Форум - MTB-BG.com

Здравейте,
наскоро си взех два SLX-a. След монтажа и разработването мога да стисна дясното лостче по-близо от колкото лявото. Спирачките, накладките и роторите са нови. Калиперите са перфектно центрирани и спирачките спират доволно. След помпане задната спирачка НЕ се втърдява. Обезвъздуших я като по книга, но въздух не излезе. Това ми е първи комплект еднакви спирачки и единственото обяснение е или въздух във системата или дължината на маркучите дава тази разлика във хода на лостчетата.

Надявам се не пропускаш, че тези спирачни лостчета имат настройка на свободния ход! Най вероятно се различават - нагласи си ги еднакво и никакви ядове няма да имаш! Дължината на маркуча дава но не чак толкова голяма разлика!

Да не би някой да ти е завъртял врътката за приближаване/отдалечаване лостчето на спирачката?

Има само настройка на лостчето. На свободния ход е фиксирано, от ХТ нагоре може да се регулира. Разликата не е голяма. Току що пак обезвъздушавах и разлика няма.

Е обясни проблема де? Самото лостче има много голям ход или просто е близо до грипа?

Когато стисна двете лостчета, дясното има повече ход от лявото. Настройките и на двете са еднакви. Въздух няма.

свиквай
май и моите са така, ама не ми дреме, щом си спират и не ми правят проблеми
а говоря за BR-M 775

За 6 часа въртене около тия спирачки единственото което помогна е да стисна лостчето без накладки.

Аз съм с такива спирачки, но лостчетата работят еднакво.

Възможна причина е да си обезвъздушавал на монтирана линия (маркуч). Трасето ти е на вълни (пикове и падове). В този случай без вакуум е изключено да обезвъздушиш качествено. Решението е да откачиш задния апарат и да го изпънеш хубаво и да го позиционираш по-ниско от лостчето. Най-лесната проверка за наличие на въздух е да изправиш байка на задна гума и да стиснеш 10-15 пъти лостчето. При наличие на въздух ще омекне много. След като свалиш колелото и напомпаш пак - лостчето ще се втвърди, НО вече ще знаеш че има въздух, който може да ти изиграе лоша шега при бързо и продължително спускане със висока температура на спирачката.

Лостчето седя цяла вечер стегнато със ластик, но на сутринта не се беше по-твърдо. когато вдигна предна гума и го напомпам няма разлика. Винаги обезвъздушавам на свалена спирачка.

Значи иска доливане. Няма друго.

Еми и със доливане нестава. Оставям го така, че да не си сефтосам новите спирачки. Разликата е малка. Сега се сетих, че само задния ротор е стар. Предполагам и това има значение понеже е по-тънък.

От това е, ама като ги сгрееш на някое спускане ще се оправят и двете.

Уж съм ги разработил пък да видим. Чак ме е яд, как може толкова дребни неща по колелото да ме дразнят, ама май това ни е болест.

Мерси за отговорите, ако се оправят ще пиша.

Принципно може да пробваш да препълниш леко системата. Нормално като обезвъздушаваш прибираш буталата в положение да не се подават от калипера. Ако ги пуснеш да се подават с по един милиметър (за целта простo трябва да използваш с 2мм по-тънък предмеt за блийд блок) и тогава напълниш системата ще постигнеш желания ефект. Аз така съм обирал прекалено износване на накладките, което самата спирачка не можеше да обере и ефекта беше както при теб - все едно имам въздух. Ако не те дразни това поведение на спирачките твърде много може би не си струва да се занимаваш - ново обезвъздушаване/пълнене, по-трудно последващо калибриране без да има стържене на диск.

Абсолютно!
Аз махам накладките и ползвам шублер. Идеалната дебелина достатъчна да не ти изпаднат буталата.
Обичам по-хапещи спирачки.

penmark написа:От това е, ама като ги сгрееш на някое спускане ще се оправят и двете.

+1
Много често така се оправят.
Една загряване и става две в едно (разработена спирачка, твърда спирачка)
Възможно също ако автора отпред е метални, а отзад органични накладки да правят разлика.
Органичните една идея по меко се усещат.
До сега няколко комплекта спирачки шимански(Хт м-785 , хт 775 , сейнт м810) съм сменил , много трудно да уцеля абсолютно точно да са предна и задна.
Задната винаги изостава малко, може би факта че е по дълъг маркуча играе роля.(друго обяснение не намерих).

Аз при моите спирачки на Quad nano lite , докато не направих тази постановка, няма обезвъздушаване. За целта съд със спирачна течност, тази която слагате. От цицката на спирачният апарат слагате прозрачен маркуч и го потапяте в течността. На казанчето на спирачката горе се слага спринцовка, като преди това се развива въпросния отвор. Спринцовката , при мен беше без бутало (10 кубика), като в случая се явява съд, който се следи при операцията да не свърши. След като се направи постановката ,така като на скицираната снимка на грубо се налива течност в спринцовката почти догоре. Подръка трябва да имате спирачна течност която да доналивате във спринцовката. Почва да се стиска лостчето (помпане) и да се следи какво става в изхода в областта на прозрачният маркуч. Аз за сигурност докато не прокарах 100 - 150 млтр течност не спрях. Което е повече от съдържанието на цялата система. Завива се цицката отзад. маха се маркуча и съда. Накрая се вакумира спринцовката с течността, било то с пръст, или се слага леко буталото и. Целта е спринцовката да се извади с течността, а да не се разлее. Като се махне със сигурност системата е препълнена. Затваря се отвора на казанчето. Няколко пъти се стиска лостчето, за да се усети препълването. Забравих да кажа че е желателно да се прави със сложени чисто нови накладки, и апарата да е на мястото си със диска. Това гарантира че буталата са максимално прибрани. Когато почват да се износват накладките, течността се компенсира от казанчето, което е много малко, и затова има значение, колко е нивото на течността. Ако трябва да се премахне течност след препълването, то трябва да е много малко. И така смятам че трябва да стане. Аз като се пробвах, оливах се цяла седмица и се оказа че този печелившият вариант, и така вече смених 10 чифта накладки и нямам проблеми със спирачката. Това ми беше задната спирачка с по дългата магистрала.

Благодаря за подробния отговор колега.

Днес подходих малко по-радикално, понеже и без това имах работа в гаража.

Купих 2 спринцовки по 60 кубика. Имах и 50 мл масло. Направих всичко стъпка по стъпка, както е написано във сайта на Шимано. На предпоследната стъпка (свободно изтичане на масло от лостчето към калипера) прокарах поне половин литър течност. Мехури не забелязах, само някакви много малки прашинки. Предполагам не са били мехури, понеже си седят във тубичката със масло без да изплуват нагоре. Взе, че се оправи. Маслото си е оригинално.

Понеже за една "специална" фуния на Шимано искат 15 лева, всеки може да си я замени със обикновенна спринцовка от 60 кубика за 80 ст. Влиза плътно във лостчето, но може да се подигурите и със тефлонова лента. Против съм тези тънки сметки, но не мисля, че цена по-голяма от 3 лв е коректна за такава фуния.

Вместо да обезвъздушаваш отгоре надолу, по-подходящо е обратно. Все пак въздуха е по-лек от флуида и мехурчетата се стремят да изплуват. Така че ако изкарваш флуид нагоре той ще увлича по-лесно мехурчетата. Разбира се може да припомпаш няколко пъти и лоста, за да раздвижиш и в двете посоки, което да изкача скрити мехурчета по закътани места в системата.

Да, и аз така мисля, но бях сигурен, че ако има въздух, той е във калипера.