Процесът с информираността е лавинообразен. Колкото повече научаваш, толкова повече разбираш колко не си знаел, а винаги има и още. първата стъпка винаги е "имам едни пари да си взема някакво колело". Втората стъпка е информираният избор -"имам едни пари за колело, какво да не си вземам".
Добре е че Пасати отговарят, така поне частично компенсират липсата на публикувана геометрия за моделите си. Нарастващите въпроси към тях ще доведат и до еволюцията им -до където могат да стигнат. Че рамките им са с еднаква дължина (при различни височини) е показателно колко присърце вземат бизнеса и потенциалните си клиенти.
Местенето на седалката по височина и дължина отговаря само за педалирането. Височината се определя от опънатият крак, стъпил с пета на педала. При това не трябва да се изкривяват странично таза и гръбнака. Ако седалката е по-ниско от необходимото -болят колената, а ако е по-високо -сгъвките зад тях. И двете се усещат след 10-ина км. Хоризонталната позиция на седалката компенсира ъгълът на тръбата и колчето и, спрямо дължината на краката и съответната на курбелите. При хоризонтален курбел (сочещ напред) и стъпил крак на педала, оста му трябва да съвпада с капачката на коляното по вертикала. Конец с тежест върши работа. Тоест -първо се регулира седалката по височина, после по дължина, а наклонът и се определя от горната част на тялото. Ако е хоризонтална или с леко наведен "нос", ще избутва тялото напред и то ще тежи повече върху ръцете, уморявайки ги. Ако е с прекалено вирнат "нос", ще има обратен ефект, но и прекалена компресия в слабините, водеща до несъзнато прегърбване и отдалечаване от кормилото.
Дължината на рамката винаги е била важна, а размерите на лапата (офсет и ъгъл) и кормилото (ширина, издигане и кривина назад) са компенсацията която може всеки да си подбере относно своето си тяло. Хората сме с различно телосложение и наглед маловажната разлика (от няколко %) в пропорциите има пряко отношение към ергономията. Едни са с пропорционални крака спрямо общият си ръст, при други те са по-дълги, а при трети -обратното. Геометрията на рамките е само принципна. За средни и високи велосипедни скорости (по твърдо покритие), лапата може да е по-дълга, понеже курсовата устойчивост не предполага резки маневри. Ако обаче колелото е за бавни технични участъци, късата лапа дава по-остър и директен хандлинг. По тази причина каращите МТВ (по предназначение) предпочитат дълга рамка и къса лапа. За трекинг и хибриди с мека вилка това не е обезателно, а ърбъните и сититата са с още по-къси рамки, "изправяйки" торса на ездача.
За това, преди въпроса какво колело да си купя (или да не си купя -бидейки вече относително информиран), е по важно къде и как ще го ползвам.
Геометрията е за относително дълго време, а последиците от некоректността и имат латентен период. Много хора си мислят че "кво толку, нали съм отгоре му за малко", и точно тогава предрешават съдбата на приятното си колоездене. Компоненти се сменят, но рамката е базата на цялото приключение. За съжаление на евтините колелета, освен частите обикновено им куца и същността, не че цената е гаранция за перфектност, а и тя (относно ергономията) е относителна и винаги частен случай.
Малко длъжко стана, но дано е полезно.