Задачка-закачка или какво е твоето извинение?

[hrissim]

Коя е планината и хижата?:

Снимката е правена 50-те години - в зората на българското МТБ движение
Тенкс то З. Недялков

Група Самоковски туристи - велосипедисти "байкъри" на 2178мнв

[MIKEY MOUSE]

Прилича ми на "Вихрен"

[Telepatok]

Тия са били оригиналните български "klunkerz"

[4getcredo]

Ристе, може би Грънчар?

[dob111]

На мен ми прилича на х.Рибни езера в Рила.....

[4getcredo]

На мен ми прилича на х.Рибни езера в Рила.....

И аз това си помислих първо, но по това време до там с велосипед не е имало как да се стигне (без 3-4 часа носене). Това нищо не значи, де - перковци има по всяко време.

[Pr3d4t0R]

А 50-те години замислихте ли се какви са били фотоапаратите и колко "лесно" е било да се качат там?

Благодарение на подсказката и гугъл - хижа Заварчица

[kvelikov]

Ристо, не ти знам снимката, но легналият отляво е Коце!
Просто се е скрил зад мустак (тогава са били модерни).

[HepBeH_XaMcTep]

А 50-те години замислихте ли се какви са били фотоапаратите и колко "лесно" е било да се качат там?

Благодарение на подсказката и гугъл - хижа Заварчица

По-дребни от модерен ДСЛР

Някъде по албумите имам снимка на дядо ми от 53-4 година. Точно на същото място

[hrissim]

Всеки път се удивлявам на логическото мислене на най-упорития корояд.
Релефът, видим на снимката, говори за надморска височина над 2100м /над горния пояс на гората/ - алпийски пасища, камъняк и клек /дори хазяите скоро са се запасили и не са го складирали още. Къде у нас има клек?
До кои високопланински хижи е имало път по това време, така щото велосипедисти спокойно да отидат до тях?
Хижите Грънчар и Заврачица в Рила са единствените, които отговарят на видимите и логични условия . построени са на Кайзеровия път. /Да не се бърка с Фердинандовия покрай х.Мечит до з.Кобилино бранище/.
Сигурно е имало луди, дето са стигали и до други хижи, може би и по-високо, ама явно са били бедни или са нямали приятели с фотоапарати.

Това е снимка на х.Заврачица, преди голямото разширение през 60-те. Дори мисля, че това е след първото разширяване - в началото е била само дясната част на снимката - после е достроена лявата ъглова.
Не знам как ментално е оцелявал хижарят там 40-те и 50-те години през зимата - постоянно е имало човек и често се е налагало да копае здраво, за да стигне до вратата. Местните ветрове са особени и който е ходил там зимата знае каква огромна пряспа има от юг, където е вратата.

Интересен разказ на Асен Христофоров за онова време, свързан с хижата. За ценители

Великов - приликата е смущаваща.

[vpravov]

Страхотна тема! Ристе, благодаря!

Интересен разказ на Асен Христофоров за онова време, свързан с хижата. За ценители

Кеф беше да го прочета!

Не знам как ментално е оцелявал хижарят там 40-те и 50-те години през зимата - постоянно е имало човек и често се е налагало да копае здраво, за да стигне до вратата. Местните ветрове са особени и който е ходил там зимата знае каква огромна пряспа има от юг, където е вратата.

При единственото ми ходене зимата до Заврачица(до сега), се наложи да откопаваме вратата. Беше затрупана до над половината, но въпреки че хижарят го нямаше, лопатата беше предвидливо и любезно закачена до вратата. Добре че бяхме и сравнително голяма група (7 човека), защото се наложи да бием пъртината към Заврачица. Снегът беше такъв, че със снегоходки се затъваше над колената и редуването отпред беше като при шосейките. Лека-полека, още поне 15 човека пристигнаха в хижата след нас по пъртината. Вечерта, на свещи(романтика), плюскаш-пиеш, каквото си си донесъл, но имаше една особено интересна двойка. Момче(явно опитен планинар) и девойка тип "кифле". Момчето в раницата - лавинна сонда, лопата, газов котлон и тн.- поне 15 кила. Отделно грижовно закачил и раницата на девойката на неговата да не и е тежко(модни дрешки за преобличане в хижата, а сигурно и някой комплект гримове) - та седим вечерта, момчето явно уморено от хамалогията да я доведе до там, рано се предаде и отиде да спи. Девойката пък, не се подаде на призивите да си легне рано с него(каква умора кат си щъкал без багаж) и се забавлява с нас до късни доби. А си беше бая атрактивно девойче. Та тогава се замислих - ако искаш с девойка в планината, намери си я в планината. Ако ли не - ти бъхтиш и спиш след това, пък тя си хортува !
Тогава повече, обаче ме впечатли преспата при входната врата на "Чакър войвода". Хижарите им се беше наложило да копаят траншея над 2.5м. Сиреч върха на преспата и стрехата на покрива + снега върху него, бяха на едно ниво.

[4getcredo]

За малко, Ристе

Последното, което прочетох от Христофоров, беше "Иманяри". Много ме развълнува. Това според мен е най-личната му книга. Арангел е той - с цялата му житейска неосъщественост, печална и даже глупава доброта. Наскоро излязоха три тома негови събрани съчинения, дето има и непубликувани досега неща - включително от "Скиците", а и едни разкази, дето се случват около Рибните езера "В дебрите на Рила". Адски готини.

Ако на някой му се задълбава, да прочете предговора на Румен Аврамов към това: "Двуизмерният таланат".