⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Форум за съобщения, информация и коментари относно Перпендикулярна Вселена.

Модератори: did, bikezilla, naka76

Правила на форума
В различните форуми и подфоруми на раздел "Мероприятия" действат особени правила, които можете да прочетете в тази тема, т. ІІІ.

Напомняме на всички потребители в раздел "Мероприятия", че в рамките на МТБ-БГ има Календар на събитията, който включва дори и индивидуални карания, стига инициаторите им да желаят това, т.е. да са вписали карането си там. По принцип в Календара ще намерите всички състезания и официално организирани карания. Календарът е на този адрес: http://www.mtb-bg.com/index.php/events/calendar .
Повече подробности за Календара можете да научите от тази статия: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/o ... 7-calendar

⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот 4getcredo » Вто Юни 17, 2014 12:35 pm

Традиционната "Книга за впечатления" :D

Мисля, че това издание заслужава повече от всяко друго мотото "Оцелял!" В смисъл, че след такива преживявания човек се чувства истински цял.

Ще обобщя накратко:
1-ви ден: 35 км припрян асфалт, компенсирани по-късно с дълбока, за сметка на това рядка и изключителна промокаема калчица. Изпълни всички гънки по колела и телеса. После Белинташ, чудна подсичаща пътека, водеща до незаобиколима кръчма. После пак крива пътека ала Наковица.

2-ри ден: Късметлийския... Отсега нататък ще чуете какви ли ни апокалиптични разкази за този дълъг ден. Всъщност, аз и Адаша Пасков имахме голям късмет: чисти гледки към Караджов камък, тясна пътека във фина мъгла, Родопското конче на юруш и когато започна да вали ние си стояхме сухи и щастливи пред резен сланинка и лебец. Поспря и в почти пълен мрак и мъгла (явно тогава са се забърквали субстанциите на по-късното бедствие) с кратки и близки проблясъци заобиколихме хълма и започнахме да се спускаме към по-ниските и топли ридове след Планинско. Така и не ни валя... Чак когато започнахме да се хвалим, ни поля обилен, но пък топъл порой. Така е, като човек много приказва! После прегазихме реката, чийто мост бил 50-тина метра по-нагоре... Какво пък! Бунгалата на Сливка си бяха избавление, няма спор.

3-ти ден: Изключителен... чувствам се специален след него - заради страхотията на предошлата Арда, заради спасителния тролей, дивите прасета в порутената махала от другата страна, сърните по поляните над Русалско, заради топлите мекици и сока от дива ябълка там, поднесен от млада туркиня, женена в Швейцария ("Не ме гледай така с тия дрехи"... вика :D ). Чудя се как да го опиша... и затова ще спра, че няма време сега... В нашия форум се е говорило много за какви ли не пътеки - култови, яки, избушващи, красиви, каменни, криви, невиждани, конски, чакри, мокри... тази, с която завърши този мой специален ден, е всичко наведнъж. Казах! :roll2:
Изображение Аз си поддържам колелото при Пацо!:)
Аватар
4getcredo
 
Мнения: 3174
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Юли 08, 2003 2:53 pm
Местоположение: София

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот outfaced » Вто Юни 17, 2014 6:55 pm

1вия ден беше чуден - леко росно и лизгавко - точно колкото да разхлади и да вкара повече интрига и нагоре и надоле.

2рия ден явно е бил доста по различен час-два пред нас :D
Нашия включваше каране над 2 часа в гръмотевична буря завършила с неспираща градушка докато не натрупа 2-3 пръста лед по земята. Ловна хижа Акватепе ... официално наработеща се оказа неофициално отворена и спаси общо мисля 35 човека тотално мокри и премръзнали. Голям късмет!
Инак като се изключи, че нямаше ядене и по лошото - никакво пиене :D освен две шотчета мастика и няколко глътки ракия останалото се нареди неочаквано приятно. Имаше камина, имаше дърва и по едно одеяло на 2ма човека ... романтика. :I

Инак групата на дезертьорите се завърна в особено приятно време по един особено приятен маршрут, който мисля утре в крайна сметка всички ще минат. Родопска класика, за която няма какво да се съжалява.
Уви едни други прекрасни места останаха невидяни и не беше както го бяхме планирали, но беше паметно :clap:
Както някой каза - тая перпендикулярна трябва да ходи на поправителен. (май ще трябва да включим и 3тия ден на Щуров :eyebrow: )

Снимки от най драматичните моменти няма ... но някои други може да позяпате тука.
Изображение Изображение
продавам: разни неща
Аватар
outfaced
 
Мнения: 6057
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 3:24 pm
Местоположение: Пловдив

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот bdz43r » Вто Юни 17, 2014 7:34 pm

Аватар
bdz43r
 
Мнения: 1217
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Яну 20, 2006 9:57 pm
Местоположение: Sofia, Bulgaria

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот codename47 » Вто Юни 17, 2014 11:06 pm

малко снимки до 3я ден :)
Благодарско на outfaced и Ангел за превоза до Пловдив :beer:
Ако приемете ограниченията си, ще успеете да ги прескочите и да минете отвъд тях!
Аватар
codename47
 
Мнения: 2295
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Съб Май 13, 2006 9:19 pm
Местоположение: София

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот 4getcredo » Сря Юни 18, 2014 10:37 am

Ето и малко снимки на незабравими моменти. :beer:
Изображение Аз си поддържам колелото при Пацо!:)
Аватар
4getcredo
 
Мнения: 3174
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Юли 08, 2003 2:53 pm
Местоположение: София

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот mover » Сря Юни 18, 2014 10:38 am

Вече сме сухи и подгряваме за Iron
Изображение
Аватар
mover
 
Мнения: 398
Рейтинг: 1829
Регистриран на: Пон Апр 13, 2009 1:36 pm

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот outfaced » Сря Юни 18, 2014 12:19 pm

4getcredo написа:Ето и малко снимки на незабравими моменти. :beer:

Ти все пак си спусна Бездивен ? Барус :eyebrow:
Аватар
outfaced
 
Мнения: 6057
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 3:24 pm
Местоположение: Пловдив

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот 4getcredo » Сря Юни 18, 2014 1:05 pm

outfaced написа:
4getcredo написа:Ето и малко снимки на незабравими моменти. :beer:

Ти все пак си спусна Бездивен ? Барус :eyebrow:


Нямах особен избор, ако исках да се прибера навреме :) Пък нямаше и за какво да съжалявам. Хич! :bowdown:
Изображение Аз си поддържам колелото при Пацо!:)
Аватар
4getcredo
 
Мнения: 3174
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Юли 08, 2003 2:53 pm
Местоположение: София

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот po_taka » Сря Юни 18, 2014 3:16 pm

Аватар
po_taka
 
Мнения: 561
Рейтинг: 1692
Регистриран на: Вто Юни 02, 2009 2:21 pm
Местоположение: Пловдив

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот psixopat » Сря Юни 18, 2014 7:50 pm

Изображение За сега идна снимка стига.. после повече. :D
taurus13 написа:в планината също има 4 посоки, но те са различни от световните. Тук те са: Нагоре, Надоле, Насам и Натам.
:)
Аватар
psixopat
 
Мнения: 1211
Рейтинг: 1867
Регистриран на: Сря Май 16, 2007 8:11 pm
Местоположение: Габрово

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот bdz43r » Сря Юни 18, 2014 7:59 pm

Трак на реално изминатия маршрут в т. ч. отклоненията до Белинташ и "Таковата":
pu8_real.rar
Аватар
bdz43r
 
Мнения: 1217
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Яну 20, 2006 9:57 pm
Местоположение: Sofia, Bulgaria

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот joropc » Чет Юни 19, 2014 8:16 am

4getcredo написа:Ето и малко снимки на незабравими моменти. :beer:

Ехх, че хубаво!
:beer:
Изображение
-------------------------------------------------------------
Сервизът за моя велосипед! http://www.velo09.com
Аватар
joropc
 
Мнения: 1125
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Май 04, 2009 9:57 pm
Местоположение: Троян

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот mrdaka » Чет Юни 19, 2014 8:22 am

малко снимки и от мен, тук

Изображение
Изображение
Аватар
mrdaka
 
Мнения: 632
Рейтинг: 1865
Регистриран на: Пон Авг 23, 2010 2:45 pm
Местоположение: София

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот Bero » Чет Юни 19, 2014 10:46 am

Снимки и от мен, а впечатленията... трудно се изразяват писмено :snorkel: :cold:
"You are not stuck in traffic. You are traffic."
Аватар
Bero
 
Мнения: 75
Рейтинг: 1390
Регистриран на: Пон Мар 23, 2009 12:32 pm
Местоположение: София

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот Admin » Чет Юни 19, 2014 11:14 am

Браво бе, вие и снимки пускате вече... аз преди час приключих с прането и простирането. :D
Сега едно малко по-сериозно и организационно включване за всички, които пускат снимки:
viewtopic.php?f=33&t=150940&p=990846#p990846
Интелигентният човек има възможност да се държи като такъв или като простак. Простакът няма подобен избор.
Аватар
Admin
 
Мнения: 16374
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Май 20, 2002 12:00 am
Местоположение: София

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот TheAnimal » Чет Юни 19, 2014 11:53 am

Благодаря много на организаторите, за положените усилия!
Аз съм почти доволна от мероприятието. Почти защото, заради каприза на шепа хора идеята беше провалена. А замисъла, беше просто невероятен. :agree:
Много ме е яд, че пропуснахме Бездивен. На тази пътека и се точа от май месец миналата година. Веднъж я търсих дори, но попаднах на друга... :(!:
Единствената пътека, която пуснахме за десерт, ме подмокри в сухо време, а до колкото разбрах имало поне още 2 запомнящи се.
Както казах на Наката, аз нямам нищо против да платя по-висока такса, но да сме по-малко хора и с възпитание.
А за другите мога да препоръчам каранията на Байкария. ;)
Както и да е, надявам се догодина отново да ни съберете. Обичам Ви момчета. :love:

п.п Кибикоф, моля напиши какво е положението с Зорничка.
"Всеки знае, че една жена е твърде силна за един мъж."
TheAnimal
 
Мнения: 3204
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Сеп 16, 2008 9:38 am
Местоположение: Зверино

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот did » Чет Юни 19, 2014 12:20 pm

Камионно-перпендикулярна

Заприиждаха орди в Тополово. Чудно защо?
Та нали Емо Чолаков вещаеше буря?
Явно това не попречи на някои с твърдо бельо
И с диагноза - перпендикулярна култура.

Добръмча камионче, че даже с гюрук!
Това бе и за нас изненада.
Но се оказа, че ГАЗ-ката блесна с инат
И стана асото в наш'та колода.

Натоварихме всичко с УinZip и подобни
И потеглихме – всеки по пътя си.
А какво ли ни чакаше – Боговете мълчат,
Само погръмваха небрежно отвсякъде.

За колелата очаквахме възможно мазало –
Няк’ви орки били изорали пейзажа.
С камиона също потеглихме. Нагоре! Нанякъде!
Алелуя! Вперьод! СТАРТ! Потеглихме!

Птички пеят, а камионът ръмжи.
Романтика! Все едно си с Ферари.
Но Ферарито нещо не случи на път
И се почна борбата неравна…

Първи опит. Дай нагоре, дай, даййй…
Оппааа, багажът май падна.
Нищо де, сега ще го пренаредим.
И пак ще бръмчим по неравното.

Обаче „неравното” нямаше милост.
Камионът умря кат’ ранено жуотну.
Ха обратно, ха напред, ха назад…
ГАЗ-ът пропадна в калта безвъзвратно.

Миризма на феродо, див лук и мащерка.
Гребем кал с ръце, има гуми срязани…
Планината се държи като мащеха,
А ние – като нагли досадници.

Накрая Родопите казаха – край!
Това да не ви е Шоплука?
И ние смирено се върнахме с пот
Обратно по асфалта до Лъки.

Тогава Всевишният взе че премисли -
Реши да изпита докрай всеки чалнат.
Изпрати градушка, пък белким се махнем.
И остави хора до огън, с подслон, но без залък.

Тука следва секретната част,
Която, моля за извинение, но ще пропусна.
Само ще кажа – обичам Ви, ХОРА,
Ако не бяхте всички – изгубени сме!

Накрая, по никое време и с ядове бол
Камионът донесе багажа.
То не бяха радости, то не беше позор…
Накрая всеки някъде натъркаля се.

След поредния ден на валежи и мълнии
Беше взето епично решение –
Утре тук многото ще си живуркаме
И ще чакаме с другите да се събереме.

Е, „събрахме се” почти всички, както се казва,
Ама не всички и не на едно място.
Нищо де, от утре можеше да е перфектно,
А и имахме план какво да направим.

Планът сработи. Ставаме рано!
Да не вярваш!!! Народът го спази!
Натоварихме бързо багажа под жълтото
И пак камионът нагоре налази.

Обаче понеже през предния ден
Камиончето правеше курсове,
Които не бяха в планиран разчет
Накрая без газ се оказахме.

Не знам как допълзяхме до първата станция.
Прекръстих се три пъти на Бога.
Оттам до Загражден да опиша не мога –
Проспах курса във временно щастие.

Уредихме престой в Инвалидния дом
И във двора на детска градина.
Без пари – само да не правим погром
И да не се държим уродливо..

Изпълнихме всичко. Месец изгря.
Изпразнихме магазините пусти.
Вятър повя. Изгоря Пешо. Камбата пя.
Всеки път тъй става, кат’ се отпуснем.

Накрая стоварихме Сашо до финиша.
Всичко приключи с прегръдки и сълзички.
Само Зори пострада – ех, лош късмет.
Да се оправя и да ни радва и в бъдеще!


P.S.
Туй от мен. Снимки нямам, само от на Пацо осраната кола.
Q. b. f. f. f. s.
Аватар
did
 
Мнения: 16523
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 14, 2003 3:00 pm
Местоположение: Пловдив

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот moz » Чет Юни 19, 2014 12:35 pm

TheAnimal написа:п.п Кибикоф, моля напиши какво е положението с Зорничка.

Има счупване, но чисто и неразместено - няма да се оперира, ще се оправи с гипс и после шина, добре че не са й позволили да стъпи.
moz
 
Мнения: 443
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Сря Авг 20, 2008 7:15 pm

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот CECO » Чет Юни 19, 2014 12:48 pm

Бързо, безболезнено и не много скучно оздравяване Зори... :agree:
Аватар
CECO
 
Мнения: 327
Рейтинг: 1962
Регистриран на: Вто Дек 20, 2005 10:48 am
Местоположение: Bulgaria

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот vladimir.dzhuvinov » Чет Юни 19, 2014 1:52 pm

Преживяхме една стихийна и водна вселена. Такава е истинската природа навън, все пак. Аз съм доволен :)

Ето 10 снимки и от Джуви :)
Кротко планинско колоездене :: Изображение
Аватар
vladimir.dzhuvinov
 
Мнения: 810
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Сря Мар 28, 2007 9:33 am
Местоположение: Plovdiv

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот Alpina » Чет Юни 19, 2014 3:02 pm

Относно FB албумите - нека или бъдат отворени за всички, или да се ползва тази опция (когато бъде отворен албума - се намира горе в дясно) - https://www.dropbox.com/s/p62uafouhbj63 ... .01.12.png
В противен случай се получава: https://www.dropbox.com/s/x4i0eanzims87 ... .02.46.png и някак усещането че "абе тия снимки не са за теб". :)

Личното ми мнение за преживяването - ще го споделя по-детайлно скоро скоро.
Само ще кажа, че по-добра организация на подобно мероприятие едва ли можем да желаем.
Имаше куп фактори, които като че ли се опитваха да му попречат всячески да се развие в желаните посоки, но ... малко или много не успяха.

За 4-та година, отново ме научи на много за планината, хората, мен самия.
Смятам, че за всяко нещо си има причина, като дори да не я виждаме сега, тогава, или да остане завинаги скрита от нас - така е трябвало да стане.

Скорошно оздравяване на Зори!
C'est la vie
Аватар
Alpina
 
Мнения: 9083
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Юли 03, 2005 12:26 pm
Местоположение: +3596997

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот psixopat » Чет Юни 19, 2014 3:22 pm

Eто и моите снимки. https://www.facebook.com/media/set/?set ... ab73b8f3e1 Би трябвало да се виждат от всички. Може да се отбелязвате по тях и да ги качвате където си поискате. Любо, ако си хареса някоя да пише да му я пратя в пълен размер и с по-добро качество. :agree:

П.П Искам общата снимка :D
taurus13 написа:в планината също има 4 посоки, но те са различни от световните. Тук те са: Нагоре, Надоле, Насам и Натам.
:)
Аватар
psixopat
 
Мнения: 1211
Рейтинг: 1867
Регистриран на: Сря Май 16, 2007 8:11 pm
Местоположение: Габрово

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот tanya » Чет Юни 19, 2014 4:18 pm

През почти целия неделен ден в главата ми се въртеше разказът за свинчетата на Ран Босилек. И по-точно ей този откъс:

— Бате Патилане, жив и здрав бъди ни! Кажи нали може да играйм на свини? Ти ще си свинаря, а ние — свинчета. Да си скокнем лудо с четири крачета!

Пак не се почудих и викнах веднага:

— В патиланско царство всичко, деца, може! Ще търпим юнашки, ако баба после ни добре наложи!

И станаха свинки малките играчи. Най-малкото свинче зина като гардже и почна да грачи:

— Бате Патилане, жив и здрав бъди ни! Нали сме свинчета, в локвата да скочим сега позволи ни! Кажи, нали може?

— Може, деца, може! Щом Патилан съди, както ви се иска, нека така бъде!

И в локвата кална скокнаха и трите!

Ура! Да живеят смехът и игрите.


Тъй де, поиграхме си хубаво на свинчета. Отдавна не ми е било толкова забавно и не съм се чувствала толкова жива. Може би защото през голяма част от времето гръмотевиците трещяха доста близо до нас, дъждът се лееше над главите ни, ние бяхме хубаво оплескани с кал, а краката ни джвакаха в обувките.
Изображение
Аватар
tanya
 
Мнения: 625
Рейтинг: 1913
Регистриран на: Сря Май 26, 2004 1:18 pm
Местоположение: Търговище

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот halfdone » Чет Юни 19, 2014 4:37 pm

Някоя друга снимка и от мен, беше страхотно.

https://plus.google.com/photos/11246925 ... 4159680433

:beer:
Продавам : .
Аватар
halfdone
 
Мнения: 568
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Сря Май 19, 2010 8:14 pm
Местоположение: София о884о974о5

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот ZOR_i » Чет Юни 19, 2014 6:45 pm

А някой си има счупено кокълче на глезена, но доФторите казват, че е най-доброто :) счупване, което е можело да стане. Ще съм гипс 35 дена и след това да се надявам, че бързо ще се възстановя, че баири ме зоват.

СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ на всички момчета, които ми помогнаха. Благодаря и за пожеланията, обещавам бързо оздравяване.

Поздрави и се пазете!

И до скоро
Аватар
ZOR_i
 
Мнения: 10
Рейтинг: 1230
Регистриран на: Нед Апр 20, 2008 7:31 am
Местоположение: Севлиево

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот Antares » Чет Юни 19, 2014 7:46 pm

Ще ни спестя многословието - това е Перпендикулярна Вселена. Няма да я описвам, няма да я доукрасявам с думи - невъзможно е. Перпендикулярната Вселена е като Айляка - просто трябва да се бичи (в случая – изживее).

Ден1. Тур Дьо Гняс:

Ставам рано, все пак пътя от Пловдив е два часа (си мислех аз). Без закуска, товаря Кочката на Ланята (колелото върху колата) и напред към денонощното - от там три кроасана и газ към Тополово. Хапнах на пътя за Кърджали на място с умерена гледка към низината. В Тополово бях 40 минути след старта разбира се подминах цялото село и се върнах до хоремага, където няколко човека вече бършеха гурели над кафе и кола. Заприиждаха "хора", а облаците дебнеха от планинските зъбери над нас. Познати муцуни, поздрави, шеги, предстартова треска. Тамън се напръсках с крема против изгаряне и облаците завладяха небето и слънцето се прибра някъде да бичи Айляк. Прекосихме селото и тръгнахме нагоре по черните пътища. Ама тез пътища в един момент станаха толкова черни, че ни хвана страх да не ни откраднат колелетата. Кални локвички, локви, локвища, езера, микроязовири бяха част от водните препятствия, с които мургавите дървосекачи бяха дарили гората и нас. Пътища с коловози, в които можеше да се крием при престрелка и... споменах ли Кал? Нагоре, хапвайки сандвич и хрускайки песъчинки, някой от Врачаните изтърси лафа "Тур дьо Гняс". Даааа... от дъждовете таз' Вселена май щеше да е ПерпендиКАЛярна. Заобикаляйки една локва, видях как един ентусиаст тръгна да я прегазва - беше красиво да гледаш (отстрани) тънкия коловоз, който колелото му рисуваше в дълбоката до роторите му кал. В един момент забуксува и с едно мазно "джвак" стъпи в страни и затъна до над кокалчетата в калта. А, да, май не споменах, че вече валеше. То... подгизналото от пот и дъждовна вода джърси се превърна в дрескод на тазгодишното издание. На първата чешма след края на КАЛоездачната сага имаше стадо будали, миещи масивните буци кал, в които с повече въображение можеше да припознаеш планински велосипеди. И катерене, катерене, хАсфалт, черни пътища, пътченца, отбивка за Белинтаж и от там почна леко да спуща. Стигнахме до една кръчмичка, която силно ни изкуши, но силата на разума надделя и реших да продължа, че да има време да опъвам палатки и т.н.
Мале пък к'ва пътека ни бяха намислили Кривите Гадове... то не бяха серпентини, серепентинки, серпентинища... На един от завоите на Кочката ми ѝ прилоша и се опита да ме повърне. За щастие бях по-упорит и от най-злия запек, та си останах отгоре. И тъй, няколко рекички по-късно бях в лагера. Разпъване на палатка, преЦедателски РД-та, аху-ихи и един уморен Рапунцел се свря рано-рано в чувала си.
Дъжда не се умори цяла нощ, от време на време онзи отгоре си правеше селфита, та имаше светкавици, трескавици и спането не беше изобилно.



Ден2. Акванавти.

Лагерът явно започна да става в 6, щото по това време щастливото ми хъркане и пърдене (поне първото) бяха прекъснати от бъбриви досадници. Разтърках кисело очи, и се заех да се опитам да започна деня. И попаднах във вечния си затворен кръг – без да пия кафе съм почти безплезна съвкупност от кости, мускули и тъкани, лишена от контрол и оставена на произвола на неработещ мозък. А за да си направя кафе – трябва поне малко координация. Криво ляво си направих кафето, закуската и понеже знаех, че днешния ден ще е дълъг – рано-рано се изстрелях. Псувах на ум, че обувките са ми влажни от вчера. Прегазване на река, втора, трета, четвърта, пета... а, не, нямаше толкоз реки наоколо, просто... виждали ли сте змии в брачния им период - това правеха пътя и реката горе-долу. Когато и двата ми крака бяха мокри настигнах познат силует... Наката. Успях да покарам за кратко с него. Последваха още амнайсе пресичания на река, в която краката ми бяха толкова мокри, че чак почна да ми харесва. Накрая имаше дори бутане нагоре в стръмна река. Настигнаха ни Шуменци – Анелия почти беше спечелила обиколката на Витоша и дошла на другия ден да отмаря с нас. Разбира се, моят дебел и мързелив гъз бързо бързо изостана от айляшкото им темпо. Изкачихме баира и Атанака Сенсей заяви, че стръмното е свършило и почва гадното. Учудих ли се – не! Все пак клубът е Крив, а вселената – Перпендикулярна. Е, малко след като напече и реших да се напръскам със слънцезащитен крем се смрачи. Посетихме Караджов Камък, реших, че колкото и да е много пътят – мястото е зареждащо, а батерията на телефона ми пада и трябваше да зареждам. Много неща мога да кажа за Караджов Камък, за стръмните стълби, за течащите вади по гладкия камък и паянтовите парапети – но горе си струва да се качи човек. Виждаш много, усещаш още повече. Много хора, писатели, фотографи са се опитвали да опишат красотата на Родопите, но може би само родопските песни успяват да предадат духа на таз планина. А тази година този дух беше разсърден от безразборната сеч и безогледното отношение на хората към природата и този справедлив гняв понесохме и ние този ден. Продължих нагоре с бавното си магарешко темпо – без много почивки и без да се застоявам, хапнах един бърз сандвич на Аква Тепе и продължих. Новата ми Кочка щастливо газеше каменистата пътека на Кончето и ми позволи да я мина с прилично темпо. Трудно можеше човек да изтрие широката усмивка от лицето ми. Е, започващия дъжд се постара. Скоро след Кончето се изсипа и град и изви смразяващ костите вятър. Слезнах в страни от пътя и се скрих на завет до едно по-големичко дърво и спокойно си зъзнех, чакайки градушката да прекрати с перкусиите върху каската ми. Дъжда намаля и продължих да си кретам по пътя. Скоро дъжда отново усили и тъжно се огледах за укритие, но уви – от ляво урва, от дясно – стръмен склон. Дърветата – далече. Видях оставени в страни от пътя бетонни тръби и вече мислех да направя оригами от себе си и да се вместя в някоя от тях, когато видях беседка. Спрях тям и докато дъжд, град и вятър бушуваха наоколо – видях Мария да си крета в рицарските доспехи и се зачудих защо не спря. В последствие ми каза, че като спре замръзва. Е и аз не се потях от жега, но предпочетох завета. Като намаля дъжда продължих и когато бях цялостно подгизнал дойде следващия конник на Дъждокалипсиса – Вятър. Облякох панталона и ветровката си и така малко ми присветна. Скоро дъжда накваси и тях, но аз бях минал на автопилот. Исках просто да стигна до края на това каране. Следваха спускания по черни пътища, каране по било, светкавици, гръмотевици, докато бях в гората един гръм удари толкова близо, че след като изтрещя, видях, че съм клекнал зад колелото си и гледам като питекантроп в метрото. Не беше много приятно (и разумно) карането по билото, когато в съседните склонове природата изливаше гневът си към хората в електрически вид, но просто така исках това да свърши, че просто карах напред без много когнитивна дейност. Малко преди последната пътечка на колелото ми отново му прилоша и ме повърна в една долчинка. Там каската ми и един пън завързаха крепка дружба, а аз се помъчих да разбера 1) как успях да падна толкова глупаво, 2) кое е горе и кое долу и 3) защо лежа в поза, сякаш оплождам майката земя...
Краят на деня представляваше една прекрасна пътечка, но бях толкова уморен, че не я карах, а сурках. Е, разбира се, трябваше да прекосим и една рекичка с вода до коляно, но след като всичко по мен джвакаше – това не беше нещото, което може да ме притесни. Напротив – дори си поизмих колелото. Като стигнах до хижата имаше малко хора, което ме учуди – явно съм или стигнал рано, или нещо не е наред. Там пекна и слънце и всички се разхвърляхме по гащи и оставихме останалото да съхне. Камиона закъсня доста. Нашите Криви приятели успяха да спазарят да ни пуснат по стаите в бунгалата, хората там ни запалиха и камината, около която поникна едно сюрреалистично дрехово-обувчено храстче. Имаше и баня, но нямаше дрехи за преобличане.
По късно, след няколко телефонни разговора, разбрах, че всъщност моето положение си е било даже Айляшко. Групата след мен я е хванала четиридесет минутна градушка, студ, имало е хора с хипотермия, Брадата е можел да мели кафе в устата си и една премръзнала група от хора са взели странното решение да останат да спят в хижата на Аква Тепе. Там Цанко подобри рекорда ми по мрънкане от ПВ4 и представи картината толкова апокалиптично, че моята повест „Изоставени“ изглежда като радостна приказка за зайчета и сърнички.
Разбира се, никой не му умря в ръцете, както беше обрисувал картината там, но доста хора влезнаха в (по късно наречения) клуб „Искам при Мама“ и напуснаха мероприятието на идния ден.
През това време, ние се наслаждавахме на обувчено-чорапените пари, които изпълваха трапезарията на хижата и се радвахме на топлия живот. Аз лично се дупех на камината, с надеждата да затопля калния си гъз. Когато камиона дойде – беше посрещнат по-радушно от заплата. Хората си налазиха багажите, аз побързах да разпъна палатката и пак си легнах с кокошките. Останалите хора спаха по много хора в стая, както и който където го е сварило – в трапезарията.



Ден3. Айлякът е за бичене.

След като групата ни се разцепи имаше много дискусии как точно да процедираме, за да направят картинката по-интересна (и непреходима) отвориха шлюзовете на близкия язовир и рекичката ни стана Река. Стана ясно, че първоначалния план отива по дяволите и планът за идните дни се променя. Групата остана за цял ден покрай хижата, обляни от предиобедното слънце и моите съграждани започнаха с практическите уроци по Айляк. Имаше инструктаж за най-удобна поза за лежане, избор на припек и въобще – показно как, аджеба, се бичи Айлякът. Една групичка от Криви и не толкова криви се насочи да търси обходни маршрути и аз, учудвайки себе си заложих не на мързела, ами тръгнах и аз да се вра по шубраците и да се пречкам, простете – помагам. И тръгнахме да се опитваме да намерим и разчистим отдавна забравена пътека. Имайки предвид слънцето – отново се замислих да се напръскам с крем, но явно мислите ми привлякоха облаците. Е намерихме било, навъсени облаци, недалечен тътен от гръмотевици, дъжд, гъста гора, но не и обходната пътека. Накрая се сурнахме като кози дърдонки по склона и стигнахме до, о каква изненада – рекичка, която трябваше да пресечем. Там някъде натрупаната от предните дни умора започна да налива олово и други цветни метали по крака, ръце, глава. Остана ни да стигнем до Тролейбусната спирка, която бяха изградили приятелите от клуб Вертикал. Да, така, подгизнали от неспирно изливащия се дъжд прекосихме отново Реката и се озовахме на другата страна, където помогнахме да прибелем тролея. След това обратно в хижата, където Кривите събратя продължиха да мислят варианти за следващия ден. А аз за пореден път въртях на чеверме обувките си пред камината и нагло ѝ се гъзех.



Ден4. Асфалтов път до Комунизма.

Планът за спасение на Перпендикулярната Вселена се изразяваше в един дълъг асфалтов път. Ни повече, ни по малко – 55 километра. Е, за да е по-лесно, и за да изпреварим дъжда, който с английска точност и изобилие се изливаше след един следобед – тръгнахме в 7. Този път от вечерта бях потготвил всичко и сутринта трябваше само да закуся и да прибера палатката. И така – по черния път, после по асфалт и така... 55 километра по красиви и панорамни шосета – просто мечтата на всяка шосейка. Или поне на тези, които успяват да откъснат поглед от калории, пулс, обороти в минута и други жизненоважни статистики. Отново гледахме красотите на Родопите, тишината и спокойствието на този край. По-късно, пропускайки всички кръчми в бързането пристигнах в Загражден. Като стигнах до сградата, в която щяхме да спим отново видях Кривото чувство за хумор – беше дом на Инвалида. Вътре ни посрещна портрета на Вожда, с който... май всички се снимаха. Печеше слънце и аз побързах да разпъна подгизналата си палатка, няколко джърсита, протекторите, които първия ден забравих на дъжда и бяха обилно подгизнали и си намерих местенце под стълбите за нощуване. Тогава настъпи дълго лелеяната сухота! Амин! След като всичко изсъхна, с Тошко, който се падаше роджденник решихме да накупим бири и да почерпим – той за предстоящия си рожден ден, а аз – за предстоящата си сватба. Трудно е да се опише какво представлява ергенско парти и рожден ден под акомпанимента на Камбата и Брадата и в компанията на най-готините хора ЕВЪР – това е нещо, което трябва да се види и чуе. Смял съм се от сърце и до сълзи. Беше весело и тотално си струваше абсолютното недоспиване. Благодаря ви, хора! Не знам дали ще помня сватбата си, но ще помня ергенското си парти – в комунистическия интериор, на червения диван, до масичката с бирите и мезетата, около която се бяха скупчили колоездачи, а Камбата ни изнасяше практически уроци по български фолклор. Такива песни трудно ще прочетеш в сборниците от народни песни, а си бяха точно такива! Огромното ми уважение, към човека-сборник и веселия му репертоар. Това ми беше първата нощ, в която успях да спя на открито.



Ден5. Хепи-лог

Както всяко нещо – и тази Вселена трябваше да свърши. Рано сутринта се снимахме пред дома на Инвалида, отново поругахме портрета на Владимир Илич и поехме нагоре и нагоре. През нощта беше валяло и сутринта беше навъсена. Трябваше да се върнем по следите от втория ден. Маршрута беше изпълнен с доста спомени – мокри и мразовити. Ръсваше от време на време дъждец, та да ни поохлади страстите и да ни припомни преживяванията. Аз вече бях като робот. Силите ме бяха изоставили тотално и карах на батерии и автопилот. Спусканията бяха суркания. Катеренията бяха бутане. Минахме през местността „Пешова молитва“ - там нейде преди години ме бяха снимали в медитативна поза, на фона на поредната прекрасна гледка. Аз бях прекалено уморен и недоспал, за да ѝ се насладя. Леката дрямка на слънце, докато чакахме да се сберем всички за още една снимка ми даде малко сили. Продължихме спусканията и тамън разказвах на Шуменския майстор на перото – Запа, как преди години на същото място един подплашен кон подгони един от колоездачите, когато чухме тътен зад нас и вероятно същия кон отново ни подгони в паниката си. Викнах няколко пъти „бягай от пътя“, но коня ни заобиколи и изпревари преди да е станало нещо лошо. Следваше леко спущанье по черен каменист път, където змийче ми у'апа задното търкало, та сменях и гума. И така стигнахме до началото на края – последната, легендарната Тополовска пътека. Сингъл-трачец в горичка, след която излезнахме на скалиста част, където моята плашлива милост си побута. И така – до една групичка, скупчени около Зори. Милата беше се контузила доста сериозно и кракът ѝ беше шиниран с колче и седалка. Наложи се няколко човека да я отнесат до началото на пътечката и асфалтовия път. Аз и Тошо пък си подавахме колелото ѝ нагоре. След като ПСС (Перпендикулярна Спасителна Служба) отнесе Зори до асфалта, Наката ни изгони да караме и след бурно съпротивляване поехме надолу към колелетата. Пътеката сигурно би ми докарала няколко оргазма, ако бях в по-малко пихтиеста форма, ама пуста сватба – няма кога да карам! То не бяха камънаци, игриви горски линии, полянен фрирайд и общо взето – кеф. И пътеката, кефа и Перпендикулярната свършиха заедно - за щастие – не върху мен, а в Тополово. Там хората, унило товареха колелета и багаж по колите си, казваха си по едно „довиждане“ и моята Ланя обидено отказа да запали. Да е жив и здрав Крис Швабата, че даде ток, та успях да прибера себе си и Иво. И те така. Оцеляхме :)
Карикатурите ми . Крива Спица
He who sacrifices freedom for security deserves neither!
Ben Franklin
Аватар
Antares
 
Мнения: 7458
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Сеп 18, 2006 9:26 pm
Местоположение: София

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот spirov92 » Чет Юни 19, 2014 8:50 pm

Antares - за пореден път много приятен разказ. Между другото, благодаря ти за помощта с разпъването на палатката в дъжда първата вечер. Браво на тези, които продължиха въпреки мизерното време - повече от всякога е уместна думата "оцеляване". Браво и на Кривите, които за пореден път направиха всичко по силите си да се получи незабравимо каране. И то се е видяло, че тоя маршрут трябва да се направи целия, в по-нормално време.
:beer:
spirov92
 
Мнения: 1334
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 4:05 pm
Местоположение: София

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот wicked_bro » Чет Юни 19, 2014 9:20 pm

https://www.flickr.com/photos/62637648@ ... 842972569/

ако някой нещо си хареса да взима и да ползва където му е се наложи ;)
повече информация и снимки има в майспейса и фейсбука,ако някой се интересува да рови там.имам и скайп: wicked_and_wild,за повече контакти ползвайте разклонител
Аватар
wicked_bro
 
Мнения: 597
Рейтинг: 1609
Регистриран на: Сря Ное 19, 2008 8:26 am
Местоположение: Пловдив

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот taurus13 » Чет Юни 19, 2014 9:20 pm

halfdone написа:Някоя друга снимка и от мен, беше страхотно.

https://plus.google.com/photos/11246925 ... 4159680433

:beer:

Много хубави снимки, браво! Така, най-много ме потопиха в атмосферата на това каране. Какъв самсунг е камерата.
На Щуров също са много гот снимките. :)
А тая поляна с белите цветя е един път...баси колко е гот.
Изображение
Аватар
taurus13
 
Мнения: 5727
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Дек 17, 2007 10:07 am

Re: ⊥ ∞ 8 - коментари и снимки

Мнениеот wicked_bro » Чет Юни 19, 2014 9:43 pm

повече информация и снимки има в майспейса и фейсбука,ако някой се интересува да рови там.имам и скайп: wicked_and_wild,за повече контакти ползвайте разклонител
Аватар
wicked_bro
 
Мнения: 597
Рейтинг: 1609
Регистриран на: Сря Ное 19, 2008 8:26 am
Местоположение: Пловдив

Следваща

Назад към Перпендикулярна Вселена

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 14 госта