Здрасти, за съжаление няма как да се добавят такива колони.
До момента съм изхождал от идеята, че човек търси маршрути за даден район, но твоето запитване е напълно резонно - с увеличаване броя на маршрутите и на аудиторията, много хора вече може да искат да ги търсят по други критерии. Ще трябва да поразгледам с какви средства би могло да се постигне подобно нещо - на пръв поглед не ми изглежда съвсем лесно, но вероятно ще се намери начин.
Що се отнася до категоризацията, не мисля, че тази, която ти си дал за пример, е най-добрата за моите цели. Ще ми се да мога по-прецизно да определям двата показателя, обхващайки и граничните зони, което плъзгачите ми позволяват. Например ако маршрутът е определен като граничен между синьо и червено (лесен и среден), то не е трудно да се разбере, че за някои той може да се окаже най-вече лесен, а за други може малко да надхвърли това ниво, но в безопасни граници. Това е особено важно при техничността, където ако нещата са фиксирани в 3 или 4 степени, наличието дори на 1-2 препятствия от горна степен би изисквало да категоризирам маршрута в нея, а по моята система мога да го прецизирам, като го оставя на по-ниското ниво, но плъзнат леко към по-високото.
Ще го илюстрирам с конкретен пример: маршрутът над Желява:
http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/ ... 7-zheliavaСъсредоточаваме се върху техническата трудност, най-вече при спускането. Който е карал по него, знае, че като цяло пътеката е изключително забавна и не бих я нарекъл трудна - дори начинаещ може да се справи с нея на повечето места. Въпреки това, тя се отличава и със следните характеристики: на някои места е по-тясна от 60 см; има два участъка, където е по-стръмна от 20%; при същите два участъка има неизбежни препятствия с височина над 30 см; на други места има препятствия с височина над 20 см; настилката е като цяло стабилна, но с някои вариации.
По категоризацията, която ти предлагаш, тази пътека би трябвало да попадне в групата на "много трудни", но всеки здраво мислещ човек, който я е карал, ще ти каже, че тя на практика не е такава.
По моята система с плъзгача маршрутът е определен малко вдясно от средното ниво. Това означава, че като цяло трудността му е средна, но с отделни препятствия, които надвишават това ниво. Всеки начинаещ може да очаква трудни за него участъци, но не прекалено трудни или поне кратки и единични, а не постоянни. Всеки средно напреднал ще знае, че пътеката е изцяло във възможностите му, но на отделни места може да се позатрудни.
Като кратко обобщение - по принцип не смятам, че с тези плъзгачи съм измислил най-добрия начин за категоризация. Всичко е въпрос на гледна точка. Моята система е съобразена изцяло с натуралния терен в България, който е изключително разнообразен. Почти няма пътека у нас, която да не включва 1-2 трудни участъка. Дори да са по-10-20 м, те биха изисквали по другите типове категоризация маршрутът да попадне в по-високо ниво. В повечето държави, където се използват категоризациите със степени, голяма част от пътеките са направени/пригодени/поддържани специално за колоездене. Поради това те стриктно отговарят на предварително търсените характеристики за техническа трудност. Ако пътеката трябва да е лесна, махат се всички трудни препятствия/правят се обходни линии, съобразява се наклонът и т.н. У нас за момента се кара изключително по естествено оформили се пътеки, които изобщо не са мислени специално за каране на велосипед. Ако се следва система с 3-4 степени на трудност и никакви гранични зони между тях, почти всички пътеки, описани в MTB-BG, биха били трудни или много трудни, без да са такива в действителност.
По принцип имах идея да заменя сегашното общо описание на маршрута с детайлна таблица, която да представя схематично и еднотипно множество характеристики - например какви участъци има при изкачването, спускането и т.н. Например, като отвориш маршрута, вместо да прочетеш описателно по какво и къде се кара, виждаш само една таблица, от която разбираш, че този маршрут включва: черни пътища с твърда почвено-камениста настилка нагоре; черни пътища с трошено-каменна настилка нагоре; черни пътища с почвено-тревна настилка по билото (нагоре и надолу); пътека със серпентини; пътека с улеи; пътека с прагове; пътека със стабилни камъни (все надолу и все става дума за една и съща пътека, просто се описва какви участъци се срещат в нея); и т.н., и т.н. - могат да се добавят десетки различни характеристики, които да сглобят картината на един маршрут.
Евентуален плюс от това е, че ще спестя малко време (но дори това не е сигурно, може дори да ми отнеме повече) и че всички характеристики ще са прегледни бързо и на момента, както и лесно сравними с тези на другите маршрути. Недостатък е, че всичко става някак скучно и схематично. Струва ми се, че описанията в сегашния си вид, могат да предоставят в общи линии същата информация едновременно в по-приятен за четене стил и в по-кратка/обобщена, но в същото време разбираема форма.
Като цяло не спирам да мисля как да оптимизирам тази секция, тъй като за мен тя е една от най-важните. За жалост напоследък трудно намирам време дори да пиша маршрутите,тъй като подготовката на един такъв отнема цял работен ден (без да броим карането по него), което е повече от почти всеки друг тип статия - поради това в момента имам поне десетина маршрута, които са описани на терен, но не ми е останало време покрай всичките новини за състезания, продукти и т.н. да оформя като статии.
В този ред на мисли, умувайки как да намаля обема на работата, без да пострада качеството на маршрутите, обратната връзка с техните ползватели, а и съветите от "странични наблюдатели" винаги са добре дошли.
Смятате ли например, че ще е удачно да съкратя и типизирам конкретните описания в таблицата на отделните разклони. Идеята ми е там да започна да описвам съвсем кратко и просто само пътя/пътеката, по която трябва да се тръгне, без да споменавам изрично останалите опции, освен ако няма сериозна причина за това. Мисля си, че в комбинация с картинката и данните за разстоянието не би трябвало да има проблем.
Така например описание от типа:
"Веднага след като излезете от селото, надясно се отклонява голям черен път. Тръгнете по него." би станало "
След излизане от селото - надясно по черен път."
"Стигате Т-образно кръстовище с изоставен пункт за граничен контрол. Продължете по пътя надясно. Следвайте само главния път." би станало
"Надясно по черен път при изоставен пункт за граничен контрол"."Достигате асфалтиран път, който изниква от нищото. Завийте надясно и продължете нагоре по черния път (жълта маркировка)." би станало
"Надясно и нагоре по черен път (жълта маркировка)"Досегашният начин (по-описателен) носи малко повече информация, позволява човек по-добре да сравни описаното с реалния терен и да е сигурен, че е на правилното място дори при разминаване в данните от велокомпютъра. Но пък на места описанията вероятно са ненужно разточителни.
Друга дребна промяна, която смятам да направя скоро, е разстоянията да бъдат засичани само с GPS. Вярно е, че той не е толкова прецизен в това отношение, колкото велокомпютърът, но от друга страна между два хубави GPS апарата разликата в измереното разстояние май е по-малка, отколкото между два хубави, но различно настроени велокомпютъра.
Всъщност основното, което ме спираше досега да използвам GPS за засичане на разстоянието, беше това, че той засича с точност до 100 м, а не до 10 м. Т.е показва разстоянието от началната точка като 10.5 км, а не като 10.57 км например, или поне така си мислех. След по-внимателно ровичкане в Map Source обаче намерих начин да виждам и изчислявам разстоянията с точност до 10 м, т.е. засичането с GPS вече би ми дало същата "грешка/разминаване", както с различно настроен велокомпютър, но би ми позволило много по-бързо и лесно да сглобявам маршрути в даден район. Тези подробности са свързани и с начина, по който описвам на терен маршрутите - като оставим настрана GPS следите, за същинските маршрути обикновено трябват поне 2-3 карания, за да се получи описанието, тъй като при първото каране обикновено се изгубваме или не уцелваме най-добрия път, при второто, ако имаме късмет, се получава, а ако не - става нещо друго и понякога чак на третия път имам напълно изрядни записки, водени с велокомпютъра. С GPS апарата (мерейки разстоянията по него) ще мога просто да си обхождам отделни райони в продължение на месец, два, година, при всяко каране да си водя записки, след което просто сглобявам от записаните следи най-хубавите маршрути и ги публикувам.
Като цяло преминаването към мерене на разстоянията с GPS и по-кратките и типизирани описания за конкретните разклони би трябвало да намали технологичното време за подготвяне на един маршрут и да ми позволи да публикувам повече маршрути и по-начесто. Вярвам, че за повечето потребители не би възникнал проблем от тези промени, но се опасявам че тези, които се справят най-трудно с ориентацията, ще трябва да внимават още повече.
Причината да споделя всички тези разсъждения на глас е, че ми е интересно да чуя и други мнения по всички тези въпроси - конкретното описание, общото описание, категоризацията.
