Резюме от току що приключилия велоуикенд.
Справихме се със задачата по ранното ставане, оправяне на багажа и натоварването му рано рано в 9 сутринта. 9 сутринта в събота СЛЕД ПЕТЪКА си е е много много рано. Докато цедях банкомата покрай мене мина част от варненската вело група: Джими и дегизиралият се като варненец, но шуменец Калин. На мястото на срещата- шуменският бетонен бек "Разперко"
лека полека се посъбръхме 12-на човека. Запа беше вече на +200. Съфокейшъна закъсня защото го играеше пак call center, Калин домъкна торба с домати и гигантски тутманик. Само че нямаха раници пичовете и ни ги рапределиха по нашите. Кетчуп щяхме да си правим май
От 10-ната човека само шуменци и горепосочените двама варненци се навихме за маршрута по черно. А Джими страшна кайсиева носел, но затова- по-късно.
Та завъртяхме платото по чудесен маршрут водени от Запа като приключихме с мега яко спускане към с.Кочово. Врътнахме малко асфалт до втория чекпойнт- ресторант "Омуртагов мост"
Там вече ни чакаха част от търговищлии. Имахме за губене над час, понеже чакахме колегата Тошко от Търговище- шефа му лошав и го кара да работи в събота до късно. Праснахме по една супер рибена чорба, малко бири също. Но не много, че ни чакаше някакъв неизвестен маршрут по черно.
Малко почивка-
Като се наканихме да атакуваме тая Драгоевска планина някои се изхитриха и хванаха асфалта, явно предусещайки какъв *й ни чака. Дъъъъълго изкачване, последвано от дъъъъълго бутане, изкачване и пак изкачване. Тръните и къпините- как да е се търпяха. Оставяхме части от нас по тях, но както и да е. Жегата и задуха- също. Но какви мухи- кръвопийци имаше само лелеее!!! Едни такива големи, кафеви, издават звуци като немски Месершмит от Втората свтовна война. Хапят и през джърситата. Събират се по 10-15, хващат колелото и го дърпат назад и надолу. Ужасни гадинки. Бяхме се разделили на две групи- мастерите с GPS-a бяха напред, ние се тътрехме отзаде. Възникна доста сериозен проблем с водата. Жегата беше тотална и след вече над два часа нямахме вода. Един 15-16 годишен подрастващ колоездач от Търговище пък си купил в последния момент пробит контейнер за вода и беше я съвсем окъсал, чак се притеснихме за него. Пътят упорито продължаваше почти само нагоре, а тоя язовир Тича никакъв не се виждаше.
Принципно много рядко се оплаквам и не мрънкам обаче вътрешното ми чувство за ориентиране от доста време пищеше, че се движим в грешна посока. Пълен изток, а пътят към язовира е на юг. Като видях и как мълчаливо Никито зяпа сключил вежди джипиеса, работата стана още по съмнителна. Викам-"кой го прави тоя трак?" Развеселеният Запа (+400) въобще не го интересуваше накъде отиваме.
И аз обичам да се губя, даже кеф ми прави. Но пък вграденият ми компас никога не ме е изоставял и по него се оправях. Та компаса беше се разпищял доста-Грешно, Грешно, Грешно. Признавам си грешката си беше моя, не бях се информирал че всъщност е планирана обиколка на половината язовир. Ама чукча, нали, не читател...
Както и да е направихме бърз консилиум и всички се съгласихме, че ако продължаваме така, ще стигнем още малко и до Ришкия проход. Разбрахме се, че ще търсим отбивка надясно да го видим тоз язовир най- сетне. Направихме едно отклонение от вездесъщият трак.Ей, тоз трак Господ ли е, к`ъв е-като кажат трака, та трака и като овце подире му. Народните маси яко се бяха разбунтували. Аз дотогава кротичко успокоявах хората с мантрата- споко и тоз баир има свършване... Беее, беее... добре че я направихме тая отбивка от Трака, когато първите завикаха, че най-накрая е дошло СПУСКАНЕТО към язовира. Много яко беше. Като засилихме оставихме цели рояци разочаровани мухи кръвопийки зад нас. Хехе, колкото-толкова от нас. Спуснахме към язовирната стена. Голям кеф. Малко фото
Язовирната стена:
Преминаването й:
Накрая ни чакаше нещо страшно хубаво, нещо лековито, което върна усмивките ни обратно на лицата:
ЧЕШМА!!! Силно течаща супер студена чиста вода! След около 400 метра ни чакаха добрата компания от асфалтаджии. Няколко часа по- късно стана една
Все хубави хора на хубава маса. Всички бяха супер готини и се заформи планче изминалото събитие да стане традиция.
Уж резюме само щях да напиша. Айде ще цитирам всички "Повече в Драгоевска планина НЕ".
С тая компания- на други места -да, но в тая планинка-не и не. Отидохме пробвахме я- не е хич френдли.
Сутрините както всички знаят са тежки след такива велосоциализации. Затова докато още махмурлукът и жегата не почнаха да ни морят, отпрашихме до Шумен в култовата шкембеджийница бистро "Шанел" И пак