Дългогодишната ми служба в полза на материята, Светлата страна на Силата, Хигсбозона и шосеизъма ме е убедил, че когато се събудим към 4:30 сутрин, то причината е или обичайното напоследък сутрешно припикаване, или некоя радикална идея. Или комбинация от двете. Или просто е имало земетресение преди час и нещо и ударните вълни са дошли и до мойто село. При секо положение знам, че требва да споделим мисълта и тъй като Природата е била така щедра към мене, че лаптопа, който сестра ми услужливо забрави на вилата, ми е на по-малко от ръка разстояние, а уя - на повече, действам по приоритети и споделям с байкарската общност кво измислих таа сутрин. Требва да издигнем паметник на баце Вуте, който долете преди 3 години от братска Белгия на свойта бело-червена совалка Канондейл /или кактотамсеказватаашинтя/ и взриви пасторалната бираджийско-лифтаджийско-кебапчийска действителност на бегебайкаризъма, като предизвика същинска революция, научавайки /част от/ байкарите, че педалите на моторчетата са тургнати там, за да бъдат въртени, а не да си закачат по-лесно машинките на лифта. Затва, мили закръглени и очилати байкарски приятели, предлагам да отворим некакъв вид подписка и да съберем кинти за некъф възпоменателен знак, който да бележи историческото присъствие на баце Вуте по наще диви балкански планини /и шосета/ и да го позиционираме на подходящо за целта место /Черни връх, Мургаш, Елин Пелин или некое друго любимо, но незнайно за мене, место на нашият лирически герой/. Естествено, ако има байкари с подходящи за целта таланти /художници, скулптори, текстописци, гравьори или нещо подобно/, може да се вкл. в инициативата и да спестим кинти, които може да вложим в кебапчета за прощалния банкет, който се очаква да бъде догодина. Примерно. В заключение ше припомна, че преди 100 и кусур /казано по пловдивски/ години един швейцарски учител по физ.въз. дойде и научи варненци /а впоследствие и останалите селтаци/ на ритнитопка, а скийте кво става сега, дори настоящите напълно бездарни гелосани путьовци са в състояние да предизвикват емоции у плебейството, пролетариата и обслужващия персонал /чалгаджийки, екстрасенски, журналистки, политоложки и козметички/ и реално погледнато, теа нещастници си отебават за три жувота само на базата, че имат екипче по футбол, договор с фека свиня-панчарево /примерно/ и кило гел у банята /което ги идентифицира еднозначно като успешни и реализирани членове на обществото/. Затва, приятели, ако искаме след 100 и кусур /по пловдивски, нали се сещате/ години, секо байкарче, каращо двестакилограмовия Драг на прадедо си, неможещо да изпълни дори елементарен троен Салхофф с две салта и 2/3, да има осигурени фенки и медийно внимание, и фенклуб в поне 14 населени места, както и в гугъл 2112 да излизат осемцифрени стойности след името му, требва да отдадем заслуженото на нашият /по-скоро вашият, ама айде, да не се делим по полов признак точно сега/ Учител, баце Вуте. В най-лошият случей, обявявам таа тема за рукотворнъйпредизпиквателенинтернетен паметник на Вуте. Амин.
П.П. Четете Библията!!!
П.П.2 Отивам да пикам.