Страхотна тема! Ристе, благодаря!
hrissim написа:Интересен разказ на Асен Христофоров за онова време, свързан с хижата. За ценители
Кеф беше да го прочета!
hrissim написа:Не знам как ментално е оцелявал хижарят там 40-те и 50-те години през зимата - постоянно е имало човек и често се е налагало да копае здраво, за да стигне до вратата. Местните ветрове са особени и който е ходил там зимата знае каква огромна пряспа има от юг, където е вратата.
При единственото ми ходене зимата до Заврачица(до сега), се наложи да откопаваме вратата. Беше затрупана до над половината, но въпреки че хижарят го нямаше, лопатата беше предвидливо и любезно закачена до вратата.
Добре че бяхме и сравнително голяма група (7 човека), защото се наложи да бием пъртината към Заврачица. Снегът беше такъв, че със снегоходки се затъваше над колената и редуването отпред беше като при шосейките. Лека-полека, още поне 15 човека пристигнаха в хижата след нас по пъртината. Вечерта, на свещи(романтика), плюскаш-пиеш, каквото си си донесъл, но имаше една особено интересна двойка. Момче(явно опитен планинар) и девойка тип "кифле". Момчето в раницата - лавинна сонда, лопата, газов котлон и тн.- поне 15 кила. Отделно грижовно закачил и раницата на девойката на неговата да не и е тежко(модни дрешки за преобличане в хижата, а сигурно и някой комплект гримове)
- та седим вечерта, момчето явно уморено от хамалогията да я доведе до там, рано се предаде и отиде да спи. Девойката пък, не се подаде на призивите да си легне рано с него(каква умора кат си щъкал без багаж) и се забавлява с нас до късни доби. А си беше бая атрактивно девойче. Та тогава се замислих - ако искаш с девойка в планината, намери си я в планината. Ако ли не - ти бъхтиш и спиш след това, пък тя си хортува
!
Тогава повече, обаче ме впечатли преспата при входната врата на "Чакър войвода". Хижарите им се беше наложило да копаят траншея над 2.5м. Сиреч върха на преспата и стрехата на покрива + снега върху него, бяха на едно ниво.