Не исках да бързам да пиша. Предпочетох да се отърся от лошото настроение, заради преждевременното си прибиране. Това, на което се насладих и нагледах за два дни, ще ми стигне за една година напред. Не мисля, че е нужнода пиша какво е ПВ. Ще кажа само: Уникално е! Страхотно е! Заслужава си всяка капка пот. Гледах снимките и си дадох сметка, че от тях човек ще добие само бегла представа за реалното изживяване.
Сега искам сега да обърна специално внимание на няколко души, на които съм задължен и съм благодарен от цялото си сърце, за това, че бяха там в точното време. За това, че ми помогнаха да сляза до яз. Кърджали невредим (до колкото може да се каже, че бях невредим преди това
). Специални благодарности на kibikoff, който първи ме видя с нарязания крак и приложи всичките си медицински познания, за да ме превърже качествено. Благодаря ти от сърце!
. Искам само да вметна, че именно тези медицински познания (по твои думи "скромни"), бяха похвалени от лекарите в Поликлиниката в Кърджали. Дори ме попитаха, дали съм превързан от медицинско лице
. Раната е била почистена и предпазена от замърсяване перфектно!
. С голям зор свалиха превръзката
. Тук ще използвам една от снимките на lechuga (не ме съди за авторски права, моля те):
https://picasaweb.google.com/popovrosen ... 0138941442 . Това момче (извинявам се искрено, че не запомних името му, макар да се запознахме на раздяла на брега на язовира, по мои предположения е joropc), ме съпровождаше почти през целия път до долу и ме попита поне 20 пъти дали съм добре. Ако не си Жоро, моля те, драсни едно съобщение, че да те запомня добре
(не, че бих забравил помощта на един от вас). Освен това, имаше едно момче, което асистираше в самото начало на kibikoff. Едно момче с червена блуза (не го познавам, съжалявам). Нека и той да се представи, ако ли не да ми пише на лична. Накрая, ни най- малко на последно място, благодаря на Динко (azoic), с който започнахме цялото пътуване от София. Беше неразделно с мен. И много хубава ракийка беше донесъл. Динкич, съжалявам, че първата вечер не стигнах до селото и не намерих бира и съжалявам, че не допихме ракията заедно
. Ако съм изпуснал някой, нека не ми се сърди. Благодаря на всички Ви, от все сърце, за помощта и за подкрепата. За прекрасното изживяване Ви благодаря още повече!
Не оставяйте с впечатление, че ще запомня ПВ5 с падането си. Напротив, поплаках си доста (не знам дали трябва да го признавам) на слизане. Не защото ме болеше от конците. Болеше ме от това, че си тръгнах рано и видях само частица от красотата на Родопа. Догодина пак.
Накрая снимки:
https://picasaweb.google.com/1089355012 ... prfc1o7TcgНе е за хора със слаби сърца (сериозно говоря):
https://picasaweb.google.com/1089355012 ... 7ip26DGxgE