Привет,
Получи се интересно състезание.
Най ми хареса атмосферата в хана, чувствах се като на Джирото - колоездачи навсякъде.
Тъй, сега по същество.
За мен първият ден беше страшно скучен:
Безкрайно изкачване, последвано от бутане до върха, доста туфесто спускане, по което всъщност не се кара много - вече след туфите по-добре.
Как да е, спуках гума пред финала, не намерих трасето за Елита, но и да го бях намерил едва ли щеше да е много по-интересно.
За мен първият етап трябва да се преправи, твърде много асфалт, твърде много бутане.
Ден втори:
Оправих си гумата (мерси Авител).
Тръгнахме, до крепостта се движех с победителя от първия ден - Емо, Валентино (местното дете чудо) и юношата на Авител (сори много съм зле с имената). На крепостта малко ми дръпнаха, ама викам си аре са - нека Емо замине (двете юноши не ме вълнуват). След сипеестото спускане малко изостанах - задмина ме Тошо и няколко други човека. След това ги настигнах и на косъм ги изгубих при ЛОКВАТА (с големи букви щото там бая хора са се загубили, включително Емо и юношата на Авител. Както и да е - аз и групата ми (в която беше и човека, който според организаторите е спечелил гонката) продължихме по правия път. Повечето хора, включително и Тошо се наредиха зад мен и така закатерихме наново. По едно време Тошко и едно момче, което караше син Крос с преден слик ме настигнаха, но момчето с Крос-а не издържа дълго и останахме само аз и Тошко, на едно върло пущане Тошко ми замина, в последствие се е загубил - видяхме се чак на финала. Човекът, който се качи на първо място на подиума така и не ме изпревари.
Както и да е - след като се разделихме с Тошко ми стана скучно - карам си аз, още едно момче ме изпревари на спущане, но нищо повече. Отклоних се по трасето за елита и като стигнах до мястото с бутането след дерето бях удебен, че в предишен живот с нещо съм разгневил организаторите, толкова бутане - аман! Финиширах на някакво място насред нищото, необозначено с нищо, а контролата ме поздрави за третото място. На центъра също нямаше нищо показващо финал. Съмнявам се белоградчани бяха разбрали за състезанието.
Викам си - ми да - Емо и Тошко съм пред мен makes sense.
Да, ама не
Емо се загубил, Тошко се загубил - ма не си направих труда да питам - кой е преди мен - трети > трети. Все пак не съм супер, мега ултра бърз, пък и много бегачи бяха отишли на Карлово, хората които ме изпревариха се бяха изгубили викам - справедливо е.
Трасето от втория ден беше по - готино. Имаше от всичко - редуващи се спускания и качвания, що-годе равни участъци, спускане по гладка скала, бутане, single tracks, рекички - кеф голям.
Питам Иван - Иване да оставям ли за награждаването: "Да", казва ми - трети си.
Хубаво - седя и чакам два часа до награждаването и един от организаторите (сори за имената) като стигна до Елита и бам! - Извика друго момче на трето място. Много се ядосах, да не бях чакал поне. Не знам момчето ли или някои от контролите - отиде, говори нещо и ме извикаха на подиума, хубаво.
Обаче викат и човека дето оставих при локвата и който
не ме изпревари оттогава и ще го награждават за първо място. Питам го - "Пич, кога ме изпревари?" - "Ми не съм" отвръща ми той. Е като не си, как си първи?!
Както и да е, подиума сещате се не е мястото за подобни разговори. Казах на организаторите и си тръгнах.
Моето обяснение е, че на мястото на първата чешма (след като се излече от дерето) човекът си е продължил направо, наместо да завие надолу и надясно. На това място с този shortcut се спестяват около 5 км (пропуска се едно U). Не че е съкращавал съзнателно, просто след много малко метри е попаднал отново на маркировката, но без да прави U-то и реално си е на правия път.
За това объркване не е виновен той разбира се - просто при само една контрола за 40 км. трасе - ми така се получава.
Друг пропуск за мен беше, че водата дойде чак на втория час от карането ми - чак на отклонието Хоби/Елит - супееер далеч. По-бавните са минали оттам чак на трети, четвърти час под жаркото слънце - много е. После по трасето на елита имаше постове - но малко излишни, аз се бях вече добре дехидратирал.
Хубаво състезание се получи, хубав маршрут втория ден. Хубаво атмосфера в събота вечер.
Бих карал отново ако се ревизират маршрутите и бутиковите части отпаднат, няма смисъл от толкова бутане, както и ако има повече контроли и по сериозно отношение към времената и класирането.
.
. След 20 минутно разпитване и търсене на отбивката за елит тръгвам по пътя(вечерта валя доста и отначало пътя беше нормално кален) и виждам точно 2 следи от 2 велосипеда( това го подчертавам и ще стане дума по натам) 600м преди спущанието виждам двама от елита( 2те следи от 2та велосипеда) почти горе. След мъничко из гората се появява Миро от Герак и след кратък разговор установяваме, че сме 3ти и 4ти с него. Забравих да кажа, че горе имах яростен бой с 3 каракачанки като едната я млатих със задницата на кололото и после продължих с камъне. На спущанието изпреварихме пичовете от Перник, които бяха пред нас и станахме на 1-во и 2-ро място в този момент. До финала запазихме позиции като не бяхме изпреварвани от никого, а в последствие се оказва, че имаме човека чудо. Пуши цигари и е минал трасето на елит със средна 26км.ч за да може да финишира 8ми в генералното класиране, явно е бил толкоз бърз, че даже и следи по трасето не е оставил. Както и да е та от 1-во място Миро и 2-ро място аз станахме 2-ри и 3-ти, но няма значение. Състезанието беше страхотно, маркировката отлична, с дребни забележки, единственото, което не ме изкефи е наличието на много малко маршали, които да съблюдават за нечестни игри и да водата беше много оскъдна. За елит в първият ден имаше вода, чак на изкачването, което дублират с хоби, а това направо е ужас при положение, че бидона ми 700мл. свърши още на първия етап на елит. Настроението беше страхотно и чакам другата година, да развъртим отново гуми по-трасетата.