Резюме от току що приключилия велоуикенд.
Справихме се със задачата по ранното ставане, оправяне на багажа и натоварването му рано рано в 9 сутринта. 9 сутринта в събота СЛЕД ПЕТЪКА си е е много много рано. Докато цедях банкомата покрай мене мина част от варненската вело група: Джими и дегизиралият се като варненец, но шуменец Калин. На мястото на срещата- шуменският бетонен бек "Разперко"
лека полека се посъбръхме 12-на човека. Запа беше вече на +200. Съфокейшъна закъсня защото го играеше пак call center, Калин домъкна торба с домати и гигантски тутманик. Само че нямаха раници пичовете и ни ги рапределиха по нашите. Кетчуп щяхме да си правим май
От 10-ната човека само шуменци и горепосочените двама варненци се навихме за маршрута по черно. А Джими страшна кайсиева носел, но затова- по-късно.
Та завъртяхме платото по чудесен маршрут водени от Запа като приключихме с мега яко спускане към с.Кочово. Врътнахме малко асфалт до втория чекпойнт- ресторант "Омуртагов мост"
Там вече ни чакаха част от търговищлии. Имахме за губене над час, понеже чакахме колегата Тошко от Търговище- шефа му лошав и го кара да работи в събота до късно. Праснахме по една супер рибена чорба, малко бири също. Но не много, че ни чакаше някакъв неизвестен маршрут по черно.
Малко почивка-
Като се наканихме да атакуваме тая Драгоевска планина някои се изхитриха и хванаха асфалта, явно предусещайки какъв *й ни чака. Дъъъъълго изкачване, последвано от дъъъъълго бутане, изкачване и пак изкачване. Тръните и къпините- как да е се търпяха. Оставяхме части от нас по тях, но както и да е. Жегата и задуха- също. Но какви мухи- кръвопийци имаше само лелеее!!! Едни такива големи, кафеви, издават звуци като немски Месершмит от Втората свтовна война. Хапят и през джърситата. Събират се по 10-15, хващат колелото и го дърпат назад и надолу. Ужасни гадинки. Бяхме се разделили на две групи- мастерите с GPS-a бяха напред, ние се тътрехме отзаде. Възникна доста сериозен проблем с водата. Жегата беше тотална и след вече над два часа нямахме вода. Един 15-16 годишен подрастващ колоездач от Търговище пък си купил в последния момент пробит контейнер за вода и беше я съвсем окъсал, чак се притеснихме за него. Пътят упорито продължаваше почти само нагоре, а тоя язовир Тича никакъв не се виждаше.
Принципно много рядко се оплаквам и не мрънкам обаче вътрешното ми чувство за ориентиране от доста време пищеше, че се движим в грешна посока. Пълен изток, а пътят към язовира е на юг. Като видях и как мълчаливо Никито зяпа сключил вежди джипиеса, работата стана още по съмнителна. Викам-"кой го прави тоя трак?" Развеселеният Запа (+400) въобще не го интересуваше накъде отиваме.
И аз обичам да се губя, даже кеф ми прави. Но пък вграденият ми компас никога не ме е изоставял и по него се оправях. Та компаса беше се разпищял доста-Грешно, Грешно, Грешно. Признавам си грешката си беше моя, не бях се информирал че всъщност е планирана обиколка на половината язовир. Ама чукча, нали, не читател...
Както и да е направихме бърз консилиум и всички се съгласихме, че ако продължаваме така, ще стигнем още малко и до Ришкия проход. Разбрахме се, че ще търсим отбивка надясно да го видим тоз язовир най- сетне. Направихме едно отклонение от вездесъщият трак.Ей, тоз трак Господ ли е, к`ъв е-като кажат трака, та трака и като овце подире му. Народните маси яко се бяха разбунтували. Аз дотогава кротичко успокоявах хората с мантрата- споко и тоз баир има свършване... Беее, беее... добре че я направихме тая отбивка от Трака, когато първите завикаха, че най-накрая е дошло СПУСКАНЕТО към язовира. Много яко беше. Като засилихме оставихме цели рояци разочаровани мухи кръвопийки зад нас. Хехе, колкото-толкова от нас. Спуснахме към язовирната стена. Голям кеф. Малко фото
Язовирната стена:
Преминаването й:
Накрая ни чакаше нещо страшно хубаво, нещо лековито, което върна усмивките ни обратно на лицата:
ЧЕШМА!!! Силно течаща супер студена чиста вода! След около 400 метра ни чакаха добрата компания от асфалтаджии. Няколко часа по- късно стана една
Все хубави хора на хубава маса. Всички бяха супер готини и се заформи планче изминалото събитие да стане традиция.
Уж резюме само щях да напиша. Айде ще цитирам всички "Повече в Драгоевска планина НЕ".
С тая компания- на други места -да, но в тая планинка-не и не. Отидохме пробвахме я- не е хич френдли.
Сутрините както всички знаят са тежки след такива велосоциализации. Затова докато още махмурлукът и жегата не почнаха да ни морят, отпрашихме до Шумен в култовата шкембеджийница бистро "Шанел" И пак
По асфалт ще стигнем до гр. Преслав (около 7 км са от Кочово) и на заведението Омуртагов мост ще се срещнем с групата от Търговище. От там ще се качим на Драгоевска планина и ще преминем от другата страна, за да се спуснем към язовир Тича, на брега на който се намира хотел Русалка. 
Освен да вземем Вангелов за водач но силно ме съмнява как ще му издържим на темпото 
Какво ще кажете за юли? Защото за тази седмица е ксъничко да се организираме, а на 30-и доста голяма част от търговищко-шуменската група ще са на Чумерна. Калин, хайде с нас