Eколело със зареждане при спиране имаше още преди години, френски и швейцарски бяха. Тази година видях елтриколка с педали, която поради аеродинамиката си беше много добро попадение, при това годна за регистрация по пътищата и регистрирана в Швейцария. Контролер за зареждане при спиране се прави лесно от всеки любител на електрониката, а за професионалист е въпрос на часове отделено време. Китайският вариант е още по-прост - спирачката просто включва схемата за зареждане, без много много заигравки със силата на спиране, само със защита от много ток или презареждане на батериите. Последното няма много смисъл, освен ако не живееш на върха на хълма и работиш долу.
На практика батериите държат и вършат работа. Китайските мотопедчета с батерии, електротротинетки или каквото са са разпространени из приятелите ми. За три години още вървят, като единия го кара много разумно, но на дълги растояния и с фар, другия го мъчи ултраградско и баири. Това с баирите си намали далечината на полета вече, но още е примерно вместо 30 км някъде 15.
Алкалните елементи са незареждащи се. В Самоков правеха никел кадмиеви и други акумулатори, сега продължават, но не съм ги търсил от много години. Според тази
http://en.wikipedia.org/wiki/Battery_%2 ... erformance обобщаваща статия в уикипедия, решението е в оловните акумулатори, защото нямат памет. Може и никел кадмиеви или никел метал хидридни. Изборът на китайския инженер и разумният потребител са оловните. Още повече, че алармаджийският вариант е масова продукция и може би е евтин. Има и тягови оловни акумулатори, няколко Бг производители.
Жизненият цикъл се мереше до спадане на капацитета до 75 (60?)% примерно от началния. Варира за различните типове и не го знам точно.
Публикувано на: Сря Окт 13, 2010 7:04 am
И при велосипедите „теглото“ на масата е по-„тежко“ от „теглото“ на парите 
