето се пазиш да не видиш очите на тия особените и ако успееш - нанасяш някой удар по тия. Не че има става нещо, но се биехме. Ония хем приличаха на хора, хем не. Който ги погледнеше в очите се парализираше. Стана напечено и излязоха мъж и жена от техните- главатари явно някакви. Викат- "Идваме за момичето! Дайте ни го и ще ви оставим на мира!" Ставаше въпрос за приятелката ми. Моите хора се възпротивиха, битката аха да се почне, но по едно време излиза моята странна приятелка смело без да се крие и казва че не желае да се идва със странните хора против волята си. Жената- предводител на странните й казва, че никого не вземат насила и че мястото й било при тях. Тя вика, че е при мене, жената спори с нея че не разбирала. По едно време из редиците на странните излязоха трима- нещо като жреци и погледнаха моята, някакво заклинание направиха и тя се промени, косата и фигурата й...Почна да вика към мен за помощ. Аз подвикнах на моите хора да я спасяваме, но те казаха, че вече нямало смисъл,, че била една от тях другите... Гледах мъчително как трансформацията почти настъпва. Припомням че бяхме всички все така с огледалцата предпазили очите си. Малко преди края на трансформацията обаче взех второ оръжие от съседа си- нещо като мъничък сърп- сребърен, захвърлих огледалото и казвам така и така ще се мре- ще ги изтрепя колкото мога. Хвърлям се срещу тях- те не са добри бойци и разчитат на това тяхно поразяване с погледа си така че доста паднаха, а на мене странно защо не ми действаха вече техните очи, толкова бях се разярил. Мойте хора и те почнаха да ме подкрепят.По едно време се чува страшна музика, шум, всички изпопадат и коленичат. Влиза през портала на оградата някакъв странен русоляв ухилен тип с вид ухилен тревоман. Нещо като бог техен, от който и нашите обаче също се шашкат. Ухилен вика "К`во стаа тука". И двете страни се оправдават – “нищо, нищо - всичко е ОК”. Аз обаче скачам и викам- "Тия искат да ми вземат приятелката". Шефа гледа - все ухилен- "ама тя вече не е от твоите. погледни я!"- гледам трансформацията приключена- моята нещо като елф станала. Обясняват ми, че не е възможно просто да живеем заедно, понеже никога нямало да съм можел да я погледна понеже погледът им на странните ни вкаменявал. Викам им, че не ме интересува, да ме вкаменява и това е- няма смисъл повече да живея. Моята, май вече бивша, по едно време се намесва и казва-и тя не можела без мене. Хипаря- шеф се ухилва- тогава карайте както можете! И аз така се мотах ту с моята и нейните, ту с нашите. Усещах, че с моята обикновеност само й тежа, но карахме някак си. С нейните като се мотахме из техните хълмове все странни неща ставаха, като цирков спектакъл, гостуваха им някакви другарчета от други земи също странни и изпълняваха нещо като магически циркови трансформации, ние висяхме сред публиката- като на кино, малко щастливички едни такива... После дойде време за събуждане.
Луда работа.(Ще трябва да намаля четенето на фентъзи...)