Чепеларски търкала 2015г - 25-26.07.15г

[foxracing]

Регистрацията вече е отворена:
http://racetimingbg.com/portfolio/%D1%87%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0-2015/

От миналата година ми се иска да ида на това състезание, но тогава нямах възможност. Тази година планувам да ида. Тук може и да се уговаряме за общо пътуване до там, тъй като май освен с кола няма как да се стигне до там.

[galin_krastev]

Миналата година участвах, не бях карал състезание с толкова много положителна денивелация. Накрая станах втори, без никакво напъване и почти не бях изморен. Последното изкачване се оказа най-лесно (до 1870м х.Мечи Чал), даже си почивах нагоре. макар да е с 10% среден наклон. Според мен цената на успеха е в чистият въздух и надморската височина, която е 1100м в градчето. Маркировката беше различна, и много добра, с оказващи табели за предстоящи стръмни качвания, и такива спускания, която подсказваше много навреме какво да се предприеме. След 3 стрелки нагоре предстояха изкачвания с около 25-30% наклон, и така липсваше изненадата.

[foxracing]

Така като го разказваш излиза, че е просто разходка в планината Тази надморкса височина/красота е едно от нещата, които толкова ме блазнят и това, след твоите думи съм още по-надъхан да ида. Имаш ли намерение и тази година да участваш?

[galin_krastev]

Загатвам само едно, че повечето се стресират от дългите дистанции, както и с такава положителна денивелация. Състезанието е 4х20км, което не е едно 80км, което е различно. Къде ходиш какво правиш след 20км пак си "у дома". Мога да предоставя трак, но в процеса на състезанието се подведох по друг състезател, който хвана грешен път и така до Рожен карахме по асфалта на качването, с което сложихме 5-6км в повече, но спускането го улучих надолу. Асфалтовите участъци са само около старт-финала, така че някой да не си помисли че се кара доста асфалт базирайки трака за това което загатвам. https://www.endomondo.com/workouts/408545881/9903880

[damon]

А подкрепителни пунктове има ли по търкалата, или само долу в Чепеларе? Щото се чудя с храната и водата как да се организирам...

[galin_krastev]

Мисля че има само вода и напитки на горните контроли. Яденето и всичко останало е долу. Аз на всяка обиколка долу си вземах бананче и още нещо и така 3-те пъти като минавах и ми беше достатъчно.

[damon]

Мисля че има само вода и напитки на горните контроли. Яденето и всичко останало е долу. Аз на всяка обиколка долу си вземах бананче и още нещо и така 3-те пъти като минавах и ми беше достатъчно.

Ок, благодаря, това е достатъчно да знам - вода има по трасето, а храната е долу.

[adasha]

Аз вече се записах. Родопа е много красива - само заради това си заслужава според мен
Интересно ми е колко е контролното време за минаване на 4-те търкала?
Абсолютен аматьор съм и се чудя дали ще ми стигне времето за всички

[Admin]

Още информация:

http://www.mtb-bg.com/index.php/events/ ... rkala-info

www.chepelarskitarkala.com

https://www.facebook.com/Chepelarskitarkala

[adasha]

Някой ако няма превоз, а много му се идва да свирка.
И за мен е по-добре ако има с кои да си разделя горивото
Тръгване от София в събота преди обед - прибиране в неделя вечерта или понеделник сутринта.

[ivoykov]

За първи път участвах в Чепеларските търкала и пиша тук, защото преди да стартирам се опитвах да попивам информация от форума, но почти не намерих впечатления на хора, включили се в състезанието миналата година.
Скромният ми mtb опит се простира до Витоша 100 (където съм участвал два пъти), така че това е единственото състезание, с което пряко бих могъл да сравнявам Търкалата.
Въпреки сходната идея, състезанието около Чепеларе ми се стори много по-сложно и уморително, но чаровната природа и слънчевите организатори компенсираха. Тази година търкалата бяха три, за разлика от дебютното състезание миналата година, когато е имало четири. Заради тежка буря през зимата първото търкало (Лопуха) е непроходимо, така че нашето състезание започна от четвъртото търкало за 2014 – Мечи чал. През 2015 организаторите бяха предвидили то да се кара като първо и четвърто – два пъти.
Участвах с група от още шестима колоездачи, които стройно и упорито напредвахме, за да се превърнем в последните завършили – три търкала (62 км според велокомпютъра) за 12 часа. Мога да дам и линк към Strava, ако някой се интересува от точния маршрут.
Стартът беше в 6 сутринта, когато в Чепеларе (над 1200 м надморска височина) е чувствително по-хладно, отколкото в София. За разлика от Витоша 100, Търкалата са със съвсем различен характер – всяко е дълго около 20 км, започва и завършва в центъра на Чепеларе. И също така всяко представлява почти неотлъчно 10 км катерене и след това 10 км спускане. Което уморява много повече, в сравнение с равномерно разпределена денивелация.
Търкало 1: Мечи чал. Кара се по черен път, като върхът е при горната станция на ски лифта. Най-красивите гледки са към Пампорово, обсерваторията и самото Чепеларе. Според мен това беше най-лекият етап, но с групата не достигнахме до еднозначно мнение, може да ми се е видял лек само защото беше първи.
Търкало 2: Рожен. Доста по-напрегнати и продължителни стръмни изкачвания, но все още може да се кара през цялото време нагоре без да се бута. Също и по-технично спускане, което изисква повече от колело и колоездач. Напълно в туристическия дух на преживяването, отделих пет минути, за да си направя селфи пред обсерваторията, про-тата да ме прощават.
Търкало 3: Асеневци. Започва с много приятно асфалтово изкачване, което преминава в катерене по черен път. Лично моите сили стигнаха дотук и за първи път се наложи да бутам, въпреки че не бих го определил като най-трудното. Отново великолепни панорами и за първи път участъци със съвсем равни пътеки (по време на „слизането”).
Като цяло маркировката на Чепеларските търкала ми се стори по-добра от тази на Витоша 100. Факт е, че никъде не се поколебахме. Постовете са в най-отдалечената точка от Чепеларе на всяко търкало и в центъра на града. На всеки от тях има вода, Кока-Кола, сандвичи, краставици, лимони и много енергийни карамелени бонбони. На финала – освен всичко това, също бира и Red Bull от супер организаторите, начело с Теодора.
Като цяло препоръчвам с две ръце Чепеларските търкала, но не очаквайте да ви е леко, особено ако подготовката ви се ограничава с редки карания в Борисовата градина, като при мен. Не ви трябва супер колело, само супер воля.

[adasha]

Да дам и аз малко впечатления със скромния си опит - запалих по колоезденето тази пролет.
Минах три търкала също като колегата. Природата е страхотна. Организацията беше много добра.
Първото търкало ми се стори лесно - изкачването не бе леко, но пък нямаше прекалено стръмни спускания тип "100 % пребиване". Хубавото е че имаше две чешми със студена вода по пътя нагоре
Второто ми се видя най-трудно. На места наклона бе доста стръмен, а след асвалтовото имаше спускане по пътека на която колелото тръгваше неудържимо с натиснати яко спирачки, наложи се да бутам по надолнището иначе едва ли щях да имам възможност да пиша в момента. Ще ми се да видя клипче с профитата как са минавали - предполагам са го проучили и са тренирали предварително.
Третото за мен бе най-леко. Спускането бе приятно с изключения два или три песъкливи участъка и един кратичък участък тип "пребиване" ако не си профилиран в даунхила. Кофтито на това търкало е че по време на качването слънцето напича яко, а няма къде да се скриеш - няма толкова дървета. Може би е добре да го направят първо, за да се минава докато не е напекло якото слънце.

Сравнено с обиколката на Витоша, споделям мнението, че Чепеларското е по-трудно. На Витоша се кара по утъпкани пътеки, а тук повечето пътища са доста изровени, песъкливи и пълни с камъни. Денивелацията също е по-голяма.

[vas69]

Хора
забравихме една седалка с колче, седалката е WTB, черна кожа с бродирано лого, колчето е алуминиево, на автомивката до училището-пътя за Пловдив
Ако някой ги е намерил, моля да се свърже с мен.
Благодаря

[Lukarov]

Здравейте.
Аз съм един от шестимата, които караха с Иво. Участвам за втора година на търкалата. Организацията и тази година беше чудесна. Трасетата бяха подготвени и маркирани много добре.
За мен, най леко беше на Мечи чал, макар, че там паднах. Етапът е с приятно изкачване и също толкова приятно пускане. Етап Рожен, който тази година беше втори, ми се стори най тежък. Спускането в този етап е тежко, с тесни стръмни пътеки покрити с трева ( е пътеката е стотина метра, но пак е гадно ). Подкрепям мнението на Иво за трети етап Асеневци. Първите пет километра се кара по асфалт на изкачване и ако не е напекло яко слънцето е много приятно.
За останалата част от Асеневци Иво е разказал.
Един съвет за хората, които, ще посетят това състезание през 2016 година. Носете с вас спрей срещу комари. Тази година имаше огромни конски мухи. Много е неприятно, когато спреш за почивка да те нахапят тези огромни гадини. При ухапване, потича кръв. Имам над десет ухапвания и два подути крака.
Надявам се догодина пак да съм там.

[galin_krastev]

Определено изкачването до Мечи Чал е най-лекото търкало. Миналата година го карах четвърто, но много хора там и падна темпото. Рожен се твърди че е най-труден. Най-красив етап е вторият, определено асфалта изсмуква доста сили преди да се влезе в черното. Първото търкало миналата година впечатляваше с много интересно спускане, а може би и най-красивото. Като цяло природата и чистият въздух са предпоставка за по-малко умора и добри резултати. Наспиваш се бързо и си готов да превземаш възвишенията. Миналата година на това състезание се научих да спускам и да преодолея психически по-стръмни и опасни участъци, на които по-принцип слизах да бутам. Трасето и на 4-те търкала няма големи колебания и затова се преодоляват лесно и с по малко умора, но затова също въздейства, както казах различният въздух, а и надморската височина не е за пренебрегване. Тази година ми се наложи да карам едно друго състезание като велосипедист, но трасето беше направено за бегачи, а не за колоездачи. 65км /2450м положителна денивелация, но това че имаше за преодоляване на поне 15 екстрема, които не са за колело. Като казвам екстреми, имам предвид отвесни стени като 15м нагоре и 1м напред (жив отвес), но и да носиш колелото ставаше много трудно. Другите екстреми бяха със средни наклони 40 до 49%, като на места процентите си скачат от 100-200%, съчетано с много камъни, които дори и затруднявах придвижването ми и на бутане. Макар тръгнал не като състезател , а като човек проверяващ маркировката преди първият бегач с 3ч.30мин преднина се оказаха не достатъчни да стигна до финала преди първият бегач, за случая познатият на повечето от нас Андрей Гридин. На 58км ме настигна на едно изкачване, където бях спрял този път да приказвам с един фотограф и той на баира бягаше с темпо сякаш току що е тръгнал от старта. За мой късмет тересна вече се пооправи като за колоездене и влязох в състезателно темпо, защото щеше да бъде срамота той да пристигне преди мен. Все пак пристигнах преди него с 7-8мин разлика, но въпреки това си сверих часовника дори и не в пряка битка с най-добрият български планински бегач. Оказа се че неговият време на придвижване е с около 40мин. по-бързо от моето. Това е без да натискам педалите, но ето че той преодоля дистанцията със средна скорост над 11км/ч, но това което трябваше да се преодолее мина през моите очи и не бих казал че беше лесно. Базирайки това което видях, и преодолях е доста по тежко от Мургаш, и Чепеларе, които съм карал. Ето и една страва на тази Трявна "Ултра" 65км +2450м https://www.strava.com/activities/344190362.

[damon]

Състезанието беше много приятно. Значително по-трудно е от В100, но пък на мен ми хареса - може да е заради природата или въздуха както казва Галин Кръстев. Аз не знам защо тръгнах със заблудата, че първото търкало е най-трудно, а то се оказа най-лесно, поне от трите, които карах. На второто пукнах за пръв път гума и ми отидоха над 20 мин, заради проблем с помпата. На всичкото отгоре, през цялото време си мислех, че качването е 15 км (щото гледах трака на Г. Кръстев), и толкова бавно се нижеха, че се отчаях. Когато на 10-тия километър стигнах поста се изненадах, а спускайки надолу се плеснах по челото, че човекът беше писал, че този трак не е верен. На второто търкало пак спуках гума и трябваше да лепя първата, понеже втората вътрешна беше непоправима, и съвсем ме изби на туризъм.

Като резултат загубих към 1 час в ремонти на гуми, а изводите за мен са следните, поне проверени в състезателни условия. Даже и за това си струва участието:
- да не тръгвам със срязана (уж леко) външна гума, която е "закърпена" с подплънките на ParkTool, щото режат вътрешната ExtraLight гума след известно време. Прави излязоха търговците, че с това не се кара а само се прибираш до вкъщи.
- 28 вътрешна не става за резервна на 29er. След десетина км се цепи откъм вентила.
- един CO2 16 грама патрон помпи гума 29/2.2 до 1.2 атмосфери, а ако не си сложил пълначката като хората и по-малко (това го разбрах дни след състезанието, когато нарочно изгърмях един. просто бях помпил само 26 гуми с него)
- трябва да си проверявам помпата отвреме навреме, особено като не съм я ползвал 2 години. Не е приятно да разбереш в гората, че 2/3 от това, което помпиш не отива в гумата, а навън, а на всичкото отгоре и изпуска.

Догодина задължително и четирите търкала. Ето и тракче: https://www.strava.com/activities/359937166

[pufa]

Приятели тази година ще има ли отново състезание и къде можем да се запишем, че не намирам информация?

[kotseto]

Има го в календара, края на Юли, подробности обаче - засега йок

http://www.mtb-bg.com/index.php/events/ ... C30%7C36/-

[Lukarov]

Състезанието, ще се проведе на 24. 07. Записването вече е възможно. За повече информация - chepelarskitarkala.com

[adasha]

А дали ще има възможност да се наеме велосипед на място, за състезанието само някой знае ли?